Решение № 407 от 16.09.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. София, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Г. Въззивно гражданско дело № 20261800500342 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по молба на Н. Л. В. за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 316/09.07.2026г., постановено по в.гр.д. № 342 по описа на Софийския окръжен съд за 2026 г., както и за допълване на същото в частта за разноските.

Молителката твърди, че в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка в частта, с която С. Д. П. е осъден да заплати на Н. Л. В. сумата 454,23 лева (разноски във въззивното производство) вместо сумата 454,23 евро. Изтъква, че, съгласно мотивите на решението, направените от Н. В. разноски са в размер на 400 евро адвокатско възнаграждение и 54,23 евро - държавна такса.

Също така, молителката поддържа, че липсва произнасяне по направените и своевременно претенднрани разноски пред първоинстанционния съд, а въззивният съд се бил произнесъл само по направените разноски в хода на въззивното производство, въпреки че своевременно са претенднрани и разноски в хода на първоинстанционното производство. Позовава се на представения списък по чл. 80 от ГПК пред първоинстанционния съд, като претендира, насрещната страна да бъде осъдена да й заплати възнаграждение за един адвокат в размер на 800,00 лева (409,03 евро), възнаграждение за един адвокат в размер на 375,00 лева (191,73 евро), държавна такса в размер на 80,00 лева (40,90 евро) и депозит за вещо лице за изготвянето на съдебно-психиатрична експертиза в размер на 500,00 лева (255,65 евро), т.е. общо 897,31 евро.

1

В срока за отговор не е постъпил такъв от насрещната страна .

Съдът констатира, че молбата допълване на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1, предложение първо от ГПК, а подаването на молба за отстраняване на очевидна фактическа грешка не е ограничено със срок. Освен това, молбата изхожда от надлежна страна по делото, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна поради следните съображения.

1. В частта по чл. 247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение.

Съгласно правната теория (Сталев Ж., Мингова А., Стамболиев О., Попова В., И. Р., „Българско гражданско процесуално право”, изд. „Сиела”, десето преработено и допълнено издание, 2020г., стр. 509), явна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

В случая, при определяне размера на дължимите разноски във въззивното производство, съдът е констатирал, че такива се установяват в размер на 400 евро – адвокатско възнаграждение и 54,23 евро – държавна такса, т.е. общо 454,23 евро. Същото е видно и от вносната бележка на л. 4 от делото и от авизото на л. 102 от делото. Същевременно, обаче, в диспозитива на съдебното решение съдът е присъдил тази сума в български левове. Поради това исканата поправка следва да бъде допусната по реда на чл. 247 от ГПК, като се посочи правилната парична единица на разноските, а именно - евро.

2. В частта по чл. 248 от ГПК за допълване на решението с присъждане на разноските, сторени в първоинстанционното производство.

В случая, с Решение № 316 от 09.07.2026 г., постановено по в.гр.д. № 342/2026г. на ОС- София, е изцяло отменено обжалваното решение на РС – Пирдоп, а вместо това е уважена подадената от Н. В. искова молба.

Този изход на делото налага промЯ. на отговорността за разноски в първоинстанционното производство, като такива се присъдят в полза на Н. В..

Същите се установяват в размер на държавна такса от 80 лв. (40,90 евро) съгласно вносната бележка на л. 1а от първоинстанционтото дело, адвокатски възнаграждения от 800 лв. и 375 лв. (л. 99, 100 и 102), както и депозит за изготвяне на СПЕ от 500 лв. (л. 76). При това, обаче, следва да се има предвид, че, независимо от формалното използване на израза „възнаграждение за един адвокат“ в списъка по чл. 80 от ГПК, в действителност ищцата е била защитавана от двама адвокати. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл.

78, ал. 1 от ГПК, на спечелилата делото страна се присъждат такси, разноски по производството и „възнаграждение за един адвокат“. Текстът е ограничителен и допуска възможност, от насрещната страна да се търси само един адвокатски хонорар за съответната инстанция, но не и сбор от хонорарите на повече от един адвокати. В същия смисъл е съдебната практика (Определение № 290 от 3.08.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2956/2017 г., III г. о., ГК), съгласно която „Когато страната, организирайки правната си защита в съответното производство прецени, че следва да бъде представлявана от 2 двама адвокати, при благоприятен изход на делото има право на присъждане на разноски за един адвокат. Разноските за втори адвокат следва да останат в тежест на страната, която ги е сторила. Не следва да бъдат възложени в тежест на насрещната страна разноски за втори адвокат, дори сбора от двете уговорени и заплатени възнаграждения да не надвишава минималния, установен в Наредбата“. Следователно, в настоящата хипотеза ищцата няма право да претендира едновременно присъждане на двата отделно заплатени адвокатски хонорара. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от НВАР, ответникът следва да бъде осъден да й заплати само хонорара от 800 лв., заплатен на адв. Ц., но не и хонорара от 375 лв., заплатен на адв. А..

На основание Закона за въвеждане на еврото в Република България, всички горни суми следва да се присъдят в евро, както следва: 80 лв. + 800 лв. + 500 лв. = 1380 лв. (т.е. 705,58 евро).

С оглед гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА на основание чл. 247 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 316/09.07.2026г. по в.гр.д. № 342/2026 г. на Софийския окръжен съд, като диспозитивът „ОСЪЖДА С. Д. П. с ЕГН ********** да заплати на Н. Л. В. с ЕГН ********** сумата 454,23 лв. разноски във въззивното производство“ ДА СЕ ЧЕТЕ „ОСЪЖДА С. Д. П. с ЕГН ********** да заплати на Н. Л. В. с ЕГН ********** сумата 454,23 евро - разноски във въззивното производство“.

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 от ГПК Решение № 316/09.07.2026г. по в.гр.д. № 342/2026 г. на Софийския окръжен съд в частта за разноските, като ОСЪЖДА С. Д. П. с ЕГН ********** да заплати на Н. Л. В. с ЕГН ********** сумата 705,58 евро - разноски в първоинстанционното производство.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3