Решение № 5 от 07.01.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Враца, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20231420200663 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ч. Б. М. от гр.Враца против Електронен фиш серия К №7045444, издаден от ОДМВР-Враца, с който за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр.ал.1, т.3 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв. В жалбата, както и в допълнително подадено писмено становище, се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания електронен фиш, поради допуснати при издаването му множество нарушения на материалния и процесуален закон. На това основание се иска и цялостната му отмяна.

Въззиваемата страна – ОДМВР Враца, редовно призована, не изпраща представител. В писмото, с което е изпратена административно-наказателната преписка, се изразява становище за неоснователност на жалбата и се формулира искане за потвърждаване на атакувания електронен фиш.

Като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, Врачански районен съд приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 06.02.2023 г. в гр.Враца, ул.“М.Орозов“ до предприятие „РБО“, с посока на движение на контролираните МПС-та и в двете посоки, полицейски служител от сектор „ПП”-Враца е позиционирал стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение /СПУКС/, тип „ARH CAM S1“ с фабр.№ 120cc8b. Въпросното техническо средство работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса на служителя, като измерва скоростта на преминаващите автомобили и заснема само тези движещи се с превишена скорост, в съчетание с автоматично разпознаване на регистрационния номер на 1

МПС-то. Преноса на информация от АТСС към АИС АНД на МВР също се извършва автоматично, посредством 3G мрежа. За позиционирането на АТСС със съответните настройки на контрола на скоростта за населено място- над 50 км/ч., е бил надлежно съставен протокол, с приложен снимков материал на АТСС.

В 14:16 ч. горепосоченото АТСС автоматично засякло нарушител, като регистрирало превишение на скоростта от т. автомобил „Тойота Такома” с рег.№ ****, собствено и ползвано от настоящия жалбоподател, а именно движение със скорост 72 км/ч.

/след приспаднат толеранс -3км/ч./, при разрешена такава за населено място до 50 км/ч., за което системата е заснела съответен клип и фотоматериал. Автомобилът не е спрян, като след заснемането и извършена справка за собствеността му, е последвало издаване на процесния ел. фиш, в който е прието и е посочено, че заснетото нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП е извършено в условията на повторност- в едногодишен срок от влизане в сила на друг ел.фиш №К/4593249. Затова и на основание чл.182, ал.4, вр.ал.1,т.3 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200 лв.

Процесният ел.фиш е бил издаден и съответно регистриран в АИС-АНД на МВР на 13.02.23 г. Налице е и отбелязване в системата за това, че е бил връчен на жалбоподателя на 28.06.23 г., но без сектор „ПП“-Враца да разполага със съответна обратна разписка, удостоверяваща това връчване. Също така в сектор „ПП“ няма постъпвали възражения по чл.189, ал.6 ЗДвП, нито е представяна декларация по чл.188, ал1 ЗДвП. Същевременно предходно издадения ел.фиш №К/4593249 му е бил връчен лично срещу подпис на 02.06.22 г. и като необжалван е влязъл в законна сила на 17.06.22 г.

Горната фактическа обстановка се извежда еднопосочно и безпротиворечиво от всички приобщени по делото писмени доказателства – процесния ел. фиш, снимков материал от заснетото нарушение, протокол за използваното АТСС със снимков материал, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от последваща проверка, справка за собственост на МПС и за нарушител/водач, предходно издадения ел.фиш с подпис на жалбоподателя за връчването му на съответна дата, справка от сектор „ПП“-Враца с приложени извлечения от АИС-АНД и др.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимирана страна, срещу акт от категорията на обжалваемите. Предвид горепосочените данни за липса на надлежна обратна разписка за връчване на процесния ел.фиш, принципно следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок. Едновременно с това, предвид горецитираните данни от АИС-АНД-МВР за връчване на фиша на 28.06.23 г. и подаването на жалбата на 05.07.23 г., то и извода за процесуална допустимост на жалбата откъм подаване в предвидения от закона преклузивен срок за обжалване, се явява допълнително потвърден.

Разглеждайки жалбата по същество, съдът намира следното:

От процесуално-формална страна:

2

Електронен фиш серия К № 7045444 е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец. Същият съдържа всички лимитативно посочени в чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; мястото, датата и точния час на извършване на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика, на когото е регистрирано превозното средство и действителния му ползвател; описание на нарушението; нарушените разпоредби и съответно размерът на глобата. При това съдът приема, че електронният фиш е напълно редовен от външна страна.

Не е налице и никое от твърдените от жалбоподателя нарушения в процедурата по издаването му и пропуски в съдържанието му, тъй като:

-В случая се касае до нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, а не до такова по чл.21, ал.2 ЗДвП, поради което и посоченото в ел.фиша място на нарушението „ул.“М.Орозов до предприятие „РБО“, съответно в приложения към фиша снимков материал за „ул.М.Орозов“ до №43 с допълнително посочени GPS координати, се явява напълно достатъчно за индивидуализация на нарушението от обективна страна. Едновременно с това е ноторно известно за гр.Враца, че въпросните две места /според ел.фиша и снимката на нарушението/ съвпадат и попадат в границите на населеното място, при което важи именно забраната на чл.21, ал.1 ЗДвП, за движение на МПС с над 50 км/ч.

На следващо място, видно от съдържанието на ел.фиша, изрично са вписани констатации за повторност на нарушението, с оглед наличие на изрично посочен друг, предходно издаден ел. фиш, както и изрично, при това коректно е направена правна квалификация на нарушението, с изрично посочване на точните законови разпоредби, въз основа на които е наложено административното наказание-„чл.182, ал.4, вр.ал.1,т.3 ЗДвП“. В този смисъл и тези възражения на жалбоподателя са напълно голословни и очевидно несъстоятелни.

