Решение № 4552 от 17.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4552 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Т. като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20221100511210 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 7045 от 23.06.2022 г., постановено по гр.д. № 26366/2021 г. по описа на СРС, 90 състав, е отхвърлен предявения от „К. България“ ЕООД против Е. А. П., иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД относно осъждането на ответника да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 600 лв., представляваща главница по сключения между ответника и „4финанс“ ЕООД, Договор за кредит № 9927933002/10.03.2017 г., вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 13.05.2021 г. – датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението.

Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от „К.

България“ ЕООД, в която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Излага, че СРС неправилно приел, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационни отношения между страните по процесния договор за кредит, като акцентира на факта, че с доклада по делото по реда на чл. 140 ГПК, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството за сключването на процесния договор за кредит между кредитодателя и кредитополучателя. Поддържа, че от представените в първоинстанционното производство писмени доказателства (Договор за кредит № 9927933002/10.03.2017 г., неговото изменение от 20.03.2017 г., във връзка с допълнително отпуснатата сума по кредита, и приложимите към договора Общи условия), които в достатъчна степен съдържат индивидуализиращи белези и данни, се установявало по категоричен начин наличието на валидна облигационна връзка между ответника и „4финанс“ ЕООД. С приемането на проекта за договор за кредит посредством натискането на бутона „Подпиши“ е сключен договор за кредит в електронна форма по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. На основание чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ писмената форма се смята спазена със съставянето на електронен документ, съдържащ 1 електронно изявление. С предоставяне на договора и приложимите Общи условия на кредитополучателя на подсигурен PDF формат е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПФУР, доколкото предоставянето на условията на договора на PDF формат представлява „траен носител“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПФУР. Посочва, че законодателят е придал значение на подписан саморъчен документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ). Доказателствената му сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. Поддържа, че в случая е налице уговорка между страните, с която на обикновения електронен подпис е придадена стойност на саморъчен (чл. 3.1 от ОУ). Посочва, че от представените по делото 2 бр. разписки за извършени плащания от 10.03.2017 г. и от 20.03.2017 г., се установява, че заемната сума е преведена на името на кредитополучателя в „Изипей“ АД, съгласно уговореното в специалните условия на договора за кредит. В платежните документи са посочени трите имена на ответника, заедно с ЕГН, а като основание – номер на договора за кредит. Посочва и че от представените по делото писмени доказателства – Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г., Приложение № 4 – пълномощно от цедента към цесионера, и Приложение № 5 – потвърждение за състоялата се цесия, противно на изводите на първоинстанционния съд се установявало че вземането по процесния кредита в размер на 600 лв. било прехвърлено на ищцовото дружество на основание чл. 99 ЗЗД. По изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло на предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А. П. П., в качеството му на попечител на Е. А. П., с който същата се оспорва с доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Оспорва наличието на валидно сключен договор за кредит. Твърди, че наличието на разписки за получени суми не са от естеството да обосноват извод за сключен действителен договор за потребителски кредит в каквато насока за изводите на първоинстанционния съд. Поддържа и че по делото не е установено надлежно прехвърляне на вземанията по кредита в полза на ищцовото дружество. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа страна:

От представен като доказателство по делото Договор за кредит № 9927933002/10.03.2017 г., се установява, че между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус“, и ответницата Е. А. П., е сключен договор за кредит за сумата от 500 лв. за периода от 30 дни, с падежна дата – 09.04.2017 г.

Видно от договора ответницата е заявила и ползването на допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита, за което е начислена сума в размер на 123,15 лв., като общо дължимата сума по кредита възлиза на 639,99 лв.

Видно от договор за кредит № 9927933002/20.03.2017 г., сключен между същите страни и при същите условия, „4финанс“ ЕООД се е задължило да предостави на Е. А. П. допълнителен кредит в размер на 100 лв.

