Решение № 1027 от 07.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1027 гр. Пловдив, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330110172 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 357 от Кодекса на труда, вр. с чл. 358, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, вр. с чл. 188, т. 1 от КТ.

Ищецът Р. Т. С. , ЕГН: **********, от гр. П., ул. **** № ***, ет. ***, ап. ***, е предявил срещу Общинско предприятие „Общинска охрана“ Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, пл.

„Централен“ № 1, ет. 1, за отмяна на наложеното на ищеца със заповед № ********* г. на Директора на ОП „Общинска охрана“ Пловдив, дисциплинарно наказание „******”.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува трудово правоотношение по безсрочен Трудов договор № **** от ******** г., по силата на който ищецът заема длъжността „*****“ в ответното предприятие. Твърди, че със заповед №********* г. на Директора на ОП „Общинска охрана“ Пловдив, му е наложено дисциплинарно наказание „*******“. Сочи, че процесната заповед е незаконосъобразна и постановена в грубо нарушение на закона. В заповедта била включена думата „най-вероятно“, което е грубо нарушение на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ. Излага, че на ******* г. при застъпване на дежурство по график с работно време ***** ч. на обект Община П., с адрес: пл. „********“ № ***, чрез автопатрула на предприятието му било връчено писмо – искане с изх. № ******** г. за даване на писмени обяснения за уж извършено от него дисциплинарно нарушение в ***** ч. на ******** г., изразяващо се в пререкания с колега с определен срок за даване на обяснения до ****** г. Твърди, че по-късно през дежурството около 00,00 часа на ****** г. здравословното му състояние се влошило рязко и се наложило да напусне охранявания от него обект. Веднага потърсил медицинска помощ, а по-късно сутринта лекарите искали да го хоспитализират в „******“, но той отказал и бил на домашно лечение, за което му бил издаден болничен лист № ********* за периода ********* г. вкл. (бел. съд. - вероятно се има 1 предвид ******** г.), предоставен на работодателя. Счита, че периодът, в който е ползвал болничен, прекъсва „********“ и няма как времето, определено за даване на обяснения да се счете, че тече по време на болничния лист и домашното му лечение, особено имайки предвид, че *********, придружена с ********, ************** и *********, протекла изключително тежко и с усложнения, като неразположението и влошеното му здравословно състояние продължило и след периода на болничния лист. Определеното от работодателя време за даване на обяснения било до ********* г., а болничният лист бил издаден до ******* г., като след периода на лечение по болничния лист, поради влошеното му здравословно състояние се наложило отново да потърси медицинска помощ. При завръщането му на работа, установил, че писмо с изх. № ****** от ******** г., липсва от обекта. На ******** г., посетил офиса на предприятието – първата възможна дата, имайки предвид здравословното му състояние и грижата за *********, но тъй като било в края на работния ден и липсвало начин на входиране, на следващия ден с вх. № *********** г., предоставил т.нар. „********“, като в същото време прекият му ръководител и началник ФО г-н Атанасов дошли да му връчат заповед № ********** г., но като видели, че представя обяснения, се отказали да му връчат двете заповеди. Защо му ги връчили на ********** г., не знае.

Счита, че е налице грубо нарушение на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ. Счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ. Не е посещавал обекта в извън работно време, както се сочи в процесната заповед. Освен това думичката „най-вероятно“ е несъвместима с разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ. За сочената дата е бил на дежурство от **** ч. на ****** г. до ***** ч. на ***** г., а не извън дежурство. Не е изнасял извън общината столове и прочие. Също така, въпросният ****** Ф., който замествал колега от обекта З., поради отпуск, още с идването си започнал да търси умишлена конфронтация с ищеца, за което последният, на момента се е обадил на дежурния и веднага е подал писмена докладна с вх. № ******* от ******* г. и много подробно е описал действията му в писмо с вх. № ********** г. Твърди, че нищо от описаното в обжалваната заповед № *********** г. не е вярно.

С оглед изложеното счита наказанието за незаконосъобразно наложено и моли да се отмени. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника. Със същия се взема становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че описаното в исковата молба не отговаря на действителното положение. Счита цитираната заповед за правилна и законосъобразна, като са спазени изискванията на КТ, както и че заповедта е мотивирана обосновано и детайлно.

Излага, че според разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения да събере и оцени посочените доказателства. В конкретния случай за визираното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина законоустановените изисквания са били спазени.

Счита, че не е налице наведеният в исковата молба довод за незаконосъобразност на атакуваната заповед. Обяснението е поискано преди връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като ищеца е бил запознат със съществените елементи на допуснатото дисциплинарно нарушение, индивидуализирано по своите обективни и субективни принципи и в тази връзка посочените в исковата молба нарушения са твърде общи и бланкетни. Нарушението, визирано в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е установено. Това обуславяло законността на заповедта, като издадена в съответствие с разпоредбите на чл. 189 КТ. Наложеното наказание съответствало на тежестта на нарушението. Процесната заповед отговаряла на изискванията на чл.

2

195, ал. 1 от КТ. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарно наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Видно от съдържанието на заповедта, отразеното в нея нарушение е индивидуализирано достатъчно ясно. Посочена е и законовата разпоредба, въз основа на която е наложено наказанието. Заповедта съдържа всички законни реквизити.

