Решение № 6292 от 19.10.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6292 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-25 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Александър Ангелов Гражданско дело № 20211100110497 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.

Ищецът Т. Т. твърди, че на 28.10.2016 г. заедно със съпругата си, която впоследствие е починала, са сключили с ответницата М. Т., която е тяхна дъщеря, договор за дарение, с който той и съпругата му са прехвърлили на ответницата притежавания от тях в режим на съпружеска имуществена общност апартамент № 30 с площ от 90,56 кв. м, находящ се в гр.

София, ж.к. „********, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, заедно с прилежащите му избено помещение № 17 с площ от 3,50 кв. м и таванско помещение № 62 с площ от 3,20 кв. м и заедно с 1,12% ид. части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот.

Ищецът твърди, че от продължително време страда от здравословни проблеми, като има и определена степен на загуба на работоспособност от 96,5% пожизнено. Твърди, че след като съпругата му е починала през 2017 г. месечният му доход от пенсия в размер на 900 лв. е станал недостатъчен, за да може да посрещне нуждите си, включително за храна, лекарства и др., както и за болногледач, от какъвто се нуждае с оглед на здравословното си състояние.

Посочва, че е поискал многократно издръжка от ответницата, която работи като учител във Франция, като последното отправено от него искане е било чрез нотариална покана, получена от ответницата на 30.12.2020 г. Въпреки това ответницата не му е предоставила издръжката, от която се нуждае. Поради това ищецът иска да бъде отменено извършеното от него дарение, което е по отношение на 1/2 ид. част от посочения имот. Претендира разноски по делото.

Ответницата М. Т. оспорва предявения иск. Не оспорва, че между страните е сключен соченият от ищеца договор за дарение (което следва от това, че оспорва единствено 1 обстоятелства, на които ищецът основава иска си за отмяна на дарението). Оспорва обаче ищецът да я е уведомявал, преди изпращането на нотариалната покана до нея, за увеличените си нужди. Освен това твърди, че ищецът разполага с достатъчно средства, за да задоволи тези нужди, като счита, че той няма нужда от болногледач, тъй като тя и други близки при необходимост му осигуряват тази грижа. Не оспорва обстоятелството, че работи като учител в гр. Париж, Франция, но твърди, че получаваният от нея доход стига единствено за удовлетворяване на нейните нужди, поради което не може да осигурява и издръжка за ищеца. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

По делото е безспорно, а това е видно и от представения нот. акт № 31 от 28.10.2016 г., че на посочената дата е сключен договор за дарение, с който ищецът Т. Т., заедно със съпругата си Л.Б.-Т., са дарили на ответницата и тяхна дъщеря М. Т. апартамент № 30 с площ от 90,56 кв. м, находящ се в гр. София, ж.к. „********, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, заедно с прилежащите му избено помещение и таванско помещение и заедно с 1,12% ид. части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот.

Видно от представеното по делото решение на ТЕЛК от 04.12.2017 г. на ищеца е определена трайна загуба на работоспособност от 96,5%, като водещата диагноза е дегенарация на макулата – състояние, което води до загуба на централното зрение. Тъй като състоянието на ищеца не би могло да се подобри, степента на загубена работоспособност е определена пожизнено.

Състоянието на ищеца може да се определи като значително затруднение до практическа невъзможност да възприема чрез зрението си заобикалящата го действителност.

Това се установява и от показанията на свидетелката Й.Ц. (сестра на ищеца), според която ищецът може само да различава сенки, поради което се нуждае от чужда помощ. Според свидетелката ищецът може до известна степен да се обслужва вкъщи, но не може сам да излиза навън, съответно не може да пазарува и да извършва други дейности, за които се изисква да излиза. За тези дейности, според свидетелката, ищецът е подпомаган от нея и съпруга , както и от съседи.

При наличната по делото информация за състоянието на ищеца следва да се приеме, че то изисква помощ от други лица (независимо, че според решението на ТЕЛК не му е определена чужда помощ). Значителното затруднение, близко до невъзможност, за ищеца да възприема зрително заобикалящата го действителност, означава, че той се нуждае от придружител или болногледач, най-малкото за част от всекидневието си, свързано с излизане навън, пазаруване и други подобни дейности, които не би могъл да осъществява сам.

Именно в тази насока са и показанията на свидетелката, която сочи, че ищецът има нужда от помощ.

Следва да се има предвид и това, че осигуряването на необходимата подкрепа и 2 помощ за ищеца от негови роднини и съседи не означава, че той не се нуждае от такава помощ и съответно от финансови средства за нейното осигуряване. За да може да се осигури самостоятелното и независимо съществуване на ищеца, той трябва да може сам да осигури необходимата му помощ, включително чрез заплащане за нея на домашен помощник или болногледач, а не да разчита на благоразположението на неговите роднини и съседи. При това положение, като се съобрази и нуждата на ищеца от лекарствени средства, за което сочи свидетелката в показанията си, но и която естествено следва от възрастта на ищеца (който е на почти 79 години), както и необходимостта от осигуряване на допълнителна помощ за всекидневните му нужди, следва да се приеме, че получаваният от него доход е недостатъчен.