На следващо място, съдът не възприема и възраженията за изтекли срокове по чл.34 ЗАНН. Законодателната уредба на процедурата по издаване на ел.фиш по чл.189 ЗДвП е специална спрямо общата по чл.33 и сл.ЗАНН, поради което и приложението на въпросните срокове, принципно е изключено. Дори и да се приеме, че същите са приложими /в тази насока действително е налице противоречива съдебна практика на различни административни съдилища в страната, действащи като касационна инстанция/, то в конкретния случай са налице категорични доказателства, че процесния ел.фиш е бил издаден и регистриран в АИС-АНД-МВР в кратък срок след регистриране на нарушението, т.е. изцяло в рамките на сроковете по чл.34, ал.1, вр.ал.2 ЗАНН. Същевременно и предвид посочената в процесния ел.фиш дата на извършване на нарушението, то в случая не са изтекли другите приложими давностни срокове /за които съдът следи и служебно/-по чл.81, ал.1, вр.чл.80, ал.1,т.5 НК.

На последно място, съдът не възприема и изложените доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност на фиша, поради неспазване на процедурата по надлежното му връчване, а оттук и нарушаване на правото му на защита по чл.188, ал.2 ЗДвП за подаване на 3 декларация и оспорване авторството на нарушението:

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 ЗДвП, в 14-дневен срок от получаване на издаденият срещу тях ел.фиш, лицата по чл.188, ал.1 ЗДвП могат да възразят като подадат декларация, в която посочат лицето управлявало МПС-то към момента на констатиране на нарушението. Това законодателно решение е в съответствие с целта на ЗДвП да се ангажира отговорността на действителния извършител на нарушението, ако може да бъде издирен и посочен от собственика на автомобила, т.е. издирването на действителния извършител е в тежест на собственика. Само в случаите на надлежно подадена декларация от собственика, наказващият орган е задължен да анулира първоначално издадения ел.фиш и да издаде нов срещу лицето-действителен извършител на нарушението и надлежно установен от собственика по горепосочения начин, съобразно чл.189, ал.5, изр.последно ЗДвП.

В конкретния случай по делото категорично се установи, че макар и да няма надлежно писмено удостоверяване с обратна разписка за издадения срещу него ел.фиш, жалбоподателят все пак очевидно е узнал за това издаване, поради което и го обжалва, а ненадлежното удостоверяване на връчването от страна на задълженото лице-АНО, се третира в полза на жалбоподателя откъм срочност и процесуална допустимост на жалбата му. От друга страна, по делото се установи и че въпреки това доказано узнаване, жалбоподателят в качеството си на регистриран собственик на МПС-то осъществило нарушението, не е упражнил правото си на възражение, като в 14-дневния законов срок от евентуалното узнаване, не е депозирал в МВР съответна декларация по чл.188, ал.2 ЗДвП, а вместо това директно е обжалвал процесния ел.фиш пред съда. Тук е мястото изрично да се подчертае, че на жалбоподателя беше осигурена нарочна възможност да потвърди евентуално подаване на такава декларация, не само в рамките на ОДМВР-Враца, но и в други териториални структури на МВР в страната и въпреки тази възможност, жалбоподателят остава изцяло пасивен.

От материално-правна страна:

По делото от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установи, че на инкриминираните дата и място, с процесния л.а., собственост на жалбоподателя не е изпълнено задължението при избиране на скоростта на движение да не се превишава разрешената за населеното място скорост от 50км/ч. Действителната скорост, с която автомобилът се е движел е 75 км/ч, която скорост е установена с годно техническо средство.

Движейки се с отчетената скорост автомобилът е превишил ограничението с 25 км/ч, при което е осъществено от обективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

За пълнота следва да се отбележи, че в електронния фиш е отразено, че отчетената скорост на движение е 72 км/ч, а не 75 км/ч, както е вписано в снимковия материал от системата и отговорността на нарушителя е ангажирана за превишаване с 22 км/ч, а не за измереното от техническото средство превишение от 25 км/ч. Установеното разминаване е изрично посочено в процесния ел.фиш с техническите характеристики и параметри на АТСС, свързани с максимално допустими грешки при измерването на скоростта от +/- 3км/ч.

Ето защо и съвсем правилно за случая, при отчетена скорост 75 км/ч, в електронния фиш 4 тази скорост на движение е намалена като релевантна за правната квалификация, на 72 км/ч.

Нарушението е констатирано и заснето, както вече се посочи с автоматизирано техническо средство, което има необходимото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване на БИМ. Автоматизираното техническо средство е преминало и последваща проверка, видно от приложения по делото и цитиран по-горе протокол от последваща проверка и съответства на одобреният тип радарна система.

Нарушението е констатирано и заснето и при пълно спазване на изискванията на Наредбата за условията и реда за използване на АТТС, видно от приложения протокол по чл.10, ведно с приложен към него снимков материал, ведно и другия със снимков материал за самото заснето нарушение. Посочените в протокола писмени данни, освен че са четливи и ясни, напълно съвпадат и с останалите посочени данни в снимковия материал, относно време, място и начин на констатиране на процесното нарушение. Всички изложени в обратен смисъл възражения на жалбоподателя, са очевидно несъстоятелни спрямо действителното състояние на протокола и на удостоверените в него обективни данни. От друга страна тези възражения не са съобразени и с вида на процесното нарушение, което е по чл.21 , ал.1 ЗДвП, а не по чл.21, ал.2 ЗДвП.