Решение № 131 от 20.10.2021, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно административно наказателно дело 1825/2021
- Вид
- Решение № 131
- Подписан
- 20.10.2021
- В сила
- 20.10.2021
- Състав
- Елена Йорданова Захова, Даниела Димитрова Събчева, Весела Иванова Евстатиева
Цитирани разпоредби
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.337, ал.1, т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 131 гр. Пловдив, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Елена Й. Захова
Членове:
Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева при участието на секретаря Златка М. Чобанова в присъствието на прокурора Светлозар Николаев Чераджийски (ОППловдив) като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно административно наказателно дело № 20215300601825 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на адв.ЕР. Х., защитник на обв.В.П., срещу решение №736 от 04.06.2021г по АНД №7922/2020г на Районен съд – Пловдив. С решението първоинстанционният съд е признал обв.П. за виновен в извършване на престъпление по чл.296, ал.1, пр.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, като на основание чл. 78а, ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание Глоба в размер на 2500лв.
В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Твърди се, че съдът не е дал вяра на посочените от защитата доказателства, което е в разрез според защитата със законоустановените правила. Изтъква се като самостоятелно основание за нарушаване на принципа за равнопоставеност това, че посочените свидетели от защитата не са били разпитани още на досъдебното производство, както е било поискано. Сочи се, че жалбоподателката непрекъснато е имала контакти с обвиняемия, с което показвала, че издадената заповед за защита няма правно и фактическо значение за нея.
1
В съдебно заседание прокурорът излага становище за правилност и законосъобразност на първостепенния съдебен акт. Защитникът и обвиняемият поддържат жалбата и изложените в нея доводи. Представят писмени доказателства за финансови задължения на обвиняемия. Излагат се съображения за едностранчива оценка на доказателствата. Твърди, се че обвиняемият е невинен и се иска той да бъде оправдан. Алтернативно се иска намаляване на размера на присъдената глоба, като се изтъква влошеното материално положение на обвиняемия.
В последната си дума обвиняемият твърди, че е невинен и че няма възможност да заплати глоба в присъдения размер.
Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на решението, съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице в законово установения срок. По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА единствено по въпроса за размера на наложеното на обвиняемия наказание.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемият В. ТР. П. и свидетелката А.П. сключили и граждански брак на 11.02.2011г., от който се родило детето им В.В.П. Във времето отношенията между съпрузите постепенно се влошили, поради което се стигнало и до фактическата им раздяла през месец август 2019г. когато свид. А.П. отишла да живее в дома на майка си, находящ се в гр. П. на ул. „***“ № *** . Влошените отношения между съпрузите били съпроводени от постоянно вербално и физическо насилие от страна на обвиняемия към свид. П., поради което на 29.08.2019 г. тя подала молба до Районен съд - Пловдив по реда на Закона за защита от домашното насилие за издаване на Заповед за защита срещу обв. П.. Било образувано гр.дело № 14067/2019г. по описа на Районен съд Пловдив, като въз основа на Решение № 4187/ 04.11.2019г., постановено по посоченото гражданско дело, влязло в законна сила на 19.11.2019г., Районен съд - Пловдив, VIII гр.състав, постановил издаването и издал Заповед за защита № 190 от 04.11.2019г., с която обвиняемият П. се задължавал да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на свид. П., да приближава свид. П. и жилището й находящо се в гр. П., ул. „***“ № ***, местоработата й и местата й за социални контакти и отдих, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, считано от 04.11.2019г. Обв. П. бил запознат с тази заповед и произтичащите от нея задължения по съответния ред от органите на 04 РУ при ОД на МВР-Пловдив на 13.11.2019г. Междувременно съпрузите били в процес на развод.
В новогодишната нощ на 31.12.2019г. свид. П. празнувала със свои приятели в 2 гр. Пловдив. Около 02.30ч. на 01.01.2020г., след като се прибрала в дома си на ул.
„***“ № *** в гр.П., тя отишла до автомобила си, паркиран в двора на кооперацията на посочения адрес, за да стартира двигателя му, с цел да поработи на място, поради опасенията й, че на сутринта автомобилът може да не запали. Докато била в купето на автомобила на ул. „***“ до № *** в гр. П. се намирал и обв. П., който забелязал свид.
