Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 92 от 12.03.2020, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 54/2020
Вид
Решение № 92
Подписан
12.03.2020
В сила
12.03.2020
Състав
МАРИЯ ГЕОРГИЕВА АДЖЕМОВА, РЕНАТА ГЕОРГИЕВА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА, ИВАН ВАЛЕРИЕВ НИКИФОРСКИ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 301 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 62 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 286 · Търговски закон
  • чл. 288 · Търговски закон
  • чл. 301 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е № 92 гр. ВРАЦА, 12.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд гражданско отделение в публичното заседание на 26.02.2020 г. в състав:

Председател:Рената Мишонова-Хальова

Членове:Мария

Аджемова

Иван Никифорски мл. с-я в присъствието на: прокурора секретар Христина Цекова като разгледа докладваното от М. Аджемова в. гр. дело

N`54 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива на осн. чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 710/14.01.20 г. на ЕООД "Коломан инвест" със седалище гр. София срещу решение на районен съд гр. Враца № 1122/27.12.19 г. постановено по гр. дело № 3381/19 г. по описа на същия съд, с което е ОТХВЪРЛЕН изцяло предявеният от дружеството въззивник срещу Д.С.Д. *** облигационен осъдителен иск с правно осн. чл. 79 и във вр. с чл. 266 от ЗЗД за заплащане на сумата 4 029 лв., представляваща стойност на извършена услуга със строителна механизация и автотранспорт изразяваща се в изкопаване и превоз на земя, по договор за изработка.

Според въззивника, обжалваното решение е неправилно, необосновано и при постановяването му районен съд е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Районен съд не обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, което довело до грешни крайни изводи, че между страните по делото не е създадено облигационно правоотношение на основание договор за изработка, който се урежда от чл.

258 и сл. от ЗЗД. Дружеството намира, че свидетелят Л.Б., с когото ответникът е договарял, следва да се приеме за негов пълномощник в хипотезата на чл. 62 от ЗЗД. Дружеството намира, че по делото са събрани писмени доказателства, а също е изслушана и счетоводна експертиза, които доказват условията по сключения договор за изработка с ответника и изпълнението му от негова страна.

При заявените оплаквания, моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на съдебен акт по същество от настоящата инстанция, с който предявеният иск бъде уважен изцяло. Дружеството претендира съдебни разноски.

Ответникът по жалба Д. Д., чрез адв. Л.В., представя отговор, в който подробно мотивира становище за неоснователност на жалбата. Претендира съдебно разноски при предпоставките на чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 3 от ЗА.

Страните нямат доказателствени искания.

Окръжен съд гр. Враца, след самостоятелна преценка на събраните доказателства и като обсъди доводите на страните намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в производството и имаща за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите.

При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Настоящата инстанция, при упражняване контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в рамките на ограничен въззив, следва да се произнесе по приложението на императивни правни норми и въведените във въззивната жалба оплаквания. След като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, окръжен съд намира от фактическа и правна страна следното:

Дружеството въззивник

"Коломан инвест" ЕООД е предявило срещу ответника Д.С.Д. осъдителен иск за сумата 4 029.79 лв. В исковата молба твърди, че по искане на ответника, дружеството се съгласило да извърши услуга със строителна механизация и автотранспорт изразяваща се в изкопаване и превоз на земя. Ответникът в качеството си на възложител не изпълнил задължението да заплати стойността на извършената услуга в размер на 4 029.79 лв. Посочените обстоятелства давали основание на ищеца да предяви процесния иск за сумата 4 029.79 лв. представляваща стойността на незаплатената извършена услуга, заедно със законната лихва от предявяване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д.Д. представя отговор, в който оспорва иска. Твърди, че не е сключвал договор и не е възлагал на дружеството ищец извършване на изкопни транспорти или други дейности. Оспорва представените с исковата молба писмени доказателства - дневни актове, които според ответника не установяват наличие на договор за възлагане и реализиране на изкопни и транспортни дейности и приемането им. Ответникът твърди, че в началото на м. юли се договорил с физическото лице Л.Б., което действало като пълномощник на "Главно Управление Строителство и Възстановяване" /"ГУСВ"/ АД, да подсигури техника, с която да се подравни имота му находящ се във врачанските лозя, чрез изкопаване и извозване на земни маси срещу възнаграждение в размер на 1 000 лв. Плащането следвало да стане след свършване на работата и приемане на извършените дейности от ответника. Но още първия ден, изкопните машини счупили два пръстена от намиращия се в имота на ответника геран. Той и Б. се разбрали, нанесената щета да бъде прихваната с договореното възнаграждение за изкопните работи, при което страните да не си дължат суми.

Въпреки това, Б. не изпълнил договорената работа, имота на ответника бил подкопан, а не изравнен, като земните маси били натрупани на камари. За извършената работа, не били съставяни фактури. Наложило се ответникът да наеме друга фирма, която да подравни имота и да поправи повредения геран, като работата все още не била приключила.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция след преценка на събраните пред районен съд доказателства, намира следното: Обжалваното решение е законосъобразно и правилно, при което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че приетата за установена от районен съд фактическа обстановка е пълна и кореспондира с доказателствения материал, при което на осн. чл. 272 от ГПК препраща към същата. Съдът споделя и правните изводи на районен съд, които намират опора в събраните доказателства и приложимите процесуални и матариално правни норми.

