Присъда № 3 от 20.03.2023, Районен съд - Свищов

Мотиви към Присъда № 3 от 20.03.2023 г. по НОХД № 7/2021 година на СвРС

Районна прокуратура гр. Свищов е обвинила П. Г. М. с ЕГН ********** в това, че На 27.11.2017 год. в гр. Свищов на улица **** при управление на моторно превозно средство - лек автомобил **** с per. № ****, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.5, ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - като не бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, чл.20, ал.2 от ЗДвП, като се движил с несъобразена скорост 41,4 км/ч и при възникнала опасност за движението не спрял и чл.119, ал.1, т.1 от ЗДвП - при приближаване на пешеходна пътека - която се явява продължение на източния тротоар на ул. ****, образуваща кръстовище с ул. ****, не изпълнил задължението си да пропусне преминаващата по нея пешеходка С. А. Е., като намали скоростта и спре, допуснал причиняване по непредпазливост средна телесна повреда на Е., изразяваща се в трайно затруднение на движението на ляв горен крайник - закрито разместено счупване на лява мишнична кост, като деянието е извършено на пешеходна пътека, която е на кръстовище и представлява продължение на тротоара на ул. **** върху платното за движение на ул. **** – престъпление по чл.343, ал.3, предл. последно, б. „а“, пр.2-ро, във вр. с ал.1, б. „б“, предл. 2-ро, във вр. с чл.342, ал.1, предл. 3-то от НК, вр. с чл.5, ал.2, т.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.119, ал.1, т.1 и вр. с § 6, т.54, изр.2- ро на Закона за движение по пътищата.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е било повдигнато с обвинителния акт. Счита за доказано, че подсъдимият е нарушил няколко правила за движение, а именно: чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП – като не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – като се движил с несъобразена скорост и при възникнала опасност за движението не спрял и чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – като при приближаване на пешеходна пътека, която се явява продължение на източния тротоар на ул. ****, образуваща кръстовище с ул. ****, не изпълнил задължението си да пропусне преминаващата по нея пешеходка С.Е., като намали скоростта и спре. Намира, че нарушавайки тези правила, подсъдимят е допуснал на С.Е. да бъде причинена средна телесна повреда, която се изразява в трайно затруднение на движението на ляв горен крайник и по-конкретно закрито разместено счупване на лява мишнична кост, като счита, че това деяние, е извършено на пешеходна пътека, която е на кръстовище и представлява продължение на тротоара на ул. **** върху платното за движение на ул. ****. Излага, че фактическата обстановка е такава, каквото е възприета в обвинителния акт и че изцяло се покрива с установеното в хода на съдебното следствие.

Прокурорът акцентира върху установено в заключенията на ВЛ по автотехническата експертиза, назначена по време на съдебното следствие, че разминаване на автомобил на подсъдимия М. с друг автомобил, движещ се в 1 насрещното платно в зоната на пешеходната, непосредствено преди пешеходната пътека за подсъдимия М., не е имало. Прокурорът счита, че от субективна страна деянието на подсъдимия М. е извършено по непредпазливост, под формата на небрежност, като същият не е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието, нито е предвиждал същите, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди. С оглед на изложеното прокурорът пледира, че той е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав, за който му е повдигнато обвинението, като това се доказвало, както от показанията на свидетелите, така и от заключенията на автотехническите и техническата експертизи, от заключението на медицинската експертиза, както и от приложените по делото протоколи за оглед, медицински документи, документи предоставени от Община Свищов относно мястото на произшествието и наличната маркировка, и състояние на пътя. С оглед на това прокурорът счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение.

По отношение определяне на наказанието прокурорът намира, че като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се вземат предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, много добрите характеристични данни, а така също и липсата на наказания преди извършването на деянието за нарушения на ЗДвП. Прокурорът счита, че по делото не са събрани доказателства и данни за обуславящи отегчаващи отговорността обстоятелства. Намира, че, за да бъдат изпълнени изискванията на личната и генералната превенция, на подсъдимия М. следва да бъде наложено наказание в минимално предвидения размер, а именно: три месеца „Лишаване от свобода“, което наказание на основание чл. 66 от НК, изтърпяването на което да бъде отложено за срок от три години. На подсъдимия следва да бъде наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“. Счита, че това наказание следва да е за срок от осем месеца, както и че на подсъдимия М. следва да бъдат възложени направените по делото разноски.

Частният обвинител чрез процесуалния представител С.Г. от ВТАК счита, че обвинението е доказано от обективна и субективна страна. Счита за безспорен фактът, че подсъдимият е ударил с автомобила си пресичащата пътното платно пешеходка Е.. Намира за безспорно доказано (от приложените медицински документи – болнични листове, амбулаторни листове, 3 бр. CD с рентгенови снимки и съдебномедицинска експертиза) и нанесената средна телесна повреда на пострадалата, изразяваща се в разместено счупване на лява мишнична кост, което е причинило трайно затруднение в движението на ляв горен крайник със срок на лечение и възстановяване не по-малък от 6 месеца. На второ място, счита, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че произшествието се е осъществило именно на пешеходна пътека. Намира, че от показанията на разпитаните свидетели, както и пострадалата, се установява категорично, че последната е пресичала на пешеходна пътека, когато е била ударена от автомобила на подсъдимия. Адв. Г. счита, че от разпита на 2 свидетЕ.та Л. се установява, че когато тя и пострадалата пресичали нямало автомобили, които да ги изчакват. След като направила две-три крачки на тротоара, чула шум, а когато се обърнала, видяла, че жената, с която се е разминала на пешеходната пътека, била паднала на пътното платно малко понататък от пътеката. СвидетЕ.та Е.И., която чакала с мъжа си на автобусна спирка пред ****, заявявила, че в района имало две пешеходни пътеки – една с легнал полицай на *** и една, която не е с легнал полицай, малко по-нагоре.

СвидетЕ.та чула силен тъп удар и погледнала към пътеката, която е без легналия полицай. Там видяла паднала на пътното платно жена, на 2-3 метра от пешеходната пътека, в посока пл. ****. Адв. Г. излага, че при разпита на свидетеля С.И. същият е заявил, че има пешеходна пътека над заведението **** в посока пл. **** и че е чул много силен удар, като жена му извикала, че са блъснали човек. Той се обърнал към пътеката и видял жена, която пада надолу. Тя паднала към средата на пътното платно, на няколко метра от пешеходната пътека. Също така свидетелят И.Г. твърдял, че е видял пострадалата да лежи на няколко – около 2-3 метра от пешеходната пътека, която се намира до ****. Адв. Г. излага, че според показанията на всички тези свидетели, пешеходната пътека е била обозначена с пътна маркировка към момента на настъпване на ПТП и, въпреки че някои от тях не живели в гр.

Свищов, знаели, че там има такава пътека, като визирала свид. Г. и свид. И..

Адв. Г. излага, че от протокола за оглед на ПТП и фотоалбум към него от 27.11.2017 г., вечерта на произшествието, ясно се виждало на снимки № 4 и № 6 положената пътна маркировка, обозначаваща пешеходна пътека М8.1, като състоянието на маркировката било много добро и не била нарушена нейната цялост. От фотоалбума към протокол за оглед на местопроизшествие от 09.07.2019 г. се виждало Т-образното кръстовище, което образуват ул. **** и ****, както и вече остатъци от пешеходна пътека тип „Зебра“, от които се вижда, че маркировката е направена с бяла боя и е релефна, като започва от южния тротоар на ул. **** и стига до северния тротоар на същата лица. Адв.

Г. счита, че западния край на маркировката на пешеходната пътека е положен непосредствено до западния край на южния тротоар на ул. **** и се явява продължение на източния тротоар на ул. ****, в района на Т-образното кръстовище, като ширината на този тротоар е 1,5 метра. От писмото на Община Свищов с изх. № 66-00-187/16.07.2019 г. се установявало, че към 27.11.2017 г. са съществували пешеходна пътека на ул. **** ** и пешеходна пътека на ул. **** № 88, като същите били обозначени с пътна маркировка, а пътни знаци Д17 били поставени преди първата, в посока от пл. **** към пл.

**** и преди втората в посока от пл. **** към пл. ****. Между двете пешеходни пътеки допълнителни пътни знаци Д17 не били поставени, защото разстоянието между тях било по-малко от 20 метра. Към това писмо било приложени и протокол от 14.09.2018 г., в който са описани основания за премахване на 12 бр. пешеходни пътеки тип „Зебра“, като процесната пешеходна пътека до **** била описана във втора точка от протокола.

Същата попадала и в приложения Списък № 3 на ликвидирани пешеходни 3 пътеки М 8.1 тип „Зебра“, където под № 2 била вписана пешеходна пътека до **** на ул. ****. Представен по ДП бил и списък с пешеходните пътеки, които били обслужвани от РУ на МВР Свищов, като в него било отбелязано, че съществувала пешеходна пътека М8.1 на кръстовището на ул. **** и ул.

****. От изброените доказателства адв. Г. счита, че може да се направи логичен и непротиворечив извод, че ПТП е настъпило именно на пешеходна пътека, която е била обозначена с пътна маркировка, като липсата на предупредителен пътен знак Д17 непосредствено преди пешеходната пътека в посока от пл. **** към пл. **** не следвало да оправдае вниманието на водача на лекия автомобил, още повече да се вмени във вина на пешеходката, че тя не е пресякла на обозначено за пресичане място. Такъв предупредителен знак Д17 бил поставен преди процесната пешеходна пътека, в посока от пл.

**** към пл. ****. Адв. Г. излага, че съгласно параграф 6, т. 54 от допълнителните разпоредби на ЗДвП пешеходната пътека била част от платното за движение, чертано или не с пътна маркировка, и сигнализирана с пътни знаци предназначени за преминаване на пешеходци, но на кръстовищата пешеходни пътеки били продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. Водачът на МПС е бил длъжен при приближаване на пешеходната пътека да пропусне стъпилата на нея пешеходка, като намали скоростта и спре. Излага, че съгласно Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВКС правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно в зависимост от мястото на пресичане е абсолютно на място, което е продължение на тротоарите и банкетите върху платното за движение, в района на кръстовище, като се упражнява при спазване правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Адв. Г. твърди, че от събраните доказателства нямало данни пострадалата да е нарушила правилата на чл. 113 или чл. 114 от ЗДвП, същата се е огледала и е предприела пресичане едва след като се е уверила, че е безопасно и няма коли. Пострадалата не била навлязла директно в платното за движение на лекия автомобил на М., а е започнала движението си от северното платно в посока към източния тротоар на ул. ****, като се е разминала с друга пешеходка Л., като последната заявява, че не е имало автомобили да я изчакват, докато е пресичала. Това опровергавало защитата теза на подсъдимия М., при която той твърдял, че пострадалата излязла иззад кола с по-големи габарити – джип или по-голям ван. Адв. Г. счита, че ако е преминал такъв автомобил, той би следвало да се е намирал в северната пътна лента, в посока на движение от пл. **** към пл. ****, където са се разминали на пешеходната пътека пострадалата и свидетЕ.та Л.. Ако е имало преминаване на подобен автомобил, свидетЕ.та Л. най-малко е щяла да види същия и да го съобщи в разпита си. Адв. Г., счита за оборена и тезата, че М. се е движил в колона автомобили, кола зад кола. Ако това била така, колоната от автомобили би следвало да е спряла и да изчаква Л., за да премине, но пешеходката заявява, че не е имало коли, които да я изчакват. В свидетелските си показания Д.Д. заявил, че се е движил в посока от пл. **** 4 към пл. **** по ул. ****. Когато стигнал до пешеходната пътека над заведение ****, видял в платното си за движение дамска чанта и по-нататък мъж и жена, които придвижвали друга жена към тротоара. След дамската чанта на пътното платно, видял автомобила на подсъдимия спрял на аварийни светлини. Той също пуснал аварийни светлини и спрял точно върху пешеходната пътека. Свидетелят заявява, че е видял автомобила на подсъдимия за пръв път с пуснати аварийни светлини, като не го е възприел преди това без такива, което обосновавало извода, че Д. не се е движил непосредствено зад подсъдимия, в колона от автомобили, каквото било твърдението на М., като в тази връзка счита, че не следва да се кредитират показанията на свид. И.И. в тази им част, относно колонното движение на автомобили, тъй като същите били в противоречие с останалите свидетелски показания по делото. И. твърдял, че движението по ул. **** било в непрекъснат трафик в двете посоки. Той чакал на кръстовището в ул. **** да се включи в движението наляво. Бил видял автомобила на подсъдимия, като пред автомобила на М. имало коли и зад него също имало коли. Свидетелят твърдял, че след като чул удар и движението спряло, няколко автомобила, които се движили зад М., „два-три-четири“, били преминали. Адв. Г. счита, че същото няма как да се е случило, тъй като останалите разпитани свидетели, визирайки свид. И., заявил, че, след като пешеходката била паднала на земята, той и жена му са се притекли, за да й помогнат, като през това време само една кола била минала покрай тях, докато вдигали падналата на пътното платно пострадала, понеже светофарът бил спрял движението в северната лента за движение в посока от пл. **** към центъра. Поради това адв. Г. намира, че не следва да се кредитират твърденията на свид. И., че е имало непрекъснато колонно движение на автомобили. Цитира, че съгласно извършената тройна автотехническа експертиза лекия автомобил **** се е движил по ул. **** в посока от пл. **** към пл. ****, като скоростта му е била 36 км/ч преди да реагира за спиране и да удари пешеходката.