Определение № 2746 от 22.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2746 гр. София, 22.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20248002900021 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Ренус България“ ООД чрез адв. А. П. обжалва решение № 358 от 09.06.2023 г. по т.д. 818 /22 г. , САС, с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК искове от „Контакт фт“ ЕООД, гр.

Варна, Р. Й. Х. и К. Н. Х. за признаване за установено по отношение на „Ренус България“ООД, че не е налице валидно учредено в полза на ответника ипотечно право въз основа на същия договор поради липса на форма, евентуално липса на съгласие за учредяването му в полза на цесионера по договор за прехвърляне на вземането по договор за кредитна линия от 14.06.2011 г. и ипотечното право въз основа на посочения договор за ипотека не съществува поради погасяването на обезпеченото вземане чрез плащане и вместо него е признато за установено по отношение на касатора, че посочените лица на основание чл. 124, ал.1 ГПК, чл. 167, ал.1 ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД че даденото от ищците обезпечение на вземанията на „Инвестбанк“ АД срещу „Вортекс шипинг“ ООД, гр. Варна по договор за кредитна линия № 812 от 21.5.2007 г. чрез учредените с нотариален акт № 161 т. Х дело 10 305 /2007 , вх. рег. 13 869 от 23.05.2007 г. на СВ Варна ипотеки върху собствените им недвижими имоти, което обезпечено вземане е прехвърлено с договор за цесия от 14.06.2011 г. на „Ренус България“ ООД не обезпечава вземанията, които са възникнали след 25.05.2008 г. вследствие измененията в договор аз кредитна линия между „Инвестбанк „ АД и „Вортекс шипинг“ ООД, извършени с Анекс 2 от 15.05.2008 г. анекс 3 от 24.04.2009 и е признато за установено, че даденото от ищците обезпечение на вземанията , така както са посочени, е погасено с плащане на всички дължими към 25.05.2008 г. суми по договора за кредитна линия и е постановено на основание чл. 179, ал.1 пр. 2 от ЗЗД 1 заличаване на ипотеките, учредени с посочения нотариален акт.

Освен това решението било необосновано като не били съобразени т. 2 и т. 4 от нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека. Ипотекарните длъжници били се съгласили, че обезпечението ще обхваща не само договора, а и анексите към него.

Счита, че удължаването на срока за погасяване на договор за кредитна линия, представлява възможност, с която ипотекарните длъжници са били наясно и изрично били се съгласили за това при учредяване на ипотеката.

Злоупотреба с право би било същите тези ипотекарни длъжници да се отричат от това първоначално дадено съгласие и да искат да се освободят от ипотечното си задължение, когато кредиторът пристъпва към принудително изпълнение. Така съдът бил направил и необоснован, и незаконосъобразен извод, че промяната на падежа на обезпеченото вземане, няма действие по отношение на ипотекарните длъжници, респ. учредената ипотека не обезпечава вземането след промяна на падежа.

Били допуснати и съществени процесуални нарушения, като съдът не бил се произнесъл по третия иск и не обсъдил всички приети доказателства по делото. Не били обсъдени и заключенията на вещите лица.

Моли да се отмени решението.

Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Отразяват ли се на действието на ипотеката и същата продължава ли да обезпечава вземането, промени, изразяващи се в промяна на срока за издължаване на вземането, обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот, предвид разпоредбата на чл. 174, ал. 1 от ЗЗД?

2. Следва ли да се сключи договор за изменение на договор за ипотека в нотариална форма, ако е налице изменение в някои от съществените условия на обезпеченото вземане (падеж)?

3. Необходимо ли е допълнително изрично съгласие от страна на ипотекарен длъжник, в случай на удължаване на срока за издължаване на обезпеченото вземане, когато такова съгласие е дадено с договора за учредяване на ипотека?

4. Представлява ли ипотекарния длъжник трето лице по договор за учредяване на ипотека по смисъла на чл. 21, ал. 1 вр. чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД?

