Определение № 931 от 03.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 931 гр. Стара Загора, 03.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20245500500536 по описа за 2024 година Производството по делото е било образувано по частна жалба от „Е.М.“ ЕООД срещу определение № 1782 от 01.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1992/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, тъй като не е съобразено с фактическите обстоятелства по делото и процесуалното и извънпроцесуално поведение на дружеството. Твърди, че в срока на отговор на исковата молба е признал предявеният иск, а именно, че е допустим и основателен, а вземането е признато за погасено по давност.

Твърди, че изводът на първоинстанционния съд, че дружеството е дало повод за завеждане на делото, е неоснователен. Това било така, тъй като липсвало висящо правоотношение по прилагане на процесуалната принуда, защото не бил инициирал ново изпълнително производство, нито били предприемани активни действия, насочени към принудителното събиране на вземането по издадения изпълнителен лист. Изпълнително дело № 1472/2010 г. по описа на ЧСИ К.А. било прекратено по право на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК с постановление от 05.08.2019 г. Отговорността за разноски би възникнала за кредитора, само ако той предприеме действия за принудителното събиране на погасеното по давност вземане, респ. оспори предявения основателен иск, което в случая не било налице.

Частният жалбоподател твърди, че не е дал повод за завеждането на иска. Наличието на изпълнителен титул може да обоснове правен интерес за водене на отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК, но този факт по себе си не означава, че ответникът дава повод за завеждане на иска. Твърди, че съдебната практика приема, че кредиторът дава повод за завеждането на иска, когато е предприел действия по принудително изпълнение или е изразил 1 готовност да ги предприеме. Извънсъдебното позоваване на едно превърнало се в естествено вземане, включително поканата за неговото изпълнение не представлява повод за предявяване на иска по чл.439, ал.1 ГПК. Такива действия не били противоправни и не обуславят защита чрез предявяване на иск. Повод за завеждане на иска кредиторът би предоставил, само ако предприеме действия по принудително изпълнение на погасеното по давност вземане, респ. ако оспори предявения основателен иск за отричане на изпълняемо право.

Частният жалбоподател счита, че направените разноски в исковото производство следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, тъй като той като ответник не е дал повод за завеждане на иска и същевременно е го е признал.

Твърди освен това, че присъдените разноски не са съобразени с фактическата и правна сложност на делото и предприетите процесуални действия, а е присъденото възнаграждение е съобразено единствено с Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Позовава се на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. Иска съдът да отмени обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Ответникът по частната жалба М. Г. Д., чрез процесуалния си представител адв. В. Н., взема становище, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалите по делото и процесуалните правила. Излага съображения в подкрепа на становището си и иска съдът да постанови определение, с което да потвърди обжалваното.

Съдът намира, че частната жалба е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба от М. Г. Д. от гр. С.З. срещу „Е.М.“ ЕООД, с която е предявен иск по чл.439 ГПК, и е приключило с решение № 260 от 19.03.2024 г., с което е признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3723,23 лв. – остатък от главница по договор за потребителски кредит от 14.12.2007 г., ведно със законната лихва от 12.10.2010 г. до изплащане на вземането по издаден изпълнителен лист от 13.10.2010 г. по ч.гр.д. № 5938/2010 г. на РС – Стара Загора и за което вземане е било образувано изп.д. № 1472/2010 г. по описа на ЧСИ К.А. с рег. № 766. Със същото решение ответникът „Е.М.“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски общо 828,93 г. за платената държавна такса и възнаграждение за един адвокат. На основание чл.78, ал.5 ГПК платеното от ищеца възнаграждение за един адвокат е било редуцирано до размера на сумата от 680 лв. поради прекомерност. Решението не е обжалвано и е влязло в сила.

С молба от 02.04.2024 г. ответникът „Е.М.“ ЕООД е поискал съдът да измени решението си в частта за разноските. Позовал се е на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, като е твърдял, че е признал иска в срока за отговор на исковата молба и че не е дал повод за завеждане на делото. Изложил е съображения в подкрепа на това свое становище, както и се е позовал на 2 съдебна практика.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че ответникът разполага с изпълнителен титул за вземането и че преди завеждането на делото е отказал заличаване на задължението на ищеца в ЦКР, като му е посочил, че дължи сумата по процесния договор за кредит, поради което е счел, че не са налице предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК.

Определението е правилно.

Съгласно чл.78, ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Двете предпоставки на нормата са кумулативно дадени, което ще рече, че липсата на която и да е от тях препятства приложението й. Затова, когато ответникът с извънпроцесуалното си оспорване или претенция е дал повод за установителен иск, съдебното признание на действителното правно положение не го освобождава от отговорността за разноските. Същото важи и когато ответникът признава иска, но предявява и възражения. В конкретния случай кредиторът извънпроцесуално претендира вземане, което длъжникът не дължи доколкото то не може да бъде събрано по принудителен ред, тъй като е погасено по давност. Изложените в отговора възражения относно недопустимостта на предявения иск поради липса на правен интерес всъщност са съображения относно неоснователността на иска, защото се твърди, че погасителната давност засяга принудителното изпълнение, но не и самото вземане, което показва, че има спор относно правния интерес и правните последици от настъпването на погасителната давност.

Освен горното, по делото е безспорно установено, че ответникът разполага с изпълнителен титул и е бил конституиран като взискател в изпълнително производство срещу длъжника (макар по него да е настъпила перемпция). Няма нито доказателства, нито твърдения, че изпълнителният лист е предаден от длъжника. Задържането му показва, че правната сфера на ищеца се явява накърнена само въз основа на обстоятелството, че в полза на ответника (бивш взискател) има изпълнителен титул и възможност за иницииране на ново изпълнително производство. Предвид на това практиката, съгласно която ответникът се освобождава от отговорност за разноски, на която се позовава частният жалбоподател, е неприложима – тя е постановена при различна фактическа обстановка и касае хипотеза на предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане като погасено по давност, за което ответникът не е бил снабден с изпълнителен лист, която хипотеза е различна от процесния случай. В настоящото производство освен извънсъдебното поведение на кредитора, посочено по-горе, и признаването от негова страна на иска, но предявяване и на възражения, следва да се съобрази и наличието на изпълнителен титул, въз основа на който срещу ищеца е образувано изпълнително производство (макар и същото да е перемирано), поради което освобождаването на ответника от отговорност за разноски в случая не е оправдано.

Изложените в частната жалба оплаквания, свързани с определения 3 размер на адвокатското възнаграждение, няма да бъдат обсъждани от въззивния съд, тъй като те не са били предмет на молбата по чл.248 ГПК, респ. не са били разглеждани от първоинстанционния съд в обжалваното определение.

По изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1782 от 01.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1992/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4