Решение № 1200 от 29.10.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1200 гр. Кюстендил, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Гражданско дело № 20251520100444 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано с искова молба, депозирана от М. И. К., ЕГН **********, с адрес в гр.К., общ. К., ул. „О. П.“ №**, ап.**, чрез адв. А. Д. от САК, със съдебен адрес в гр. С., район „Ср.“, ж.к. „Я.“, ул. „Х. О.“ №**, ет.*, ап.*, срещу ответника „Вива Кредит“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. С., район Л., ж.к. „Л. *“, бул. „Дж. Н.“ №**, бл.

Силвър център, ет.*, ап.***, представлявано от К. К..

В исковата молба се твърди, че на 07.11.2024г. между М. К. и „Вива Кредит“ АД е сключен договор за паричен заем Standart-14 №*****07.11.2024г., като размерът на заема бил 3000 лева (усвояване - в брой), при срок на заема – 60 седмици, при 30 броя вноски с посочени падежни дата и размер на погасителната вноска – 186,93 лева. ГПР бил в размер на 50,04%, лихвен процент на кредита – 40,32%, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден – 0,11%.

Според чл.2, ал.1 от Договора страните се съгласили, че се рефинансира текущ заем на заемателя, като последният е заявил, че желае да погаси изцяло задължението си по договор за паричен заем №***** от 01.04.2024г., което към датата на подписване на процесния договор е в размер на 1989,93 лева.

Страните са уговорили прихващане на насрещни изискуеми задължения.

Остатъкът се изплащал на заемателя.

В чл. 1, ал. 2-4 от Договора страните уговорили, че кредиторът предоставя 1 на потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем, съгласно която на кредитополучателя ще бъде начислена допълнителна такса в размер на 1606,41 лева, платима разсрочено, заедно с вноските по заема.

В чл. 5, ал. 1 от договора страните уговорили, че заемателят се задължава в срок до три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя обезпечение - поръчителство от физическо лице, отговарящо на поставени от заемодателя условия, или банкова гаранция. При непредоставяне на обезпечението се дължала неустойка в общ размер на 1216,20 лева, платима разсрочено, заедно с вноските по кредита, като в този случай вноската била в размер на 227,47 лева, а общото задължение по договора възлизало на 6824,10 лева.

Твърди се, че ищецът притежавал качеството „потребител“, а договорът за кредит е недействителен, тъй като реално не съдържал съществен елемент – годишен процент на разходите, като неясно било как е формиран посоченият в него процент (не посочвал всички формиращи размера му елементи), а и същият бил грешен и не съответствал на сумите по договора. В него не били отчетени сумите по неустойката и за предоставени допълнителни услуги.

Клаузата за неустойката за непредоставено обезпечение, от своя страна, била нищожна. Тя била уговорена с цел да се заобиколи императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, задължавала потребителят да заплати необосновано висока неустойка, а и не била индивидуално уговорена. Клаузата за заплащане на възнаграждение за услуга за експресно разглеждане също била нищожна.

Договорът бил нищожен и поради противоречие с добрите нрави.

Липсвало яснота за базата, върху която се начислява уговореният лихвен процент и дължимата за лихва сума. Клаузите на договора не били формулирани по ясен начин. Затова целият договор бил нищожен. При условията на евентуалност се твърди нищожност на посочените негови клаузи – за неустойка за непредоставено обезпечение и за възнаграждение за експресно разглеждане на документите.

В случай, че процесната такса и неустойка се включили при изчисляването на годишния процент на разходите, същият би навишил законоустановения лимит, тъй като общия размер на разходите се равнявал на 3040,20 лева, която стойност надвишавала размера на заемната сума.

С допълнителна молба ищецът посочва, че реално предоставената сума по кредита е в размер на 2900 лева, доколкото 100 лева били удържани за заплащане на застрахователна премия, а 1989,93 лева са ползвани за рефансиране на старо задължение. Тази застрахователна премия била прибавена към главницата, където се капитализирала, а не към другите разходи съобразно нормите на ЗПК. Същата следвало да представлява част от общия разход по кредита. При сключването на процесния договор бил сключен и договор за застраховка, поради което застрахователната премия представлявала разход, който трябва да бъде включен в ГПР, като посоченото 2 водело до още едно основание за нищожност на договора.

Поради посоченото е предявен иск, с които се иска от съда да прогласи недействителността на договор за паричен заем Standart_14 № ******/07.11.2024г., сключен между ищеца и ответника „Вива Кредит“ АД.

В условието на евентуалност, при отхвърляне на иска за обявяване недействителност на целия договор, се иска от съда кумулативно:

-да прогласи нищожност на клаузата в чл.1, ал.3 от процесния договор, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане;

-да прогласи нищожност на клаузата в чл.5, ал.2 от процесния договор, предвиждаща заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение;

-да прогласи нищожност на клаузата в чл.3, ал.1, т.5 от процесния договор, предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва, поради противоречие с добрите нрави.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор. В него сочи, че за ищеца липсвал правен интерес от предявяване на настоящите искове, доколкото с процесния договор не са начислявани такси за експресно разглеждане и неустойка, за което представя справка.

Твърди, че исковата молба е нередовна, а предявените искове са недопустими. Твърди, че исковата молба е подадена при наличие на злоупотреба с процесуални права. Сключеният договор бил действителен, като клаузите му съответствали на нормативната уредба и добрите нрави, не били неравноправни, а ищецът доброволно и информирано се съгласил с тях, т.е. те били и индивидуално уговорени.

