Определение № 5829 от 13.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5829 гр. София, 13.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно частно гражданско дело № 20251100511523 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от 18.08.2025 г. на ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД срещу определение № 33072/06.08.2025 г. по гражданско дело № 25391/2024 г. на Софийския районен съд, 173 състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 8375/10.05.2025 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на обжалвания акт.

При неправилна преценка на фактическата и правна сложност на делото първоинстанционният съд присъдил на адвоката на ищеца прекомерно високо възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 777,14 лева. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да измени решението и намали присъденото възнаграждение до 150 лева.

Ответникът по жалбата – ЕАД Е.И., оспорва същата и моли въззивния съд да я остави без уважение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид отговора и данните по делото, намира следното:

Предвид нормата на чл. 248, ал. 3 ГПК и доколкото частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, следва, че същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е ЧАСТИЧНО

ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е бил сезиран със следните искове: 1/ от Б.А.С. срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 2930228/28.02.2024 г.; 2/ от Б.А.С. срещу „Ай Тръст“ ЕООД по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор от 28.02.2024 г. за поръчителство към договора за потребителски кредит; 3/ насрещен главен иск от „КРЕДИСИМО“ ЕАД срещу Б.А.С. по чл.

79, ал. 1, пр. 21 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата 888,76 лева, 1 представляваща главница по вноски от трета до осма включително; 4/ насрещен евентуален иск от „КРЕДИСИМО“ ЕАД срещу Б.А.С. по чл. 23 ЗПК за сумата 3578,00 лева, подлежащата на връщане чиста стойност на кредита.

Ищецът е представляван от ЕАД Е.И.. Представил е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено предоставяне на безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв. Своевременно е направил искане за присъждане на сторените разноски.

С постановеното решение СРС е уважил предявените от Б.А.С. искове, насрещния евентуален иск за сумата 3578,00 лева, отхвърлил е иска за реално изпълнение за сумата 888,76 лева. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАав е присъдил на адвоката на ищеца възнаграждение в размер на 1 165,73 лева, като е осъдил „КРЕДИСИМО“ ЕАД да заплати 2/3 от нея /777,15 лева/, а „Ай Тръст“ ЕООД – 1/3 или 388,58 лева.

Видно от мотивите на решението, съдът е определил общо възнаграждението на адвоката на ищеца - за представителството по всички искове, в размер на 1500,00 лева, като присъденият размер от 1165,73 лева е намаленият съобразно изхода на спора.

В срок ответникът е подал искане по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските – намаляване адвокатското възнаграждение на ищеца. С обжалвания акт съдът е оставил искането без уважение.

Определението е частично неправилно.

На първо място, при определяне на възнаграждението съдът не е обвързан от предвидените в Наредба № 1/2004 г. размери поради нейната неприложимост с оглед разрешението, дадено от Съда на Европейския съюз по дело C-438/22 г. На второ, критериите за преценка прекомерността на платеното адвокатско възнаграждение /както и на това, което се присъжда по чл. 38, ал. 2 ЗАдв/ са посочени в чл. 78, ал. 5 ГПК /в приложимата към момента на приключване на устните състезания редакция на текста/ и са фактическата и правна сложност на делото. Размерът на цената на иска не е сред тях, поради което и ако тя не се отразява на законоустановените критерии, не следва да бъде вземана предвид.

При преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК по всеки от исковете, предявени от и срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, въззивният съд съобразява следните обстоятелства: спорът не се отличава с фактическа сложност – фактите, на които се основава претенцията по чл. 26 ЗЗД и защитата по осъдителните искове не са спорни; събрани са писмени доказателства и заключение на ССчЕ за определяне размера на ГПР; проведени са две съдебни заседания, на които не се е явил адвокатът на ищеца; производството е приключило в кратък срок; спорът е в област, в която е формирана константна практика по прилагането на закона, което обуславя липсата и на правна сложност. В случая се касае за допълнително /от обичайното/ усложняване на фактическата и правната страна на спора, предвид, че увеличението на разходите следва и от сключен с трето-свързано лице договор за поръчителство. Ето защо процесният спор не е от тези с най-ниска фактическа и правна сложност.

Въззивният съд определя възнаграждение за адвоката на ищеца по иска по чл. 26 ЗЗД в размер на 500 лева. То се дължи изцяло, защото този иск е изцяло уважен. За защита по насрещните осъдителни искове въззивният съд определя 300 лева /доколкото защитата по тях е свързана с основанието на иска по чл. 26 ЗЗД/. Това възнаграждение обаче следва да бъде намалено 2 съобразно уважената част от осъдителните искове до 59,69 лева.

От горното следва, че „КРЕДИСИМО“ ЕАД следва да заплати на адвоката на ищеца възнаграждение от 559,69 лева. Доколкото с решението са присъдени 777,15 лева, то обжалваното определение следва да бъде отменено.

Следва да бъде постановено друго, с което решението да бъде изменено в частта за разноските, като бъде отменено в частта, с която на адвоката на ищеца е присъдено възнаграждение за сумата над 559,69 лева /286,16 евро/ до 777,15 лева /397,35 евро/. В останалата част, с която искането на жалбоподателя е отхвърлено - за намаляване на възнаграждението на адвоката на ищеца до сумата от 150 лева, определението по чл. 248 ГПК е правилно и частната жалба в тази част следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 33072/06.08.2025 г. по гражданско дело № 25391/2024 г. на Софийския районен съд, 173 състав, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на „КРЕДИСИМО“ ЕАД по чл. 248, ал. 1 ГПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 8375/10.05.2025 г. по гражданско дело № 25391/2024 г. на Софийския районен съд, 173 състав, като г о ОТМЕНЯ В ЧАСТТА, с която на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

„КРЕДИСИМО“ ЕАД е осъдено да заплати на ЕАД Е.И. възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ за сумата над 559,69 лева /286,16 евро/ до 777,15 лева /397,35 евро/ .

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „КРЕДИСИМО“ ЕАД в останалата част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3