Решение № 18 от 16.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Велико Търново, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Димо Колев Търговско дело №

20224100900102 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 430 ал. 1 ТЗ вр чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че на 12.02.2013г. в качеството си на кредитор е сключил с ЕТ „П-МТ“ като кредитополучател р амково споразумение за финансиране № 110-РС-881394/12.03.2013г. с общ размер на кредитния лимит от 200 000 лв., по който договор физическо лице М.Г.Т. е солидарен длъжник. Ищецът сочи, че с три последващи споразумения от 24.07.2013г., от 05.02.2016г. и от 24.06.2019г. е увеличен общия размер на кредитния лимит до сумата от 600 000 лв. или равностойността й в евро. Изтъква, че на 20.01.2020г. страните по рамковото споразумение са сключили договор № 11 към него, по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 600 000 лв., усвоен еднократно от него. Твърди, че издължаването на кредита следва да се извърши чрез плащане на падеж 09.07.2021г., при предоставен на кредитополучателя 16 – месечен гратисен период. Ищецът допълва, че длъжникът се е съгласил да заплаща годишна лихва в размер на шестмесечния Юрибор плюс надбавка от 2, 5 пункта, но не по – малко от 2, 50 % на годишна база. Ищецът сочи, че на 01.04.2021г. е починал М.Г.Т., като негови наследници по закон са ответницата и Г.К.Т., както и че в резултат на предприети от тях действия в ТР е отразено заличаване на ЕТ „П-МТ“, като същевременно е 1 посочено, че по реда на чл. 60 ал. 2 ТЗ поемател на търговското му предприятие е ЕТ „Т-ГТ“, регистрирано от наследника му Г.К.Т.. Ищецът изтъква, че на 05.07.2021г. е сключил споразумение с ЕТ „Т-ГТ“, като поемател на предприятието на кредитополучателя по договор № 11/20.01.2020г., с което е променен начинът за погасяване на остатъка от дължимата сума по процесния договор, като е изменен размера на погасителните вноски, предоставен е 12 – месечен гратисен период и е променен падежа на задължението на 09.07.2022г. Ищецът посочва, че на същата дата е подписан и договор за встъпване в дълг, с който банката дава изричното си съгласие на основание чл. 101 от ЗЗД Г.К.Т. да встъпи в дълга на кредитополучателя ЕТ „Т-ГТ“.

Ищецът твърди, че на основание чл. 27, раздел V на Общите условия за кредитиране на „Прокредит Банк (България)“ ЕАД е обявил вземането по кредита за предсрочно изискуемо, като ответницата е уведомена за това на 02.12.2021г., а ЕТ „Т-ГТ“ респ.

Г.К.Т., на 03.12.2021г. Ищецът признава, че след обявяване на предсрочната изискуемост на кредита по него му е заплатена сума в размер на 4166, 68 лв. Посочва, че във връзка с обявената предсрочна изискуемост на кредита е подал пред ВТРС заявление по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 587/2022г., както и че в него ползва е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците за сумата от 434 001, 47 лв. – главница и 2318, 64 лв. – наказателна лихва върху нея за периода 13.01.2022г. – 14.02.2022г. срещу която ответницата е възразила във срок. По изложените съображения отправния искане до съда да приеме за установено, че последната му дължи сумите по заповедта за незабавно изпълнение, а условията на евентуалност, при отхвърляне на установителния иск по чл. 422 ГПК иска от съда да осъди същата да му ги заплати, ведно с направените по делото разноски.