П.. Въпреки че обв. П. следвало да съобразява действията и поведението си със Заповед за защита № 190 издадена на 04.11.2019г., въз основа на Решение № 4187/ 04.11.2019г., постановено по гр.д. № 14067/2019г. по описа на Районен съд - Пловдив, с чието съдържание бил запознат, той се приближил до лекия автомобил, в който била свид. П. и започнал да блъска по стъклото на предната дясна врата на автомобила, опитвайки се и да я отвори. Свид. П. веднага подала сигнал на тел. 112, тъй като не искала да излезе от автомобила си, защото изпитвала страх обвиняемият да не й навреди. На място бил изпратен автопатрул на 04 РУ при ОДМВР-Пловдив, в чийто състав бил и свидетелят С.Б.- полицейски служител при 04 РУ при ОД на МВРПловдив, но при пристигане на патрулния автомобил, обвиняемият не бил установен на място.
Около 18.00 ч. на 19.01.2020 г. свидетелите А.П., С.Н., П.С. и С.К. се намирали в заведение „Спортен бар 311“, находящо се в гр.П. на бул. „Христо Ботев“ № 105А, където се били събрали, за да гледат футболен мач. При престоя си в заведението свид.
П. забелязала, че обв. В.П. бил застанал на тротоара от другата страна на бул. „Христо Ботев“ и гледал заплашително към нея, със свити юмруци и клатейки заплашително главата си. Малко по-късно, въпреки че обв. П. следвало да съобразява действията и поведението си със Заповед за защита от домашно насилие - Заповед за защита № 190, издадена на 04.11.2019г., въз основа на Решение № 4187/ 04.11.2019г., постановено по гр.д. №14067/2019г. по описа на РСПловдив, с чието съдържание бил запознат обв. П. влязъл в заведението и се насочил към мястото, където се били настанили свид. П. и компанията й. Тъй като в същото това време свид. П. била до тоалетната, обв. П. хванал дамската й чанта, оставена на стола й и се опитал да я вземе, при което бил спрян от свид. Н.. В същия този момент свид. П. се врънала от тоалетната и възприела случващото се. Забелязвайки я от своя страна, обвиняемият пуснал дамската й чанта и започнал да пита свидетелите Н., С. и К. „кой е с жена му“, като тонът и поведението му били агресивни. Обв. П. хванал свид. С. за тила и го попитал дали той е с жена му, като С. отговорил отрицателно. След това обвиняемият накарал свид. К. да излезе с него от заведението, питайки го през цялото време дали той е с жена му. Зад тях вървяла и свид. П., която молела обвиняемият да ги остави намира. Обвиняемият от своя страна напуснал заведението, а свид. П. и приятелите й останали там. След като изгледали мача, свидетелката П. и свидетелят Н. излезли от заведението, като П. предложила на свид. Н. да го закара до дома му. В изпълнение на това, свид. П. се качила в лекия си автомобил и го привела в движение по ул. „Добри Войников“ в гр.
3
Пловдив. По същото това време в ОДЧ при 04 РУ при ОД на МВР-Пловдив се получил сигнал за това, че свид. П. управлява лекия си автомобил след употреба на алкохол.
Малко по-късно управляваният от свид. П. лек автомобил бил спрян за проверка от служители на 04 РУ при ОД на МВРПловдив, сред които и свидетелят А.М.. Тъй като полицейските служители установили, че действително свид. П. управлявала лекия си автомобил след употребата на алкохол, й съставили АУАН, а впоследствие се наложило да демонтират и регистрационните табели на автомобила. Докато полицейските служители изпълнявали тези си задължения, към тях, а и към свидетелите Н. и П., се приближил обвиняемият В.П., който отново влязъл в словесен конфликт с Н., но след направена му забележка от страна на свидетеля М. си тръгнал.
Във вечерта на 07 срещу 08.06.2020г., около полунощ, свид. П. и свид. И.К., се намирали пред кооперацията на ул. „***“ № *** в гр. П.. Двамата стояли в автомобила на К. и разговаряли. По същото това време и на същото място се намирал и обв. П., който забелязал П. и свид. К., но вместо да изпълни задължението си да не приближава А.П. и да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на нея, вменено му по силата на Заповед за защита №190 издадена на 04.11.2019г., въз основа на Решение № 4187/04.11.2019г., постановено по гр.д. №14067/2019г. по описа на РСПловдив, обвиняемият се приближил до автомобила на К., блъснал го умишлено с велосипеда си и започнал да нанася удари по него включително и по прозореца на вратата на автомобила, от страната до която стояла свид. П.. Нанасяйки удари по автомобила и опитвайки се да отвори вратите му, обв. П. отправял обидни думи и закани към П.- „***“, „ша та убия“, „***“. Изплашена от случващото се, А.П. накарала свидетеля К. да потегли, като същият насочил автомобила в посока дома си на бул.
