Решение № 5626 от 05.05.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 5626

Варна, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XV състав, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВАНКА ИВАНОВА

При секретар ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАНКА ИВАНОВА административно дело № 20267050700749 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Делото е образувано по жалба на И. С. И. [ЕГН] от гр. Варна, [улица][адрес], чрез адв. Цв. Л. от АК – Варна, със съдебен адрес: гр. Варна, [улица], ет. * против ЗППАМ № GPAM - 2158121/ 28.02.2026 г. на ст. полицай Н. Х. в 04 РУ – Варна, при ОД на МВР – Варна, с която временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 6 месеца на основание чл. 171, т. 1, б. „З“ГГ) от ЗДвП за нарушение на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита издадената заповед за неправилна и незаконосъобразна, като издадена при липсата на компетентност, при съществено нарушение на адм.производствените правила, в противоречие с материалния закон и при несъотвествие с целта на закона. Направено е искане за присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява Цв. Л. от АК – Варна, която поддържа жалбата и изразява становище за отмяната на процесната заповед. Прави искане за присъждане на разноски по делото.

Ответникът по оспорването – ст. полицай към 04 РУ - Варна при ОД на МВР – Варна, редовно призован се представлява от гл. юрк. Г., редовно упълномощен, който изразява становище за законосъобразност на оспорената заповед.

Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, налице е правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, последната е основателна при следните съображения:

От фактическа страна съдът приема, че жалбоподателят И. И. като водач на МПС л. автомобил м. „Тойота“ с ДК№ [рег. номер] собственост на С. С. е бил спрян на 28.02.2026 г. в гр. Варна в [жк] на [улица] посока „Бункера“ за проверка, тъй като се е установило, че процесното МПС е със служебно прекратена регистрация, поради изтекла застраховка „ГО“ от 25.11.2025 г.

Предвид констатираните обстоятелства, ст. полицай Н. Х. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия „GA“ № 4497720/28.02.2026г. за нарушение по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като е отнето СУМПС.

Регистрацията на процесното МПС била възстановена служебно на 10.03.2026г., на осн. чл.143, ал.10 ЗДвП, след получено уведомление от ГФ за сключена валидна застраховка „ГО“/стр. 22 от делото/.

Предвид съставения АУАН, и на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), с оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GPAM - 2158121/28.02.2026г. по чл.171, т.1, б.“з“ – „гг“ от ЗДвП, ст.пол. Х. от 04 РУ – Варна, при ОД на МВР – Варна наложил на жалбоподателя И. ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По отношение компетентността на издателя на акта:

Заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Във връзка с разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи е била издадена от директора на ОД на МВР - Варна и приета по делото заповед № 365з-7399/04.09.2025г., с чиято т. 2.8 служителите в от РУ при ОД на МВР – Варна, преминали обучение и успешно положили изпит са оправомощени да прилагат за територията, обслужвана от ОД на МВР - Варна, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 ЗДвП, между които е и процесната. Процесното нарушение е извършено на територия, обслужвана от 04 РУ – Варна при ОД на МВР - Варна, поради което издателят на акта е териториално и материално компетентен.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

В заповедта са посочени правните основания за издаване на акта - чл.22 ЗАНН и чл.171, т.1, б.“з“ – „гг“ от ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН серия „GA“ № 4497720/28.02.2026г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието, като е налице съответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт. Възраженията на жалбоподателя в тази насока са декларативни и необосновани, и не се споделят от настоящия състав.

По отношение спазването на административно-производствените правила:

Процесният акт е издаден при спазване на приложимите административно-производствени правила, с оглед спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена след като административният орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, при съблюдаване на основните принципи на административния процес - преди да издаде заповедта за прилагане на ПАМ е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая - както е регламентирано в чл. 35 от АПК, принципа за законност - чл. 4, ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на административно-производствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт.

По отношение преценката налице ли е или не противоречие с материалноправните норми, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. „з“ ЗДвП за прилагане на водач на принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване въпроса за отговорността, е и случаят, в който водач управлява МПС, след като е извършил нарушение, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС, в конкретния казус – такова по чл.175, ал.3 ЗДвП. В случая от жалбоподателя не се оспорва, че е управлявал процесния автомобил, т.е. че е бил водач на МПС по смисъла на чл.175, ал.3 от ЗДвП. Безспорно се установява, че към момента на проверката управляваният от него автомобил е бил с прекратена регистрация поради липса на валидно сключена застраховка „ГО“. Възраженията на жалбоподателя, че не е бил надлежно уведомен за тези обстоятелства съдът намира за ирелевантни, с оглед задължението му като водач на МПС да следи за наличието на валидна застраховка „ГО“, респективно – да знае законовите последици от липсата на такава.

С оглед изложеното, съдът намира, че безспорно се установява наличието на една от възможните хипотези, при които се прилага процесната ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“ ЗДвП, а именно – извършване на нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП, за което се предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС. При установеното с АУАН нарушение, ответникът е действал в условията на обвързана компетентност, респ. не е имал възможност за преценка дали да наложи или не процесната по делото ПАМ. Предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му, т.е., оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон. В тази връзка, правилна е тезата на ответника за наличие на материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ.

Независимо от гореизложеното, настоящият състав намира, че оспорената заповед е пропорционална и съответна на целта на закона, с оглед настъпилото чак на 10.03.2026 г. служебно възстановяване на регистрацията на управляваното от жалбоподателя МПС. Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, буква "з" – „гг“ ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква "б" ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. Наложената ПАМ се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел, предвид периода на възстановяване на регистрацията на автомобила ex lege след извършване на нарушението, съгласно нормата на чл.143, ал.10 ЗДвП поради сключената валидна застраховка “Гражданска отговорност”. След като това е така, напълно не е безпредметно е отнемането но СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати.

Предвид гореизложеното, жалбата против оспорената заповед следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на правния спор, при липсата на претенция за присъждането на разноски от страна на ответната страна съдът приема, че разноски не следва да бъдат присъждани.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. С. И. [ЕГН] от гр. Варна, [улица][адрес], чрез адв. Цв. Л. от АК – Варна, със съдебен адрес: гр. Варна, [улица], ет. * против ЗППАМ № GPAM - 2158121/ 28.02.2026 г. на ст. полицай Н. Х. в 04 РУ – Варна, при ОД на МВР – Варна, с която временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 6 месеца на основание чл. 171, т. 1, б. „З“ГГ) от ЗДвП за нарушение на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и не подлежи на обжалване.

Съдия: