Решение № 590 от 14.06.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 590 гр. П., 14.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря А.В.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20251720100919 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Е.

М. С., ЕГН **********, с адрес: ***, *** чрез адв. А., срещу „***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК , с които се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищцата не му дължи сумата в общ размер на 2518,05 лева от които: сумата от 2450,20 лева - главница за неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен № ***, находящ се в ***, *** за периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г.; сумата от 67,85 лева законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.07.2007 г. до 16.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2450,20 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 16.11.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми на 19.04.2010 г. в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5982/2009 г. на ПРС, и е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ С.Б..

Моли да и бъдат присъдени сторените по делото разноски.

1

Ищеца твърди, че процесните суми са погасени по давност.

В законоустановения срок ответникът „***”АД не са депозирали отговор на исковата молба и не са взЕ. становище по исковете.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. В депозирана по делото писмена молба чрез адв. А., заявява, че поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като и се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана писмена молба чрез ю.к. Максимова оспорват исковете и молят съда да ги отхвърли. В молбата са противопоставили и възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Не се спори между страните, че на 19.04.2010 г., по ч.гр.д. .№ 5982/2009 г. на ПРС, на основание заповед № 5624 от 16.11.2009 г., в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист, с който Е. М. С. е осъдена да заплати на „***“ АД сумата от 2450,20 лева, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2005 г. до 30.04.2009 г., включително сумата от 427,52 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.07.2007 г. до 16.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2450,20 лева, считано от датата на подаване на заявлението – 16.11.2009 г.до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 156,33 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Няма спор, че на основание издадения в полза на ответника изпълнителен лист и по молба на „***“ АД е било образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ – Е.Д., което се установява от положения печат върху гърба на изпълнителния лист, приложен към исковата молба. С постановление от 2

14.02.2019 г., образуваното при ЧСИ – Е.Д. изпълнително дело било прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ – Е.Д. е било унищожено, което се установява от приложеното към исковата молба писмо от ЧСИ – Е.Д..

От приложената към исковата молба – молба от 15.10.2020 г. се установява, по молба на „***“ АД е било образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ – С.Б., което видно от поставения на гърба на изпълнителния лист печат се установява, че е било прекратено с постановление от 07.02.2025 г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.

Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищцата не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, с което е признато процесните вземания, а именно погасяването на вземанията, поради изтекла погасителна давност. По аргумент от разпоредбата на чл.416 от ГПК с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводи, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след влизане 3 в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет годишна давност по следните съображения:

Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, поради което и заповедта има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.

Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424 от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.

Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено по реда на чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност, и в случай, че се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, ако срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, то това би създало ситуация в която 4 обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено по реда на чл.290 от ГПК.

Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 19.04.2010 г., когато е издаден и изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ Е.Д. е било образувано изпълнително дело № *** г., която дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира, че започва да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея, и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение – 19.04.2010 г. до образуване на изпълнителното дело – през 2010 г., не е изминал период от една година, поради което и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство през 2010 г. давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.

Освен образуване на изпълнителното дело по молба на ответника, по същото не са извършвани същински изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, за което няма спор между страните.

С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В 5 изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

Поради липсата на предприети и извършени изпълнителни действия насочени към принудително събиране на дълга след 2010 г., когато по молба на ответника е било образувано изпълнителното дело при ЧСИ Е.Д., няма други данни по делото в продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни действия. С оглед на това изпълнителното дело е перемирано през 2012 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона, независимо от липсата на нарочно постановление от ЧСИ за неговото прекратяване, към тази дата (в този смисъл е и ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно разясненията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, което ЧСИ не е сторил своевременно. Ето защо следва да се приеме, че изп. д. № *** г. е перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 2012 г.