„Константин Величков“ № 63 в гр.П., от където А.П. подала сигнал на тел.112. На сигнала се отзовал автопатрул на 04 РУ при ОД на МВР-Пловдив, в чийто състав бил свидетелят Д.Б. - полицейски служител в 04 РУ при ОДМВР-Пловдив. А.П. разказала за случилото се на полицейските служители, които я придружили до дома й и които направили обход на района, но обвиняемият П. не бил установен.
Три дни по късно - около 22.30ч. на 10.06.2020г., свид. К. и свид. П. се намирали в двора на кооперацията на ул. „***“ № *** в гр. П. и разговаряли. По същото това време в близост до кооперацията, на улицата пред нея, се намирал и обв. П., който забелязал П. и свидетеля К., но отново вместо да изпълни задължението си да не приближава А.П. и да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на нея, вменено му по силата на Заповед за защита №190 издадена на 04.11.2019г., въз основа на Решение № 4187/04.11.2019г., постановено по гр.д. №14067/2019г. по описа на РСПловдив, обвиняемият се приближил до оградата, която деляла двора на кооперацията и улицата, и започнал вербално да напада свидетеля К. като го заплашил с думите „Ще те убия, ще те приключа“. Въпреки че П. неколкократно молела 4 обвиняемия да си тръгне, същият продължил с агресивното си поведение, което насочил към нея, наричайки я „***“ и „***“. Свид. П. отново набрала тел.112, при което обвиняемият избягал. На сигнала се отзовал автопатрул на 04 РУ при ОД на МВР-Пловдив, в чийто състав бил свидетелят С.Б.- полицейски служител в 04 РУ при ОД на МВР-Пловдив. Свид. П. разказала за случилото се на полицейските служители, които направили обход на района, но обвиняемият П. не бил установен.
Описаната фактическа обстановка е била правилно установена от първостепенният съд въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници.
Настоящият съдебен състав намира за правилни анализа и оценката на доказателствата по делото, направени от страна на първостепенния съд. На първо място следва да се посочи, че свид.П. се явява адресат на противоправните действия, извършени от обвиняемия, с които той е нарушил постановената заповед за защита.
Това определя свид.П. като заинтересована от изхода на делото още повече, тъй като е била засегната от действията от на обвиняемия, поради което именно тя е и сигнализирала за случаите Районна прокуратура гр.Пловдив. По тези съображения показанията й следва да бъдат предмет на задълбочен анализ и на оценка с особено внимание. В тази насока съдът провери показанията на свид.П. в тези им части, за които по делото са налице и други доказателства.
За случая на 19.01.2020 г. в заведение „Спортен бар 311“, показанията на свид.П. се потвърждават изцяло от показанията на мъжа, в чиято компания е била същата вечер- свид. Ст.Н., както и на свидетелите С. и К., озовали се случайно на масата на П.. Тези трима свидетели са очевидци на действията на обвиняемия, чрез които той нарушил забраната да приближава свид. П., както и да приближава и местата й за социални контакти и отдих. И тримата сочат, че обвиняемия е приближил свид.П., идвайки до масата им в заведението. Същите трима свидетели са наблюдавали още, че обвиняемият стои отвън пред заведението, както самата свид.П. сочи. Не могат да се приемат като основателни възраженията на защитника за това, че заведението, в което свид.П. се е намирала не е място на нейните социални контакти и отдих. Касае се за обществено заведение от квартален тип със свободен достъп, предназначено именно за социални контакти, каквито очевидно свид.П. в компанията на още трима души в същия момент е реализирала. За същия случай пред първостепенния съд е бил разпитан свид. Д.Б., показанията на когото правилно не са били кредитирани от първостепенния съд. Тези показания напълно противоречат на казаното от четирима преки свидетели, между които не се установява да има каквито и да е противоречия, както и зависимост или близка връзка. Последното се отнася най-вече до свидетелите С. и К., които били случайно седнали на масата на свид.П., поканени от свид.Н. поради липса на други места в заведението. Никой от тях не сочи, обв. П. да е пребивавал по същото време в 5 заведението в със своя компания. Всички са категорични, че дълго време след като се опитал да вземе чантата на П. е стоял сам пред заведението и я е наблюдавал.