Решение № 627 от 12.10.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 627 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20231001000440 по описа за 2023 година

Производството е по чл.267,ал.1 от ГПК .

Делото е образувано по въззивна жалба от адв. Ц. Д. П. от САК- пълномощник на „Интерпред Еврологистик" ЕООД, ЕИК 201841054 срещу Решение № 249 от 22.02.2023 г. по т.д. № 2092/2021 г. на VI-17. с-в на СГС,с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против „Централна ветеринарна лаборатория” ЕООД, с ЕИК: 205084545, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Република”, бул. „Шосе Банкя“ № 7, ет. 7, ап. лаборатория 5, искове, както следва: иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Централна ветеринарна лаборатория” ЕООД да заплати на „Интерпред Еврологистик” ЕООД сума в размер на 200 000 евро /двеста хиляди евро/, представляваща предоставената за временно ползване парична сума по договор за заем, сключен на 01.06.2018 г., между „Интерпред Еврологистик” ЕООД, като заемодател, и „Централна ветеринарна лаборатория” ЕООД, като заемател, която подлежи на връщане, както и иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД за осъждане на „Централна ветеринарна лаборатория” ЕООД да заплати на „Интерпред Еврологистик” ЕООД сума в размер на 13 912, 50 евро /тринадесет хиляди деветстотин и дванадесет евро и петдесет евроцента/, представляваща неплатена възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.07.2018 г. до 01.01.2021 г., дължима съгласно договор за заем, сключен на 01.06.2018 г., между „Интерпред Еврологистик” ЕООД, като заемодател, и „Централна ветеринарна лаборатория” ЕООД, като заемател. Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно.В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд ответникът се е позовавал на 1 презумпцията, уредена в чл. 109 от ЗЗД и не е представил никакви доказателства за установяване на изпълнението на задължението си по сделката. Не са ангажирани доказателства нито за датата, на която паричната сума от 200 000 евро е заплатена според ответника на ръка на жалбоподателя, нито за датата, на която оригиналният екземпляр на договора за заем, който е предаден на заемодателя е върнат на заемателя. Прието е, че фактът на връщане на предоставените за ползване парични средства преди падежа остава недоказан.Подържа се,че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 109 ЗЗД, приемайки, че установената презумпция не е оборена и чрез тази правна конструкция било доказано, че задължението на „Цеггрална ветеринарна лаборатория" ЕООД към „Интерпред Еврологистик" ЕООД за връщане на предоставената в заем сума от 200 000 евро е погасено към момента и не съществува. Първоинсганционният съд в мотивите си при вземане на решението не е изследвал възможността за неприлагане на презумпцията в конкретната хипотеза, при която оригиналът на документа, удостоверяващ сключения договор за заем, е бил в притежание на ответника още при неговото подписване и преди самият договор да породи правни последици, което изключва приложението на чл. 109 ЗЗД.Подържа се,че съдът не е взел предвид,че изразеното съгласие на страните да сключат договора не е достатъчно за изпълване на неговия фактически състав. Реалното предаване на заемателя на паричната сума е меродавният момент, в който договорът може да се се счита за сключен. В решението си съдът неправилно е приел, че датата на сключване на договора за паричен заем между доверителя ми и ответното дружество е 01.06.2018 г. На тази дата само е постигнато съгласие за сключване на такъв договор, обективно изразено в писмена форма, но към този момент фактическият състав на договора не е завършен. За момента на сключване на договора следва да се приеме датата, на която е извършен първият банков превод, а именно 20.06.2018 г. С разпита на свидетеля С. С. в първоинстанционното производство било установено, че оригиналите на обективираното в писмена форма съгласие на страните да сключат договор за заем не са се намирали в държане на заемодателя още при подписването им - 01.06.2018 г., а впоследствие са били в счетоводството, което към онзи момент е обслужвало и двете търговски дружества. Към датата на подписване обаче фактическият състав на договора не е завършен и правните последици, произтичащи от него, все още не са се породили - не е било налице парично вземане, което да бъде погасено или да се счита за такова при обективното съществуване на факта, че оригиналът на документа, удостоверяващ вземането по облигационното отношение, е в притежание на ответното дружество. Подържа се,че по правилата на формалната логика, на които първоинсганционният съд се е позовавал, при придобиването от длъжника на оригинала на документа, удостоверяващ обективно постигнатото съгласие за сключване на договор за паричен заем, още при неговото подписване, се изключва възможността да се погаси задължението, след като такова към онзи момент все оше въобще не е породено.Съдебният състав не е изследвал и възможността лишаването на кредитора от оригиналния документ да е с друга цел, различна от погасяване, нито липсата на желание у ищеца за предаване на частния документ с цел погасяване.В случая оригиналът на документа, удостоверяващ вземането на заемодателя не се е намирал изначално в негово 2 държане, защото такъв не му е предоставян изобщо. Оше с подписването и двата оригинала се държат от длъжника с оглед на факта, че управителите- на ищцовото дружество и този на ответното са били в отлични трайни отношения, предполагащи голямо доверие, честност, откритост и уважение. И двете дружества са използвали услугите на едно и също счетоводство, като това се дължи на по-бърз достъп, гъвкавост в отношенията и улесняване на вече създадените и бъдещи отношения между двете дружества. Оригиналите на дълговия документ са се намирали при това счетоводство,поради което ,според жалбоподателя следва да се приеме,че дружеството-жалбоподател е водило счетоводството си редовно и е положило дължимата грижа за своите работи.Подържа се,че по делото не били ангажирани доказателства ответното дружество да е имало налична в патримониума си сумата, която е в големи размери, за да бъде върната в изпълнение на задължението по сключената сделка.