С отговора на исковата молба ответната страна оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Признава, че е наследник на М.Г.Т., но възразява във връзка с това си качество да е солидарен длъжник по процесния договор за кредит, тъй като смята, че след смъртта на наследодателя й е настъпила новация на задължението по см. на чл. 107 ЗЗД. Посочва, че по споразумение между наследниците му от 27.04.2021г. предприятието на ЕТ „П-МТ“ е поето от наследника Г.К.Т., вписан като ЕТ „Т-ГТ“ и че последният е подписал нови споразумения и договори, без нейно участие, без нейно съгласие и без да ги е подписала, които са променили от обективна и субективна страна условията по процесния договор за кредит. В тази връзка изтъква, че подписаните на 05.07.2021г. споразумение, договор за встъпване в дълг и нов погасителен план, с които са промени условията за усвояване на кредита, обезпеченията на същия и начина на издължаване, са довели до новиране на старото задължението, тъй като е създадено ново правоотношение, което е довело до погасяване на задълженията на починалия кредитополучател. Счита, че на 09.06.2021г. е отпуснат нов кредит на ЕТ „Т-ГТ“ и доколкото към тази дата наследодателят й е бил починал, тя не следва да отговаря за новите задължения. Отделно от това оспорва 2 наследодателят й да е усвоил сумата по договора за кредит № 11/20.01.2020г., както и че като негов наследник отговаря за половината от дълга, тъй като дела й в наследството му е 1/2 ид. част. По тези съображения моли за отхвърляне на иска с присъждане на разноски.

С допълнителната искова молба ищецът оспорва възражението на ответника за обективна новация, като сочи, че в случая не е налице поемане на нов дълг с нов предмет или с ново основание, а преструктуриране на вече възникнало задължение по договор за банков кредит. Оспорва наличието и на субективна новация, изводимо от неучастието на ответницата в допълнително споразумение от 05.07.2021г. Ищецът изтъква, че след смъртта на наследодателя й, последната встъпва във всички негови права и задължения, включително в задълженията му по процесния кредит, доколкото в представения протокол – съгласие липсват клаузи, които да уреждат нещо друго.

Ищецът оспорва наведеното от ответницата възражение за размера на отговорността й, съобразно наследствения й дял, като счита, че е наследила солидарната отговорност на наследодателя си, която е част от наследствената му маса.

С допълнителния отговор на исковата молба ответникът поддържа възраженията си за наличието на обективна и субективна новация, доколкото подписаните допълнителни споразумения и договори с ЕТ „Т-ГТ“ са довели до възникването на нов дълг респ. до погасяване на старото задължение на наследодателя й. Ответникът не оспорва, че е приел наследството на наследодателя си, но смята, че не е страна по подновения дълг, доколкото не е участвала и не е давала съгласие за сключване на допълнителното споразумение. Поддържа и възражението си относно размера на отговорността си, съобразно наследствения му дял.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

От представения с исковата молба заверен препис на Рамково споразумение за финансиране № 110-РС-881394/12.03.2013 г. се установява, че ищецът е предоставил на М.Г.Т., действащ в търговското му качество на Е Т „П.-М.Т." суми за оборотни средства под формата на кредити на вноски и на кредитни линии при общ размер на кредитния лимит от 200 000 лв. С клаузите на рамковото споразумение страните са уговорили начина на усвояване и връщане на кредита, както и размера на годишния лихвен процент. Рамковото споразумение е сключено при ОУ и е подписано от М.Г.Т. и като съдлъжник на кредитополучателя. Съгласно т. 10 от ОУ при нарушаване на сроковете за погасяване на главницата и/или лихвата по кредита и/или таксата ангажимент, както и в случаите на обявена предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, кредитополучателят и задължените по кредита лица дължат до датата на пълното и окончателно погасяване на просроченото задължение лихва за просрочие във фиксиран лихвен процент от 5 или 10 пункта в зависимост от вида на кредита, 3 която се начислява едновременно с лихвата за редовен дълг. С допълнително споразумение от 24.07.2013г. страните по рамковото споразумение са увеличили общия размер на кредитния лимит на 370 000 лв. и са се договорили усвояването на суми по него ще се извършва на основание сключен договор за съответно финансиране, за което следва да се подаде нарочно искане. С последващи допълнителни споразумения от 05.02.2016г. и от 24.06.2019г. страните са увеличили общия размер на кредитния лимит на 600 000 лв. На 20.01.2020г. кредитополучателят е депозирал искане за усвояване на сумата от 600 000 лв. по рамковото споразумение, за което е сключен договор № 11 към него. Съгласно последният на кредитополучателя е предоставен поискания кредит от 600 000 лв. за срок от 17 месеца, при гратисен период от 16 месеца, който е следвало да бъде върнат на падежа – 09.07.2021г., с годишна лихва от 6 месечния Юрибор плюс 2, 5 пункта надбавка, но не по – малко от 2,5 процента.

