Решение № 831 от 25.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 831 гр. Пловдив, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330107231 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Й. С. П., с която се предявяват обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:

402 лева- главница по Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № .................................................; 56, 65 лева – възнаградителна лихва за периода 15.07.2021г.- 15.01.2022г.; 122, 01 лева- мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от 15.01.2022г. до 24.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда (25.04.2024г.) до окончателното й погашение.

В исковата молба ищецът твърди, че между него в качеството на заемодател и ответникът, в качеството на заемател, бил сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ................................................. По силата на цитирания договор, ответникът усвоил сумата от 600 лева, която следвало да бъде върната, ведно с договорената възнаградителна лихва и възнаграждение за услуги „Фаст“ и „Флекси“ до дата 15.01.2022г. Поддържа се, че с влязло в законна сила Решение № ......................................................................., по описа на РС- .................................... в отношенията между страните е признато, че клаузите за допълнителни услуги са нищожни. С цитираното решение „Профи Кредит България“ ЕООД е осъдено да възстанови на Й. С. П. и сумата от 109, 08 лв., която тя е заплатила във връзка с клаузите от договора за допълнителни услуги. Изтъква се, че „Профи Кредит България“ ЕООД е възстановило тази сума на потребителя. Въпреки това, ответницата като заемател не е изпълнила задължението си да върне оставащата част от главница по кредита и дължимата възнаградителна лихва. Предвид несрочното изпълнение на задължението да се върне главница ищецът като кредитор претендира и мораторна лихва върху главното вземане. Моли се предявените искове да бъдат уважени.

Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника. Оспорват се предявените искове по основание и размер. Изтъква се, че 1 процесният договор е недействителен поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 ЗПК. Поддържа се, че в договора не е разписана методиката, по която се формира ГПР и какви компоненти са включени в нея. Изтъква се, че кредиторът въвежда длъжника в заблуждение досежно общо общо дължимите по договора суми като не включва възнаграждението за услугите „Фаст“ и „Флекси“.

Сочи се, че при формиране размера на приложимия към договора ГПР не са включени вземанията за услугите „Фаст“ и „Флекси“ . Изтъква се, че непосочването на конкретните компоненти, формиращи ГПР по договора води до недействителност на кредитното правоотношение. Излага и аргументи, че с включване на вземанията за предоставените услуги, ГПР по договора превишава императивно разписания чл. 19 ЗПК максимум. Възразява и че по договора са осъществени плащания от страна на ответника, като моли същите да бъдат съобразени в случай, че се приеме, че се дължи главницата. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени. В случай, че се прецени, че главницата е дължима, то се моли да бъдат съобразени всички платени от ответницата суми по договора за кредит. Претендират се сторените разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „Профи Кредит България“ ЕООД като заемодател и Й. С. П. като заемател е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ................................................., по силата на който ответникът е усвоил сума в размер от 600 лева. Същата е следвало да бъде върната ведно с договорената възнаградителна лихва и други акцесорни вземания на 11 месечни вноски до 15.01.2022г. (л. 15 и л. 21 от делото). Отразеният в договора годишен лихвен процент е 40, 90 %, а годишният процент на разходите е 47, 90 %.

В раздел V- ти от горепосочения договор за кредит е отразено, че се предоставят допълнителни услуги по избрани пакети „Фаст“ и „Флекси“. Допълнително, в раздел VI- ти от договора за кредит, посочените услуги вече са остойностени като за тях потребителят следва да заплати, както следва: за услуга „Фаст“ сумата от 180 лв. и за услуга „Флекси“ сумата от 420 лв. Ярко впечатление оставя и обстоятелството, че в раздел VI- ти, от една страна за потребителя е опредЕ. обща сума за връщане по договора за кредит в размер от 720, 73 лв., а след това е отразено като общо дължима по договора сумата от 1320, 73 лв.