С оглед наведените от страните доводи и възражения в първоинстанционното и в настоящото въззивно производство, спорните въпроси се свеждат до наличието на облигационна връзка между страните, която да е произтича от сключен между тях договор за изработка, уреден от нормите на чл.258 и сл. от ЗЗД. Във връзка с този според въпрос въззивният съд съобрази следното:

Ищецът по делото е търговец, при което отношенията между страните имат характер на търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ и се уреждат, както от специалните нарми на ТЗ, така и от общите разпоредби на ЗЗД - аргумент от чл. 288 от ТЗ. С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, следва да се приеме, че дружеството ищец е предявило срещу ответника Д. осъдителен иск с правно осн. чл. 79, ал. 1 т.1 и във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, каквато е и правната квалификация на спора дадена от първостепенния съд. В действащия ЗЗД отсъства изискване за форма по отношение договорът за изработка. Същият е неформален, консенсуален договор и изисква само съгласие на страните за да породи действие. След като формата не е елемент от фактическия състав на договора за изработка, то той може да се сключи устно и съществуването на същия /договора/ подлежи на доказване. С оглед на изложеното, съдът следва да прецени дали от събраните по делото, може да се приеме, че между страните е сключен устен договор за изработка, по който ищецът има качеството на изпълнител, а ответникът на качеството на възложител.

Съгласно разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката от другата страна, а последната за заплати възнаграждение, като в чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, изречение първо от ЗЗД изрично е предвидено, че поръчващият следва да заплати възнаграждение за приета работа, а според чл. 264, ал. 1 от ЗЗД задължение на поръчващия е да приеме извършената работа. Според чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Следователно при предявен иск за изпълнение основното задължение на поръчващия да плати цената, в тежест на изпълнителя е да докаже предаване на изпълненото на поръчващия, който пък следва да установи изпълнение на основното си задължение - плащане на цената.

В конкретния случая предявеният иск е за плащане възнаграждение по устен договор за изкопаване и превоз на земя със строителна механизация и автотранспорт, който е вид договор за изработка. При така предявената искова претенция в тежест на дружеството ищец, при пълно и главно доказване, е да установи, както съществуването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което дружеството има качеството на изпълнител, така и, че ответникът Д. е приел изпълнението на договорените работи, при което за него е възникнало задължението за плащане възнаграждение в претендирания размер, а в тежест на ответника и при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на дълга.

Без да сочи в исковата при какви обстоятелства и условия е сключен договора с ответника, в подкрепа на твърдяното в молбата съществуване на облигационна връзка възникнала от договор за изработка, дружеството-ищец е представило само частни свидетелстващи документи, а именно: опис на първични документи /дневни актове/ за извършени услуги с механизация и автотранспорт от "ГУСВ" АД на обект на Д.Д.; описаните 12 броя дневни актове, които съдържат информация за обема извършена работа и отработени часове през м. юли 2019 г., като три от актовете са подписани от ответника Д.Д.; покана от дружеството до Д.Д. за заплащане на исковата сума, предвид "безукорното изпълнение" на поетите от дружеството задължение. В исковата няма искане за събиране на гласни доказателства.

В отговора по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва иска, като заявява, че не е сключвал договор и не е възлагал на ищеца "Коломан инвест" ЕООД извършване на изкопни, транспортни и други дейности, като оспорва и представените с исковата молба писмени доказателства. Успоредно с оспорване съществуването на облигационна връзка с дружеството-ищец произтичаща от договор за изработка с предмет изкопаване на превоз със съответната техника на земни маси, ответникът Д. въвежда с отговора и фактически твърдения, че в началото на месец юли 2019 г. договарял с лицето Л.Б., което представлявало "ГУСВ" АД, да се извърши с подходяща техника подравняване на негов имот находящ се във Врачанските лозя, чрез изкопаване и извозване на земни маси срещу възнаграждение от 1 000 лв. Плащането следвало да се извърши сред приключване на работата и приемането й без забележки. Но още първия ден изкопна машина счупила два пръстена са намиращия се в имота геран. Геранът не бил възстановен, а освен това и изкопните работи били извършени лошо, имота бил подкопан, а земните маси натрупани на камари. За извършените работи не били съставяни фактури, тъй като лицето Б., с което ответникът договарял твърдяло, че "ГУСВ" АД е в несъстоятелност и трябвало през друго дружество да се оформят документите. Б. обещавал, че ще довърши договорените изкопни работи, но не го осъществил. Ответникът сключил договор с друга фирма, която довършила работата. Ответникът разбрал за съществуване на фирмата "Коломан инвест" ЕООД след като получил нотариална покана от нея. Веднага се свързал с Б., който го информирал, че посочената в поканата сума от 4 029. 29 лв. е формирана според цените на "Коломан инвест" ЕООД и не следва да се притеснява, тъй като няма задължения към "Коломан инвест" ЕООД. В подкрепа на заявеното в отговора, ответникът е представил договор за изработка 20.07.19 г. сключен между него и "Пейком България" ЕООД със седалище гр. Враца с предмет извършване на СМР с цел изравняване на наклона и подравняване на терена на дава конкретно описани /с посочване на идентификатори и местности/ поземлени имоти във

Врачанските лозя и срок за изпълнение края на м. ноември 2019 г. В чл. 1 от договора е посочено, че при сключването му страните констатират, че при предаване на имотите за изпълнение на възложените СМР, в същите са извършвани изкопни дейности, довели до подкопаване на терените и увеличаване денивилацията, натрупани са купчини земни маси в единия край на имотите, а в резултат на изкопните дейности са счупени два пръстена на съществуващ в единия имот геран.