5. Промяна във вземането по смисъла на чл. 174 от ЗД налага ли сключване на договор за изменение на договор за учредяване на ипотека за обезпечение на същото вземане?

Твърди постановяване на решението по поставените правни въпроси в противоречие с трайната практика на ВКС, решение № 643 от 05.10.2009 г. по гр.д. 6184/07 г, ВКС, III ГО, определение № 419 от 27.07.2017 г. по ч.т.д.

770/17 г., ВКС, II ТО.

2

Сочи основание – очевидна неправилност, съгласно чл. 280, ал.2 , пр. 3 от ГПК.

Ответникът К. Н. Х. чрез адв. Т. Г. оспорва искането за допускане на касационно обжалване. Счита, че тълкуването на съда е с оглед уговорките между страните. Посочено е, че клаузата , с която се утвърждава периода на усвояване на договора за кредитна линия, чл. 6, ал. 2 от договора е съществено условие на договора. Договорът бил с продължително изпълнение, то уговорената продължителност на престациите, период, в който всяка страна се задължава да има готовност да престира по договора при съмнение е съществена част от него, така както е при договора за наем на вещ, като пример. Съответно счита, че изменението – удължаването на периода , който може да се усвоява кредитната линия, представлява съществена част от договора, уговарянето на нов такъв е само по себе си новиране на договора за кредитна линия. Моли да му бъдат присъдени разноски. Претендира разноски.

Ответникът „Контакт фт“ ЕООД чрез адв. Г. Г. оспорва касационната жалба. Излага съображения по съществото на спора. Претендира разноски.

Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Решението на въззивния съд е обжалвано от касатора в частта, с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд, с която са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК исковете на „Контакт ФТ“ ЕООД, К. Н. Х. и Р. Й. Х., с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК искове от „Контакт фт“ ЕООД, гр. Варна, Р. Й. Х. и К. Н. Х. за признаване за установено по отношение на „Ренус България“ООД, че не е налице валидно учредено в полза на ответника ипотечно право въз основа на същия договор поради липса на форма, евентуално липса на съгласие за учредяването му в полза на цесионера по договор за прехвърляне на вземането по договор за кредитна линия от 14.06.2011 г. и ипотечното право въз основа на посочения договор за ипотека не съществува поради погасяването на обезпеченото вземане чрез плащане и вместо него е признато за установено по отношение на касатора, че посочените лица на основание чл. 124, ал.1 ГПК, чл. 167, ал.1 ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД че даденото от ищците обезпечение на вземанията на „Инвестбанк“ АД срещу „Вортекс шипинг“ ООД, гр. Варна по договор за кредитна линия № 812 от 21.5.2007 г. чрез учредените с нотариален акт № 161 т. Х дело 10 305 /2007 , вх. рег. 13 869 от 23.05.2007 г. на СВ Варна ипотеки върху собствените им недвижими имоти, което обезпечено вземане е прехвърлено с договор за цесия от 14.06.2011 г. на „Ренус България“ ООД не обезпечава вземанията, които са възникнали след 25.05.2008 г. вследствие измененията в договор аз кредитна линия между „Инвестбанк „ АД и „Вортекс шипинг“ ООД, извършени с Анекс 2 от 15.05.2008 г. анекс 3 от 24.04.2009 и е признато за установено, че 3 даденото от ищците обезпечение на вземанията , така както са посочени, е погасено с плащане на всички дължими към 25.05.2008 г. суми по договора за кредитна линия и е постановено на основание чл. 179, ал.1 пр. 2 от ЗЗД заличаване на ипотеките, учредени с посочения нотариален акт. Възззивният съд е приел, че ответникът по исковете е цесионер, правоприемник на „Инвестбанк“ АД, кредитодател на „Вортекс шипинг“ ООД, докато ищците са трети задължени лица, учредили имотно обезпечение за вземанията на банката към „Вортекс шипинг“ ООД.