Ето защо и счита, че дисциплинарното наказание се явява законосъобразно, а искът за отмяната му неоснователен, поради което следва да се отхвърли.

По делото са изложени фактически твърдения за невъзможност на ищеца за даване на обяснения поради домашно лечение. Счита, че ищецът е имал достатъчно време и възможности да осъществи правата си, тъй като е можел да подаде писмени обяснения по пощата или да ги представи заедно с представянето на болничния лист пред работодателя. Ищецът е разполагал с достатъчно време да представи обяснения, които е могъл да изпрати чрез писмо по пощата, чрез куриер или по друг начин, като липсата им е изцяло по негова вина. В конкретния случай, предоставеният от работодателя срок е подходящ и разумен, доколкото събитието, във връзка с което са изискани обяснения, е настъпило няколко дни по-рано, описано е недвусмислено в искането и характерът му е такъв, че не предполага извършването на някакви справки или проверки от страна на работника. Още повече, ищецът е могъл да представи обяснения, ако е имал желание за това, още до края на работния ден на ******* г. Амбулаторното и домашното лечение не поставят работника в невъзможност да се яви да даде устни или да представи писмени обяснения, но ако страданията му са имали интензивен характер - ******* ******** ****** ****** ******* *******, те поставят работника в невъзможност да даде обяснения.

Стационарното лечение е пречка да се дадат устни обяснения, но ако болният е в съзнание, няма интензивни страдания или трябва да е в изолация, това не го поставя в невъзможност да представи писмени обяснения, в този смисъл цитира практика на ВКС.

Моли за постановяване на решение, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен, необоснован и недоказан. Претендира разноски, включително и заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да бъде уважен искът предявеният иск да бъде отменена заповедта за налагане на дисциплинарното наказание “*******” като незаконосъобразна е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответното дружество и че с оспорената заповед му е наложено дисциплинарно наказание “********”. Оттук насетне в тежест на ответника е да установи, че дисциплинарното наказание е законосъобразно наложено, а именно че заповедта е издадена от лице, носител на работодателската власт, че същата притежава изискуемите от закона реквизити, че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена, че на ищеца са поискани по надлежен ред обяснения за нарушението, и наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.

В настоящия случай между страните не се спори, и от представените по делото писмени доказателства – ДС от ****** г. към трудов договор от ******** г., диплома за висше 3 образование, график за дежурства, докладна от ищеца с вх. № ******** г., Заповед № ********** г. за налагане на дисц. наказание „*********“ на ищеца, писмо искане за обяснения изх. № ********** г., болничен лист за временна неработоспособност за периода *********** г., писмо вх. № ********* г., както и от извършената служебна справка за ТПО между страните се установява, че ищецът Р. С. работи в ОП „Общинска охрана“ гр. Пловдив като ********, при сумирано работно време съгл. утвърден график. Съгл. представения от самия ищец график, той е следвало да бъде на работа през м. *********г., както следва – ******** – нощна смяна, като след него на ********* е следвало дневна смяна да бъде А. З., и ******** – нощна смяна, като след него ******* отново З. е следвало да бъде дневна смяна по график. Нощната смяна е от *** часа на единия ден до**** часа на следващия ден. В представения от ищеца препис от график са налични подписи за утвърдил и изготвил, както и на охранителите, че са запознати. Нито една от страните не е оспорила същия.

С писмо от *****г., връчено на ищеца на ***** г. срещу подпис, му е искано обяснение на осн. чл. 193, ал. 1 от КТ за следното нарушение – на дата ****** г. около 07:55 часа – пререкание с колега на обекта. Даден му е срок до ******** г. да представи писмените си обяснения. Ищецът е представил болничен лист за временна неработоспособност за периода ******** г. с диагноза – *************, с определен режим – домашен амбулаторен. Представя се докладна от дата, предхождаща тази, за която е искано обяснението, от ищеца, в която същият е подал сигнал срещу колега охранител, който е замествал колегата му З., за това, че този колега на ****** г. сутринта, около 06:30 часа, се е държал конфликтно с него и го е обвинявал, че спи, което не било вярно, както и че този колега му е казал, че ще се обади на прекия му началник да го уволнят. През цялото време до тръгването си, около 07:55 часа той само се заяждал с ищеца и се опитвал да го въвлече в конфликт, за което ищецът бил посъветван да подаде сигнал.

Със Заповед № ********** г. на инж. Д. П., директор на ОП „Общинска охрана“ Пловдив, на ищеца е наложено дисц. наказание „*******“ за следните две нарушения – за това, че на ******* г. по време на дежурство на ************* А. Ф. е изнесъл от мазето на Община Пловдив луксозен стол, без да е бил на смяна и вероятно без да е поискал и получил разрешение за това; и за това, че на ******* г. е напуснал дежурството около 07:45 часа, след което входната врата е била заключена от А. Ф., след което С. е звъннал на вратата, използвал е срещу Ф. нецензурни и обидни думи, като след разговор с дежурен служител Ф. му е отворил вратата, при което получил удар от Р. С.. Мотивът за връщането му е бил, че е забравил личен стол.