Видно от представеното удостоверение за наследници кредитополучателят М.Г.Т. е починал на 01.04.2021г. и е оставил за наследници по закон децата на своя починал преди него брат – П. К. Т. и Г.К.Т.. С протокол – съгласие от 27.04.2021г. същите като наследници на починалия ЕТ са се споразумели предприятието му да се поеме от наследника Г.Т. и да премине в предприятието на ЕТ „Т-ГТ“, като ответницата се е съгласила да получи сумата от 40 000 лв. за уравнение на дела си.

От допълнително споразумение от 05.07.2021г. сключено към договор № 11 към процесното рамково споразумение се установява, че ищецът и ЕТ „Т.“ като поемател на предприятието на ЕТ „П.“ са се договорили, считано от 09.06.2021г. да се промени начина за погасяване на остатъка от сумата по договор № 11, представляваща редовна главница в размер на 435 000 лв. Видно от чл. 1 и сл. от допълнително споразумение страните по него са уговори промяна в размера на погасителните вноски, предоставянето на 12 - месечен гратисен период за погасяване на задълженията, промяна в падежа на задължението от 09.07.2021 г. на 09.07.2022г., за което са подписали и нов погасителен план, както и промяна в обслужващата сметка по кредита. Съгласно чл. 9 от това споразумение всички останали клаузи от договор № 11, незасегнати от това споразумение, остават в сила, като неразделна част от споразумението са и ОУ на банката за кредитиране – чл. 10. На същата дата и в съответствие с чл. 4 от допълнителното споразумение е сключен договор за встъпване в дълг между ищеца и Г.К.Т., по силата на който последният отговаря солидарно с кредитополучателя по договор № 11 от 20.01.2020г. за вземанията на банката по този договор, който включват главница в размер на 435 000 лв., договорна лихва в размер на 6 месечния Юрибор плюс 2, 5 пункта надбавка, както и наказателна лихва при просрочие в размер на 5 % годишно върху целия остатък от дълга.

На основание чл. 27 раздел V от ОУ на банката, поради възникване на събития, които изключват или сериозно възпрепятстват изпълнението на задълженията на 4 кредитополучателя, а именно поради констатирано наличие на риск от невъзможност за погасяване на задълженията му поради влошено финансово състояние, ищецът е изпратил до ответницата уведомително писмо, връчено й на 02.12.2021г., с което е обявил за предсрочно изискуеми вземанията си по договор № 11/20.01.2020г. към рамковото споразумение от 12.02.2013г., възлизащи на 435 000 лв. – главница и 936, 46 лв. – договорна лихва с падеж 09.11.2021г. За обявената предсрочна изискуемост е уведомен и Г.К.Т., действащ и като ЕТ „Т.“, като уведомителното писмо за това му е връчено на 03.12.2021г.

От представени споразумение без дата за погасяване на изискуеми задължения, произтичащи от договор № 11 към рамковото споразумение от 12.02.2013г. се установява, че ищецът и Г.К.Т., действащ като ЕТ „Т.“, поради наличието на просрочени задължения по договор № 11 в общ размер на 444 047, 02 лв., са се договорили доброволно да бъде заплатена сумата от 350 000 лв. на три вноски – 120 000 лв. на 31.05.2023г., 120 000 лв. на 30.06.2023г. и 110 000 лв. на 31.08.2023г., както и че след изплащането й в уговорените срокове кредиторът се задължава да опрости остатъка от задълженията, надхвърлящи тази сума. Страните изрично са се съгласили, че това споразумение не представлява новиране на задълженията на длъжниците по договор № 11.