При изчисляване на ГПР не се включвали разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит. В случая, ГПР по договора не нарушавал чл.19, ал.4 от ЗПК.

От друга страна, таксата за експресно разглеждане на документи не била в противоречие с чл.10а, ал.2 от ГПК, доколкото предоставената услуга се извършвала преди сключване на договора (предхождала пораждане на заемното правоотношение) и не можела да се разглежда като такава по управление и усвояване на кредита. Същевременно била налице и насрещна престация от кредитодателят и не можела да се възприеме като „скрита възнаградителна лихва“. Клиентът доброволно бил избрал използването на тази допълнителна услуга.

Неизпълнението на задължението на ищеца по чл.5 от Договора било причина да се начислява и неустойка. За заемодателят не съществувала забрана предоставените заеми да бъдат обезпечени. В случай, че ищецът не бил съгласен с тази клауза, не следвало да сключва договора. Същият имал и друга възможност – да се откаже от договора в 14-дневен срок съобразно чл.29 от ЗПК. В ГПР не следвало да се включва стойността на тази неустойка, доколкото нейната изискуемост настъпвала в по-късен момент от сключването 3 на договора, а стойността на ГПР следвало да отразявала разходите по кредита в момента на възникване на правоотношението.

Процесният договор бил сключен по предложение на ищеца и същата не е била поставена в положение на по-слаба страна от гледна точка на информираността й и възможностите, които е имала да преговаря. Договорите били сключени не при изначално представени общи условия, а при индивидуални уговорки.

В случай, че съдът уважи исковите претенции, се твърди, че не са налице предпоставки за присъждане на възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в полза на процесуалния представител на ищцата, тъй като последната не е материално затруднено лице. В случай, че такова бъде присъдено се иска да не бъде начисляван ДДС върху определената от съда сума, която да бъде съобразена с фактическата и правна сложност на делото и да бъде под предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004 г. размер, който не е обвързващ за правораздавателния орган. Иска да се приеме, че исковете са предявени за защита на един материален интерес, поради което да не се присъжда адвокатско възнаграждение по всеки отделен иск, в случай че претенциите бъдат възприети за основателни.

Ответникът е предявил и насрещен иск по реда на чл.211 от ГПК. Посочва, че с подаването на насрещната искова молба обявява по отношение на първоначалния ищец и длъжник по договора предсрочна изискуемост на вземането по него, а исковата молба да се считала за уведомление в тази насока.

На 07.11.2024г. между страните по делото бил сключен договор за паричен заем (процесния договор), по силата на който заемателят бил усвоил заемна сума в размер на 3000 лева, дължима на 30 равни двуседмични вноски от по 126,13 лева.

Заемополучателят М. К. не заплатила никакви суми по договора, като към момента на депозирането на исковата молба, заемателят дължал сумата от 3000 лева – незаплатена главница по договора.

Поради тази причина се претендира сумата от 3000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът по насрещния иск (първоначалния ищец) счита насрещните искови претенции за допустими, но неоснователни.

Не било налице валидно правоотношение между страните по процесния договор за кредит. Според чл.23 от ЗПК, когато договорът бъде обявен за недействителен, потребителят следвало да върне само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита. Насрещният ищец не въвел претенцията си на това основание.

Законна лихва за забава не се дължала с оглед цитираната норма в закона, а относно претенцията за главница в размер на 3000 лева се прави възражение, 4 че действителната стойност на отпуснатия кредит бил 2900 лева, тъй като е удържана от кредитора еднократна такса в размер на 100 лева – застрахователна премия и същата сума не била част от „Общия размер на кредита.

Моли за отхвърляне на предявените насрещни искове, като се прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Претендира разноски – адвокатско възнаграждение по насрещния иск.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, а същото се установява и от представения и приет препис на Договор за паричен заем Standard_14 №*******-07.11.2024г., че между ищеца и ответника „Вива Кредит“ АД е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за потребителски кредит (заем).

Въз основа на него на ищеца е предоставена в заем сумата от 3000,00 лв. срещу задължение да я върне в рамките на тридесет месечни вноски за 60седмичен срок. С договора била уговорена и възнаградителна лихва при ГЛП от 40,32 %, и посочен ГПР от 50,04 %.

Видно от съдържанието на договора (чл. 1, ал. 3) за кредитополучателя било предвидено задължение за заплащане на сумата от 1824 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, без налични допълнителни уточнения, касаещи услугата.

Уговорена в чл. 5, ал. 2 от договора била и клауза за заплащане на неустойка в размер на 1216,20 лв., дължима при непредоставяне на обезпечение при условията на ал. 1 на същия член. Общият размер на задълженията по кредита, в т.ч. и таксата за експресно разглеждане на заявлението, е посочен като сума от 6824,10 лв. Установява се от представения по делото погасителен план, представляващ Приложение №1 към процесния договор, че към погасителната вноска са калкулирани дължими суми както за такса за експресно разглеждане, така и „оскъпяване в случай на непредоставяне на обезпечение съгласно Договор“ съответно по 60,80 лв. и 40,54 лв. във всяка една от дължимите погасителни вноски. Не се спори по факта на усвояване от страна на ищеца на сумата по кредита.