От представените като доказателство по делото Общи условия на договора за кредит е видно, че искането за кредит се подава с формуляр, предоставен на началната страница www.vivus.bg, при партньор на кредитора или по телефон /чл. 1.1/. Съгласно чл. 1.3 от ОУ, за да завърши регистрацията на профила си, кредитополучателят трябва да се запознае и да приеме Общите условия на договора за кредит на началната страница. В чл. 1.4 от ОУ е посочено, че бланката на стандартния европейски формуляр за предварителна договорна информация е налична на началната страница, както и във всеки от офисите на партньорите на кредитора и е част от документите, които се предоставят, след като кредитополучателят избере конкретната сума и срока за връщане на кредита. В чл. 1.8 от ОУ е посочено, че след регистрация проект на договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на началната 2 страница или на хартиен носител, като кредитополучателят трябва да прочете договора за кредит и ако го приеме – да го подпише електронно, като натисне бутона „подпиши“. С натискането на бутона „подпиши“ се счита, че кредитополучателят е подписал всяка страница от договора за кредит и общите условия, както и че с подписването кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на договора за кредит и бланката на стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит и се съгласява кредиторът да преведе сумата по кредита по посочена банкова сметка или по избран друг начин. Съгласно чл. 3.1 от ОУ договорът за кредит се счита сключен и влиза в сила от датата на потвърждаването му по електронната поща от кредитора и извършването на паричния превод, след като предварително кредитополучателят го е приел на началната страница или подписал на хартиен носител. Страните се съгласяват изрично, че съобщенията по електронната поща, потвърждаващи приемането на договора за кредит, имат силата на саморъчни подписи в съответствие с чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП. Съгласно чл. 3.2 от ОУ след сключването на договора за кредит кредиторът незабавно превежда сумата по кредита по сметката на кредитополучателя или по алтернативен начин, избран от кредитополучателя.

Според чл. 8.1 от ОУ кредитополучателят има право на отпускане на допълнителен кредит, като според чл. 8.2 от ОУ допълнителният кредит представлява промяна в съществуващия договор за кредит чрез сключването на нов договор за кредит по реда на чл. 3.1, като всички параметри на съществуващия договор за кредит остават непроменени, освен общата дължима сума по кредита.

От представена разписка за извършено плащане № 07000552291586/10.03.2017 г. по делото се установява, че в деня на сключване на процесния договор – 10.03.2017 г., в 15:01 часа, кредиторът извършил паричен превод към „Изипей“ АД в размер на договорената сума от 500 лв. с посочено основание: 9927933002 (номера на договора за кредит) в полза на ответницата Е. А. П., с посочен ЕГГН и номер на лична карта.

Представена е и разписка за извършено плащане № 07000556031189/20.03.2017 г., с която кредиторът на посочената дата в 10:17 часа е извършил паричен превод към „Изипей“ АД в размер на договорената сума от 100 лв., с посочено основание: 9927933002 (2) (номера на договора за кредит) в полза на ответницата Е. А. П., с посочен ЕГГН и номер на лична карта.

От представените по делото писмени доказателства - договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г., сключен между „4финанс“ ЕООД и „К. България“ ЕООД, както и от извадката от Приложение № 1 към него, се установява, че „4финанс“ ЕООД е прехвърлило на „К. България“ ЕООД вземанията си, произтичащи от процесния договор за заем към Е. А. П., фигуриращи под № 3264 в Приложение № 1.

От представените като доказателства по делото потвърждение за прехвърляне на вземания и пълномощно се установява, че „4финанс“ ЕООД е потвърдило прехвърлянето на вземанията, уговорено с договора за цесия от 23.11.2018 г., както и че цедентът е упълномощил „К. България“ ЕООД да уведоми ответницата за извършеното прехвърляне.

На 23.11.2018 г. „К. България“ ЕООД е изпратил уведомление до ответницата за прехвърляне на вземането му от „4финанс“ ЕООДД по силата на договор за прехвърляне на парични вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г. Посочен е номер на банкова сметка, по която следва да се извършат плащания по процесния договор. Съгласно представеното известие за доставяне, изпратеното уведомление на посочения в договора адрес, е върнато с отбелязване, че пратката не е потърсена.

По делото от страна на процесуалния представител на ответницата са ангажирани писмени документи – Решение № 1277 от 21.02.2019 г., постановено по гр. д. № 12490/2018 г. СГС, III-ти брачен състав, епикриза, ИЗ № 000590/2014 г., издадена от Държавна психиатрична болница „Св Иван Рилски“, епикриза, ИЗ № 000402/2017 г., издадена от Държавна психиатрична болница „Св Иван Рилски“, съдебнопсихиатричнопсихологична 3 експертиза от 23.08.2017 г., комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза от 17.03.2021 г., видно от които ответницата страда от биполярно афективно разстройство, като считано от 28.03.2019 г. същата е поставена под ограничено запрещение.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД.

За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи наличието валидно на облигационно правоотношение с ответницата по договор за кредит, сключен от разстояние, по силата на което кредитодателят е предоставил на ответника в заем процесната сума, а ответникът се е задължил да я върне на падежа, както и че между ищеца и кредитодателя е сключен договор за цесия на процесната сума, за който ответницата е надлежно уведомена.

В тежест на ответницата (при доказване на горните факти) е да установи погасяване на паричното си задължение.