Според представеното по делото разпореждане на НОИ от 01.07.2020 г. получаваната от ищеца пенсия е в размер на 970 лв. Действително след този момент размерът на пенсията на ищеца е бил актуализиран и увеличен, но трябва да се съобразят и увеличената издръжка на живота, която е резултат от междувременно настъпилите инфлационни процеси. Поради това следва да се приеме, че независимо от увеличения впоследствие размер на пенсията на ищеца, нейният размер не може да му позволи изцяло да покрие своите нужди, включително от закупуване на лекарства, заплащане на лице, което да го подпомага поне частично във всекидневието му, както и за всички останали нужди (храна, облекло, битови сметки, разходи по жилището и други).

Договорът за дарение поначало не създава същинско задължение за дарения да осигурява необходимата издръжка или да се грижи за дарителя. Това е предметът на договора за гледане и издръжка. Въпреки това, доколкото дарението е безвъзмезден акт, който единствено облагодетелства дарения за сметка на дарителя, законът предполага, че дареният трябва да подпомогне дарителя, когато последният се нуждае от това. Това е елемент и от следващата се от правилата на морала благодарност на дарения за полученото безвъзмездно от него имуществено. Именно поради това съгласно чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Както беше посочено, в случая се установява, че ищецът дарител се нуждае от издръжка. Той е определил тази издръжка на 400 лв. (малко над 200 евро), като е поискал заплащането от ответницата на 30.12.2020 г., когато е връчена представената по делото нотариална покана. В отговора на исковата молба и в последващите подадени по делото молби ответницата посочва, че няма намерение да предоставя издръжка на ищеца. Поради това следва да се приеме, че ответницата отказва да даде на ищеца издръжката, от която той се нуждае, независимо от нейния конкретен размер, тъй като нито е съгласна да предостави издръжка в размер на поисканите от ищеца 200 евро месечно, нито предлага друг размер.

Ответницата заявява в подадените до съда молби, че не разполага с възможност да предоставя издръжка на ищеца. Тя посочва, че получава доход в размер на 2 300 евро месечно, от които 1 300 евро са необходими само за заплащане на наем на жилище, при което не може да отделя средства, за да предоставя издръжка на ищеца. Ответницата обаче 3 не е предоставила доказателства за получаваните от нея доходи и съответно за сочените от нея разходи, въпреки че по отношение на доходите съдът е уважил молбата на ищеца и е задължил ответницата да предостави съответната информация. При това положение следва да се приеме, че ответницата е създала пречки за събиране на доказателства, които се намират в нейно държане или тя лесно може да осигури (за собствените си доходи) и с които ищецът не би могъл да разполага, въпреки че е била задължена от съда да ги представи по делото. При това поведение на ответницата съгласно чл. 190, ал. 2 вр. с чл. 161 ГПК и като се съобрази, че ответницата не е представила и доказателства за сочените от нея нейни разходи, следва да се приеме за установено, че ответницата разполага и е разполагала с достатъчна финансова възможност да заплати поисканата от ищеца издръжка от приблизително 200 евро месечно, която може да се приеме за съответна на установените нужди на ищеца и при получавания от него доход.

Следователно ответницата отказва да даде на ищеца издръжката, от която той се нуждае, въпреки че има възможност за това, поради което е налице основание за отмяна на извършеното от ищеца дарение. Тъй като, видно от посоченото в нотариалния акт, дареният имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, следва да се приеме, че за ищеца е възникнало правото да иска отмяната на дарението само по отношение на 1/2 ид. част от имота, която той би притежавал при прекратяването на имуществената общност.

Предявеният иск е именно по отношение на тази част, поради което следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноските по делото, които възлизат общо на 425,65 лв. (217,63 евро). Видно от приложения договор за правна защита и съдействие ищецът не е заплатил на адвоката си по делото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА ответницата следва да заплати на адвоката на ищеца възнаграждение в размер на 2 933,75 лв. (1 500 евро). Като се съобрази фактическата и правна сложност на настоящия спор, цената на предявения иск (която е в размер на 1/2 от представената данъчна оценка, която се отнася за целия имот и е 85 130,40 лв.), както и извършените от процесуалния представил на ищеца действия по делото, справедливият размер на разноските за адвокатско възнаграждение, които могат да бъдат възложени върху ответницата, следва да се определи в посочения размер.

С оглед на гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по иск на Т. Х. Т., ЕГН **********, адрес гр. София, ж.к. „********, ап.

30, срещу М. Т. Т., ЕГН **********, адре********, 75017 Paris, France, на основание чл.

227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД договор за дарение от 28.10.2016 г., по отношение на прехвърлените с него 1/2 (една втора) ид. части от недвижим имот с идентификатор ***, 4 представляващ апартамент № 30 с площ от 90,56 кв. м, находящ се в гр. София, ж.к.

„********, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: на същия етаж – имот с идентификатор ***, под обекта – имот с идентификатор *** и над обекта – имот с идентификатор ***, заедно с прилежащите му избено помещение № 17 с площ от 3,50 кв. м и съседи – коридор, Л.К.Н. и К.В.Б., таванско помещение № 62 с площ от 3,20 кв. м и съседи – коридор, Г.И.К., Т.П. и Е.З. и заедно с 1,12% ид. части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор ***, който договор е обективиран в нотариален акт № 31 от 28.10.2016 г., том I, рег. № 1901, нот. дело № 29/2016 г. на нотариус с рег. № 261 на НК.

ОСЪЖДА М. Т. Т., ЕГН **********, адре********, 75017 Paris, France, да заплати на Т. Х. Т., ЕГН **********, адрес гр. София, ж.к. „********, ап. 30, сумата 217,63 евро (двеста и седемнадесет евро и 63 цента) – разноски по делото.