Решение № 4715 от 15.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4715 гр. София, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110122576 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване на вземането на ищеца с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че на 01.12.2022г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника Д. Г. М. за сумата 2128,11 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “Д.” бл. *** вх. А, ет. 1, ап. 2, аб. № ********, за периода м. май 2019г.- м. април 2021г., сумата 346,97 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2020г.- 26.10.2022г., сумата 32,23 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2019г.- м. април 2021г., сумата 6,82 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.11.2019г.- 26.10.2022г.; ответницата М. А. Ц. за сумата 532,03 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “Д.” бл. *** вх. А, ет. 1, ап. 2, аб. № ********, за периода м. май 2019г.- м. април 2021г., сумата 8.06 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2020г.- 26.10.2022г., сумата 1,71 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2019г.- м. април 2021г., сумата 6,82 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.11.2019г.- 26.10.2022г.; А. А. М. за за сумата 532,03 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр.

София, ж.к. “Д.” бл. *** вх. А, ет. 1, ап. 2, аб. № ********, за периода м. май 2019г.- м. април 2021г., сумата 8.06 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за 1 цена на топлинна енергия за периода 15.09.2020г.- 26.10.2022г., сумата 1,71 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2019г.- м. април 2021г., сумата 6,82 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.11.2019г.- 26.10.2022г.

Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр. дело № 66024/ 2022г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение.

В срока по чл. 414 ГПК ответниците подали възражения срещу заповедта за изпълнение.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2019г.- м. април 2021г. е доставил на ответника топлинна енергия в недвижим имот, представляващ жилище (апартамент), намиращ се в гр. София, ж.к. “Д.” бл. *** вх. А, ет. 1, ап. 2, аб. № ********,, като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответниците не изпълнили задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответниците, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение. Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на вземането му против Д. Г. М. за сумата 2128,11 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “Д.” бл. *** вх. А, ет. 1, ап. 2, аб.

№ ********, за периода м. май 2019г.- м. април 2021г., сумата 346,97 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2020г.- 26.10.2022г., сумата 32,23 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2019г.- м. април 2021г., сумата 6,82 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.11.2019г.- 26.10.2022г.; ответницата М. А. Ц. за сумата 532,03 2 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “Д.” бл. *** вх. А, ет. 1, ап. 2, аб. № ********, за периода м. май 2019г.- м. април 2021г., сумата 8.06 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2020г.- 26.10.2022г., сумата 1,71 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2019г.- м. април 2021г., сумата 6,82 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.11.2019г.- 26.10.2022г.; А. А. М. за за сумата 532,03 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр.

София, ж.к. “Д.” бл. *** вх. А, ет. 1, ап. 2, аб. № ********, за периода м. май 2019г.- м. април 2021г., сумата 8.06 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2020г.- 26.10.2022г., сумата 1,71 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2019г.- м. април 2021г., сумата 6,82 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.11.2019г.- 26.10.2022г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.01.2023г. по ч.гр. дело № 66024/ 2022г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Д. Г. М., в който е изразено становище за недопустимост на иска за установяване вземането на цена на услугата дялово разпределение. По същество, изразява становище за неоснователност на исковете. Ответникът развива съображения за нищожност на клаузата за обезщетение за забава. В отговора е релевирано е възражение за изтекла погасителна давност.

В срока и реда по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответниците А.

А. М. и М. А. Ц., в който е изразено становище за недопустимост на иска за установяване вземането на цена на услугата дялово разпределение. По същество, изразява становище за неоснователност на исковете. Ответниците оспорват да са потребители на топлинна енергия и между тях и ищеца да е сключен договор за доставка. Същите развиват съображения за нищожност на клаузата за обезщетение за забава. В отговора е релевирано е възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства съдът приема следното от фактическа страна:

От събраните писмени доказателства, чрез представения договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредба за държавните недвижими имоти от 03.10.1980г., се установява, че А.К.М. и Д. Г. М. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот.

От представеното удостоверение за наследници се установява, че А.К.М. е починал на 01.10.1998г. и е оставил наследници по закон съпругата си Д. Г. М. и низходящите си М. А.

Ц. и А. А. М..

С молба- декларация от 16.10.1999г. ответницата Д. Г. М. е заявила желание да бъде открита партида за процесния имот. Същата е декларирала, че имотът ще бъде обитаван от 3 двама човека.

На 23.09.2002г. е сключен договор между етажните собственици в етажна собственост, намираща се на адрес: гр. София, ж.к. “Д.” бл. *** вх. А, и “Т.С.” ЕООД, по силата на който етажните собственици са възложили на посоченото дружество извършването на услугата дялово разпределение в процесния имот. Договорът е сключен въз основа на решение на Общото събрание на етажните собственици от 20.09.2002г. От приложения списък към протокола се установява, че ответницата Д. Г. М. е положила подпис и е удостоверила, че в процесния имот има пет броя радиатора, с три разпределителя и три термовентили.

Видно от издадената от ищеца обща фактура № 1005529743/ 31.07.2020г. за отчетен период 01.05.2019г.- 30.04.2020г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 1684,48 лева. От представената обща фактура № 1014073401/ 31.07.2021г. се установява, че за отчетен период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 1626,98 лева.

Относно количеството доставена топлинна енергия в имота през процесния период пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно- техническа експертиза (СТЕ), съгласно заключението на която за отчетния период 2019г.- 2020г. и отчетния период 2020г.- 2021г. ответниците са осигурили достъп за отчет на уредите за дялово разпределение и главните отчети са подписани. Съгласно констатациите на експерта, в процесният имот е топлоснабден и в него има четири броя радиатори, с уреди за дистанционно отчитане.

Топлинната енергия за БГВ се отчита по показанията на един водомер за топла вода.

Абонатната станция е индиректна, автоматизирана, с пластинчати подгреватели за отопление и БГВ. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи. Общият топломер е преминал метрологична проверка, съответно на 20.07.2018г. от “Аква билдинг сървиз” ЕООД и на 09.03.2022г. от “А.” ЕООД, като и при двете проверки резултатът е “съответства”. Съгласно заключението на вещото лице през процесния период за имота е начислена топлинна енергия за отопление, БГВ и сградна инсталация. Стойността на доставеното количество топлинна енергия за периода 01.05.2019г.- 30.04.2021г. е в размер на сумата 3192,16 лева.

От представения списък на лицата, оправомощени за проверка на средства за техническо измерване и на компоненти и допълнителни устройства към тях към 21.11.2023г. се установява, че “А.- Б” ЕООД е получил лиценз със заповед № 2050-16/ 22.08.2022г.

С решение № 112/ 08.02.2023г. по а.х.д. № 349/ 2022г. по описа на Бургаски административен съд е отхвърлена жалбата на “А.- Б” ЕООД против заповед № 2050- 28/ 17.11.2021г., издадена от председателя на ДАМТН, с която е отнет лиценза на жалбоподателя за оправомощаването му за проверка на водомери за студена и топла вода, и топломери.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД:

При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест 4 на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността на претендираното вземане.