Решение № 5547 от 29.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5547 гр. София, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. М. У. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20231110210116 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-4332-010458 от 08.06.2023 г., издадено от Гергана Борисова – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Д. С. К., с ЕГН **********, за нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП , е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че не са установени правилно фактическите положения, както и че са налице процесуални нарушения. Иска се отмяната на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, а за него се явява процесуален представител в лицето на адвокат Л.. Тя пледира за отмяна на наказателното постановление, като сочи, че не било доказано, че К. е автор на нарушението, а при издаването на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 30.05.2023 г., около 04:30 ч., жалбоподателят Д. К. управлявал лек автомобил „Ауди А8” с рег. № СВ 9114 ТХ, движейки се в гр. София, по бул.

„Сливница”, с посока на движение от ул. „Фортов път“ към бул. „Панчо Владигеров“. Същият бил спрян за проверка от служители на СДВР – Л. Г., В.

Д. и Е. Д., в района на кръстовището с бул. „Панчо Владигеров“. Поведението на лицето дало основание на полицейските служители да се усъмнят дали същият не е употребил наркотични вещества, поради което те приканили водача да бъде тестван с дрегер за употреба на наркотични вещества. К. отказал да бъде тестван, поради което му бил издаден АУАН за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, който бил връчен на водача срещу подпис в момента на съставянето му.

На водача бил издаден и талон за медицинско изследване с № 144059/30.05.2023 г., съгласно който е следвало да се яви в рамките на 45 минути във ВМА-София, считано от 05:25 часа. Впоследствие водачът не се е явил в посочения срок в лечебното заведение.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 23-4332-010458 от 08.06.2023 г., издадено от Гергана Борисова – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Д. С. К., с ЕГН **********, за нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП , е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели В. Д., Е. Д. и Л. Г., както и въз основа на писмените доказателства, приети и приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на свидетелите. Следва да се отбележи, че показанията на всички тях са еднопосочни, логични и последователни, подкрепят се от съставените писмени документи и по делото няма доказателства, които да оборват техните твърдения по какъвто и да било начин.

Съдът намира, че на процесуалния представител на жалбоподателя бе 2 дадена няколкократна възможност да осигури допуснатия свидетел при режим на довеждане, но така и не бе доведен в съдебното заседание. След като в последното заседание процесуалният представител заяви пред съда, че няма искания по доказателствата, при положение, че за трети път не бе осигурен допуснатият свидетел, съдът намери, че следва да пристъпи към решаване на делото с наличната по делото доказателствена съвкупност.

Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, доколкото същите намират опора в останалия доказателствен материал и не са налице никакви противоречия.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. В този ред на мисли, съдът намира възраженията на жалбоподателя, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на ЗАНН за неоснователни. Колкото до описанието на нарушението, съдът намира, че изложеното в НП и АУАН е напълно достатъчно, за безспорното му установяване.

Тук е мястото да се посочи, че нарушението е описано по пълен и достатъчен начин, за да може наказаният субект да разбере в извършването на какви действия или бездействия е обвинен и защо е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Налице са и писмени доказателства за компетентността на актосъставителя и издателя на наказателното постановление.

По отношение на твърденията в жалбата за неправилно установена от АНО фактическа обстановка, съдът намира, че те са безпочвени, тъй като всички събрани доказателства по делото подкрепят изводите на АНО, а твърденията в жалбата са изцяло неподкрепени от събрания по делото доказателствен материал.

Най-напред, съдът намира, че е абсолютно доказано по делото, че именно 3 жалбоподателят е бил лицето, което е управлявало процесния автомобил „Ауди“. Изясняването на този въпрос има ключово значение за правилното решаване на делото.

Съдебният състав намира, че фактическата обстановка в НП е установена по безспорен начин и след правилно анализиране на фактическите обстоятелства от АНО, като възраженията в жалбата за неправилно установени факти, са неоснователни. Тук е мястото да се посочи, че по делото са налице показанията на няколко свидетеля, които по идентичен начин описват спомените си за случая, а от наличните доказателства не може да се направи извод, че твърденията на свидетелите са недостоверни, защото нито едно доказателство по делото не ги опровергава по никакъв начин.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.“. Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон като е наказал жалбоподателя с наказание, предвидено в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Безспорно е установено, че е налице отказ от жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство за установяване както на употреба на наркотични вещества. Обстоятелството, че е издаден талон за медицинско изследване и че в последствие не е дадена кръвна проба, в случая е ирелевантно, тъй като нормата на чл. 174, ал. 3 предвижда няколко фактически състава на нарушения, при условията на алтернативност – отказ за установяване с техническо средство тип Дрегер за наличие на алкохол, алтернативно – на упойващи вещества, както и отказ за даване на кръвна проба за излседване на концентрация на алкохол в кръвта. Съгласно чл. 18 ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е задължаваща, доколкото изисква определено поведение на визираните в нея лица, изразяващо се в 4 предприемане на активни действия. Структурата й съдържа и трите елемента на правната норма - хипотеза, диспозиция и санкция. В нормата са уредени няколко отделни хипотези на отказ от посочените в нея лица, притежаващи качеството „водач“, някои от които свързани със задължението им да бъдат проверени за наличието и концентрацията на алкохол в кръвта, а други във връзка с установяване наличието на наркотични вещества/аналози. Нормата предвижда две форми на изпълнителното деяние – отказ за извършване на проверка и неизпълнение на предписание на контролния орган. Тези забрани могат да бъдат съотнесени както спрямо проверката за употреба и концентрация на алкохол в кръвта, така и спрямо тази за употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Нарушенията са на просто, формално извършване, като законът не изисква настъпването на вредоносен резултат. Нарушенията от този вид са довършени с настъпване на самия факт на обективиране на отказа и възпрепятстване на проверката - в този смисъл е Тълкувателно решение № 13/20.12.2021 г. на Върховния административен съд.

От субективна страна това нарушение е извършено при форма на вината пряк умисъл, доколкото жалбоподателят, отказвайки да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, е съзнавал, че извършва нарушение на ЗДВП, съгласил се е с последиците на противоправното си поведение и пряко ги е целял.

Правилно АНО е наказал водача само с наказание глоба, защото към момента на нарушението той е бил неправоспособен водач на МПС, поради което той не може да бъде лишен от права, които не притежава. Наказанието глоба, предвидено от закона за това нарушение, е в точно установен размер, поради което за съда не съществува възможност да го ревизира като го намали.

При изложените мотиви, СРС достигна до извод, че издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло. Доколкото въззиваемата страна не е претендирала разноски, то такива не следва да й се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА

ИЗЦЯЛО

НП №

23-4332-010458 от

08.06.2023 г., издадено от Гергана Борисова – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Д. С. К., с ЕГН **********, за нарушение - на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП , е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6