Липсват и доказателства, сочещи тази сума да е била осчетоводявана.С оглед на горното се прави извода,че презумпцията на чл. 109 ЗЗД не следва да намери приложение в случая.Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявените искове бъдат уважени като бъдат присъдени и направените по делото разноски за двете инстанции.

От страна на въззиваемото дружество „Централна ветеринарна лаборатория" ЕООД, ЕИК 205084545 е постъпил отговор на въззивната жалба,в който се оспорва същата.Подържа се,че е правилен извода на състава на СГС, че тежестта за опровергаване на презумпцията на чл.109 от ЗЗД е на ищеца, както и че с представените от него доказателства тази презумпция не е опровергана.Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че СГС не е изследвал възможността ищецът никога да не е притежавал оригинал на договора за заем от 1 6.2018 г. СГС е изследвал тази възможност и обосновано е приел, че ищецът е разполагал с екземпляр от договора за заем от 01.06.2018 г., тъй като е представил копие от него към исковата си молба.Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че СГС не е взел предвид показанията на свидетеля С. С..Дори напротив -съдът е обсъдил същите в решението си и е приел, че от тях не се установява ищецът да не е върнал доброволно на ответника оригинала на договора за заем. Показанията на свидетеля се основават на това, което му е казал Р. К. и на предположения. Той изрично заяви, че когато е присъствал на срещи между Р. К. и М. П. е стоял настрани и не е слушал разговорите между тях.

Следователно няма как свидетелят да знае дали Р. К. е получил от М. П. оригинален екземпляр от договора за заем и при какви обстоятелства К. е върнал този оригинал на П..Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от настоящия жалбоподател против въззиваемото дружество.Подържа се в исковата молба,че на 01.06.2018 г. между него, в качеството му на заемодател, и ответника, в качеството му на заемополучател, е сключен 3 договор за заем. По силата на този договор на заемополучателя е предоставена за ползване сума в размер на 200 000 евро, като той е поел задължение да я върне в срок до 31.12.2019 г., както и да заплати възнаградителна лихва за времето на ползване на заетата сума, чийто размер е определен на годишна база като основния лихвен процент плюс 0, 25 пункта от главницата. Ищецът посочва, че предоставил на ответника уговорената парична сума с два банкови превода, извършени на 20.06.2018 г. и на 19.07.2018 г. Ответникът не е изпълнил задължението да върне главницата и лихвата до падежа и към момента на сезиране на съда.Иска се да бъде постановено решение,с което ответника бъде осъден да му заплати сумата от 200 000 евро, представляваща дадена такава по договор за заем, сключен на 01.06.2018 г., която подлежи на връщане, както и сумата от 13 912, 50 евро, представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода от 20.07.2018 г. до 01.01.2021 г. съгласно договор за заем, сключен на 01.06.2018 г.

Ответникът е оспорил предявените искове. Същият подържа,че задължението за връщане на предоставената в заем сума е изпълнено от него на 19.12.2018 г. чрез предаване на парични средства в брой от управителя на ответното дружество на управителя на ищеца, който е физическото лице Р. К.. С оглед на изпълнението на задължението по договора за заем ищецът е върнал на ответника неговия оригинал от сключения заемен договор и към момента в негово държане са и двата оригинални екземпляра на този договор. Иска се предявените искове да бъдат отхвърлени като бъдат присъдени направените по делото разноски.

За да постанови обжалваното решение СГС е приел за установено следното от фактическа страна:Между „Интерпред Еврологистик” ЕООД като заемодател и „Централна ветеринарна лаборатория” ЕООД като заемател , е сключен договор за заем от 01.06.2018 г. който е приложен по делото.По силата на този договор „Интерпред Еврологистик” ЕООД е поело задължение да предостави на заемателя „Централна ветеринарна лаборатория” ЕООД за временно ползване парични средства в размер на 200 000 евро, а заемателят е поел задължение да върне предоставената му в заем сума по указана от заемодателя сметка в срок до 31.12.2019 г. По делото не е спорно, че заемателят „Централна ветеринарна лаборатория” ЕООД е получил парични средства в размер на 200 000 евро от „Интерпред Еврологистик” ЕООД в изпълнение на уговореното в писмения договор от 01.06.2018 г. Посоченото обстоятелство се установява и от представеното по делото извлечение от банкова сметка, от което е видно, че на 20.06.2018 г. е извършен банков превод на сума в размер на 100 000 евро от банкова сметка на „Интерпред Еврологистик” ЕООД по банкова сметка на „Централна ветеринарна лаборатория” ЕООД на основание договора за заем. От банковото извлечение от 19.07.2018 г. се установява ,че на 19.07.2018 г. е извършен втори банков превод на сума в размер на 100 000 евро от банкова сметка на „Интерпред Еврологистик” ЕООД по банкова сметка на „Централна ветеринарна лаборатория” ЕООД на основание договора за заем. По делото е разпитан свидетеля С. С. С., който в периода м.октомври 2017г. до лятото на 2020г. е работил в дружеството-жалбоподател като шофьор на управителя Р. К..Свидетелят установява,че първоначално отношенията между управителите 4 на двете дружества било много добри,но впоследствие се влошили.Свидетелят установява,че от Р. К. е чул за фирмен заем от 200 000 евро,който К. е дал на управителя на въззиваемото дружество,че от м. август на 2018г. двамата управители не са се виждали,че К. не е казвал на свидетеля заема да му е върнат.Свидетелят установява,че К. държал плащанията да бъдат извършвани по банков път и счетоводството да се води стриктно.Свидетелят установява,че е присъствал на срещи между двамата управители,но е стоял в страни и не е слушал разговорите. В съдебно заседание от 09.11.22г. на съда от ответника са предоставени за констатация два броя оригинали на договора за заем от 01.06.18г. преписи от които се намират по делото на лист 60 и 61.