За да постанови решението в обжалваните части, въззивният съд е приел, че са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр чл. 167, ал. 1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД. Искането било , че в полза на ипотекарния кредитор не съществува обезпечение, дадено с учредените от ищците ипотеки върху собствените им недвижими имоти , за вземанията, възникнали след 25.05.2008 г., поради това, че не било спазено изискването за форма, тъй като за да има действие ипотеката по отношение на ипотекарните длъжници за усвоените след тази дата суми и за продължения срок на издължаване на кредита би трябвало да бъде съставен нотариален кат за изменение на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, като това според твърденията не било сторено. Въззивният съд се е позовал на чл. 174, ал. 1 от ЗЗД и е приел, че ипотеката обезпечава вземането, независимо от промените, които са станали, но само до размер на сумата, за която е извършено вписването. В практиката на касационната инстанция било възприето, че падежът на задължението бил сред посочените в чл. 167 ЗЗД задължителни елементи на договорната ипотека, като условие от съществено значение, задължително трябвало да се договори с договор за изменение на договор за учредяване на ипотека и подлежи на вписване. С анекс 2 от 15.5.2008 г., били предвидени нови условия за усвояване на сумите по кредита, при намаляващи лимити до 25.03.200 г – 600 000 щ.д., до 25.04.200 – 400 000 щ.д., до 25.05.2009 г. 200 000 щ.д.

Крайният срок на издължаване на сумите по кредита бил продължен до 26.5.2009 при следния погасителен план – до 26.03.2009 г. 200 000 щ.д, до 26.4.2009 г. 200 000 щ-д., до 25.05.2009 г. – 200 000 щ.д. С Анекс 3 от 24.04.2009 г. били предвидени нови условия за усвояване на сумите по кредита при намаляващи лимити до 25.09.2010 г – 600 000 щ.д. , до 25.10.2010 г. – 400 000 щ.д., до 25.11.2010 г. 200 000 щ.д. Крайният срок на издължаване на сумите по кредита бил продължен до 26.11.2010 г. при погасителен план до 26.09.2010 . 200 000 щ.д. ,до 26.10.2010 г. 200 000 щ.д. до 26.11.2010 г. – 200 000 щ.д. Променен бил размерът на договорната лихва – тримесечен Libor, за щ.д. + 9,3 пункта надбавка, но не по-малко от 10,5 % общо.

Въззивният съд е приел, с оглед установените клаузи в договора за кредитна линия, че съгласно този договор, се предоставя на кредитополучателя определена парична сума, която трябва да бъде усвоена по установения в договора начин и възстановена на кредитора в деня на падежа, след който е недопустимо ново усвояване на суми. С приетите анекси, измененията на уговореното, практически игнорирали забраната, с тях била 4 регламентирана възможност кредитополучателят да продължава да усвоява суми, в същия размер в нов едногодишен период. В отношенията между страните в кредитното правоотношение тези уговорки не влизали в противоречие с разпоредбите на чл. 9 и чл.22а, ал. 2 от ЗЗД, които определят рамките на свободата на договаряне. Въпросните изменения в своята цялост обаче, очевидно утежнявали положението на лицата, които са дали обезпеченията - падежът на задължението се измествал напред във времето с две години и половина, за който период върху усвоените суми по главницата се калкулирали задължения за договорни лихви, а отделно от това и размера на договорната лихва за периода от 25.05.2009 г. до 25.11.2010 г. се увеличава с половин процент. Направен е извод, че с оглед посочените норми, ипотекарните длъжници отговарят само до размера на сумата, за която е извършено вписването, като всички изменения на обезпеченото чрез учредяването на ипотека облигационно правоотношение, които водят до увеличаване на дълга, са им непротивопоставими. Този извод е направен, като е отчетен характера на новото съглашение съгласно анексите, с които е изменено обезпеченото задължение. Обобщено е, че този нов договор поражда единствено относителни правоотношения, поради което по аргумент от чл. 21, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 22а, ал. 2 от ЗЗД не обвързва ипотекарните длъжници.