Разпореждане № 58970 от 12.05.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 58970 гр. София, 12.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно гражданско дело № 20231110122940 по описа за 2023 година

Повод за произнасяне на съда е претенция в заявлението за заплащане на възнаграждение за допълнителни услужи.

Видно от твърденията на заявителя, на длъжниците в заем е предоставена главница от 200,00 лева.

За вземането, предмет на произнасяне на съда, не следва да се издава заповед, на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК, в редакцията й след измененията на разпоредбата с ДВ брой 100/2019г., в сила от 24.12.2019г.

Претенцията противоречи на чл.143,ал.1,т. 5 ЗЗП, в който случай по аргумент от чл.411,ал.2,т.2 ГПК съдът не може да разпореди издаване на заповед за изпълнение, защото претенцията противоречи на закона.

Претендираното възнаграждение за допълнителни услуга, видно от описанието й в заявлението, е сума, която се начислява за поискани от длъжника допълнителни услуги.

Видно от заявлението за предоставяне на допълнителна услуга и съдържанието на самия договор за допълнителна услуга, кредиторът е обвързал предоставянето й с договора за заем – тоест, допълнителната услуга не може да се предостави на лице, което не е сключило договор за заем. Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда възможност на кредитора да събира такса и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но при две условия – първо – да не се изискват такси за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита / чл.10а,ал.2/ и второ, за едно и също действие да не се събира такса повече от веднъж. /ал.3, същата разпоредба/ Законът въвежда правилото видът, размерът /***на таксата/ и действието, за което тя ще се събира, да бъдат ясно и точно определени в договора.

При систематическото тълкуване на разпоредбите, се налага извод, че таксата е дължима, само ако е уговорено по ясен и разбираем начин за какъв вид действие ще се събира тя, какъв е нейният размер. Същевременно, дори ясно да е посочено горното, кредиторът не може да събира такса, ако същата е свързана с усвояването или управлението 1 на кредита.

Видно от вписването в споразумението за допълнителни услуги, таксата се дължи за „1. Приориетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;2.Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;3.възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;4.възможност за смяна датата на падежа;5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Услугите съставляват услуги по управление на кредита, поради което и за тях кредиторът няма право да начислява такса, нито да получава възнаграждение, което по същество съставлява такса, както и да е вписано в договора.

Едновременно с това, такса не се дължи и тъй като в договора не е предвиден нейния размер / посочен е размер на вноската – 259,22 лева/, а дори да се приеме, че размерът е определяем, при извършване на аритметична операция, то не е посочено за коя услуга каква сума се дължи, каквото е изискването на ал.3 на чл.10аЗПК. Разпоредбата на чл.10а ЗПК, е императивна, тъй като въвежда изискване, което не може да се променя по волята на страните. Съдът служебно следи за приложението на императивни разпоредби, поради което и без нарочно възражение заявлението се отхвърля на това основание.

Обстоятелството, че страните са сключили отделен договор за допълнителни услуги, съставлява заобикаляне на закона – разпоредбите, цитирани по – горе, именно за да се избегне разпоредбата на чл.10а ЗПК.

На собствено основание , доколкото възнаграждението съставлява „общ разход по кредита“

– съставлява „косвен разход“ по смисъла на чл.19,ал.1 ЗПК и следва възнаграждението да се включва в ГПР. От договора за кредит, обаче, е видно първо, че не е посочено какво включва 48,90 % ГПР, както и дали това възнаграждение е включено.

Легалната дефиниция на „годишен процент на разходите“ в чл.19,ал.1 ЗПК предвижда, че в него следва да се включи и това възнаграждение , тъй като попада под хипотезата „възнаграждение от всякакъв вид“ – в частност за управлението на кредита. Налице е заобикаляне на закона защото, за да се избегне да се превиши ГПР, това възнаграждение е уговорено в друг договор.

Като аритметично се сборува 48,90 % годишен процент на разходите и сумата от 4665,96лева - възнаграждение по договора за допълнителни услуги, е видно, че така полученият общ годишен процент на разходите надвишава 6 пъти размера на законната лихва за забава. Същата възлиза на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, + 10 процентни пункта.

Следователно, на основание чл.19,ал.5 ЗПК, разпоредбата, предвиждаща заплащане на възнаграждение, е нищожна и на това основание. От своя страна, и разпоредбата, предвиждаща размер на ГПР е нищожна, тъй като не е спазена разпоредбата на чл.19,ал.2 ЗПК, защото неясно е какво се включва, според договора, в нея. С оглед изложеното, заявлението следва да се отхвърли за тази сума, както и за държавна такса над 38,15 лева.

РАЗПОРЕДИ:

2

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението, в частта му за заплащане на 4665,96 лева възнаграждение по договор за допълнителни услуги, сключен на 19.10.2020г., както и за заплащане на държавна такса над 38,15 лева.

Разпореждането може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя пред СГС..

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3