От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна експертиза / л. 95- 98/ се изяснява, че чистата стойност на усвоения от ответната страна финансов ресурс възлиза на 600 лв. Вещото лице е посочил и че при формиране на ГПР по договора е взето предвид единствено вземането за договорна лихва, без да се отчита възнаграждението за допълните услуги. В заключението е отразено, че при включване на допълнителното възнаграждение за услуга „Фаст“ в размер от 180 лв. и допълнителното възнаграждение на услуга „Флекси“ в размер от 420лв., ГПР по договора нараства до величина от 514, 01 % (или оскъпяване на кредита с 466, 11% спрямо посочения в договора ГПР ). Експертът е отразил и че потребителят е заплатил на кредитора по договора сума в общ размер от 480, 24 лв.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като счита същото за обективно, обосновано и компетентно изготвено.

С влязло в законна сила на

02.06.2022г.

Решение

№

......................................................................., по описа на РС- ...................................., в отношенията между страните е признато, че клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни и по силата на цитираното решение „Профи Кредит България“ 2

ЕООД е възстановило на Й. С. П. сума в размер от 109, 08 лв. (л. 100- 102).

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Профи Кредит България" ЕООД като заемодател и Й. С. П. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 600 лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Съдът счита за нужно да акцентира, че в рамките на предходно развилото се между същите страни съдебно производство е била обявена единствено недействителността на клаузите от договора за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Предвид това, не съществува пречка от процесуалноправно естество, в рамките на настоящия процес да се разгледат възраженията на ответника за цялостна недействителност на кредитното правоотношение.

Не съществува съмнение, че между страните, освен сумите за главница и договорна лихва, е договорено да се заплати и възнаграждение в размер от 180 лв. за услугата „Фаст“ и възнаграждение от 420 лв. услуга „Флекси“. В подкрепа на този извод е и конструкцията на самия договор за потребителски кредит ( л. 15 от делото ) в раздел V- ти изрично са маркирани посочените услуги, а в раздел VI- ти вече е посочено и каква е тяхната стойност и колко общо трябва да заплати потребителят с включеното възнаграждение за допълнителни услуги. В тази връзка съдът счита за нужно да акцентира върху недобросъвестния подход на кредитора, който в раздел VI- ти от договора един път посочва като общо дължима сума по кредита по- ниска величина ( 720, 73 лв. ), а след това отразява като „общо задължение“ сумата от 1320, 73 лв. Предвид това и доколкото са налице две коренно различни величини посочени като общо дължима от потребителя сума по договора за кредит, то съдът приема, че кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочения порок, на основание чл. 22 ЗПК води до цялостна недействителност на договора за кредит.

Отделно от гореизложеното, съдът счита и че клаузите от договора за кредит, по силата на които се възлага задължение на потребителя да заплати сумата от общо 600 лв. за услуги „Фаст“ и „Флекси“ ( раздел VI- ти от договора, част „По поискана и закупена допълнителна услуга”), не са индивидуално договорени. В тази връзка, те се явяват част от типовата бланка, по която се сключва договорът и противно на твърдяното от ответното дружество, предоставянето на допълнителни услуги не е по избор на длъжника. Следва да се посочи, че кредиторът- ищец задължава ответника (длъжник по договора) да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната му дейност (доколкото ищецът предоставя кредитно финансиране по занятие). Дейностите за пакет услуги „Фаст“ и „Флекси“ (съобразно допълнителната информация към договора за кредит- л. 9 гръб- л. 10 от делото), касаещи разглеждане на документите за отпускане на кредит, оценка на кредитоспособността на потребителя, отпускането и управлението на кредита, са присъщи за ищцовото дружество и в този смисъл те не представляват допълнителни услуги, които се предоставят на потребителя.

3

По отношение размера на ГПР по процесния договор за кредит: съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 47, 90%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин се формира същият. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които се предоставят услугите по пакети „Фаст“ и „Флекси“, то стойността им е с характер на възнаграждение и е следвало да бъде включена изначално при формирането на ГПР (стойността на услугите са сигурен разход за потребителя ). В тази връзка, обстоятелството, че стойността на услугите не се включва при формиране на приложимия към договора ГПР е факт, който се установява отвъд всякакво съмнение от приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза.