Решение № 200 от 23.06.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. ХАСКОВО, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. Г. при участието на секретаря Д. Й. Х. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20225600500113 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 521 ал. 3 във вр. чл. 436 ГПК.

Делото е образувано по жалба, подадена от Г. А. Г. от **** длъжник по изп.дело № 58/2021 година по описа на ЧСИ Самуил Пеев рег. № 874, чрез пълномощника му адв. Д.А. от АК-Хасково. Обжалва се постановление на ЧСИ от 17.11.2021 година за определяне на равностойността на присъдените движими вещи, които подлежат на принудително отнемане, но не се намират у длъжника, и за приемане за събиране както следва: сумата 4000 лева, представляваща парична равностойност на автомобил „Форд Транзит 350Л“ с рег. № *** и сумата 8400 лева, представляваща парична равностойност на товарен автомобил „Форд Транзит 350 Л“ с рег. № ***.

Жалбоподателят въвежда оплаквания за неправилност и необоснованост на постановлението. Счита, че не са налице предпоставките за преминаване към процедурата по чл. 521 ал. 2 от ГПК. Настоява, че в изпълнителното производство е установено единствено това, че длъжникът не представя процесните вещи в деня, в който е насрочено тяхното принудително предаване, но не и че те са липсващи или развалени. Твърди, че 1

ЧСИ е допуснал процесуално нарушение, като не е изслушал страните, свидетели и вещото лице. Само чрез разпита можело да се установи – дали вещта е погинала напълно или частично и дали позволява да бъде използвана по обичайното си предназначение. Освен това не било ясно – към кой момент се прави оценката от вещото лице, както и че оценката била многократно завишена в сравнение с действителната пазарна цена на вещите. С тези и останалите доводи, изложени в жалбата, се прави искане за отмяна на атакуваното постановление, за спиране на изпълнението до произнасяне на съда и за присъждане на деловодни разноски.

Ответникът по жалбата, който е взискател в изпълнителното производство, подава писмено възражение. Изразява становище за правилност на атакуваното постановление и моли жалбата да бъде оставена без уважение.

ЧСИ представя писмени мотиви, в които изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Акцентува върху обстоятелството, че на 05.03.2021 година, при пристъпване към изпълнителното действие отнемане на процесните движими вещи, самият длъжник е заявил пред ЧСИ, че вещите не са в негово владение. Пояснява, че съгласно неговите указания, вещото лице е определило пазарната стойност на вещите към момента, в който е било установено, че те липсват.

С жалбата са направени доказателствени искания - за разпит на свидетели и за назначаване на съдебно-оценъчна експертиза, която да определи пазарната цена на вещите, предмет на принудителното изпълнение към момента на влизане в сила на решение за предаване на вещта, към момента в който е констатирано, че същата не се намира у длъжника, както и към момента на изготвяне на експертизата. Исканията на жалбоподателя са оставени без уважение с протоколно определение от 01.06.2022 година.

Делото е било насрочено и разгледано в открито съдебно заседание, съобразно изискването на чл. 521 ал. 3 от ГПК.

От приобщената към доказателствата по делото преписка в заверен препис от Изп. д. № 58/2021 година по описа на ЧСИ Самуил Пеев се установява следното:

Изпълнителното производство по изп.д. № 20208400400041 е образувано на 15.01.2020 г. по описа на ЧСИ Мария Цачева по молба на 2

„Бургас Мийт” ЕООД - София на основание изпълнителен лист, издаден на 10.12.2019 година по търговско дело № 2260/2018 година на СГС, съгласно който съдът е осъдил Г. А. Г. от *** да предаде владението на „Бургас Мийт” ЕООД върху следните моторни превозни средства: товарен автомобил „Форд Транзит Л”, с per. № ***, с номер на рама ***, номер на двигател ***, цвят бял и специален автомобил марка „Форд Транзит 350 Л”, per. № ***, с номер на рама ***, с номер на двигател ***, цвят - бял.

На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 21.02.2020 година, като едновременно с поканата е насрочена и дата за принудително предаване на вещите - на 24.04.2020 година, на адреса на местонахождението на вещите. На 21.07.2020 година ЧСИ отправя нова покана за доброволно изпълнение до длъжника, с нова дата за принудително предаване - 25.08.2020 година, която покана е връчена на длъжника на 16.08.2020 година. На насрочената дата 25.08.2020 година предаването на автомобилите не е било извършено, като ЧСИ е констатирал, че страните са редовно уведомени, длъжникът не се явява и на посочения адрес вещите-предмет на изпълнението, -не са намерени (видно от протокола за принудително отнемане и предаване на движимите вещи от същата дата).

С молба с вх. № 606 от 14.01.2021 година взискателят е поискал изп. дело 202084000400041 да бъде прехвърлено при ЧСИ Самуил Пеев за продължаване на изпълнителните действия. Изпълнителното дело е било образувано с нов номер 20218740400058 по описа на ЧСИ Самуил Пеев на 18.01.2021година.

С молба вх. № 1386/09.02.2021 година взискателят е поискал извършване на предаване на движимите вещи и поредното такова е било насрочено на 05.03.2021 година. Видно от съставения от ЧСИ и неоспорен от страните протокол от 05.03.2021 година, на тази дата предаването на автомобилите отново не се е състояло, като в протокола ЧСИ е отбелязал следното обстоятелство: За извършването на действието се е явил длъжникът, който е заявил пред ЧСИ, че процесните МПС “…са във владение на хората, на които ги е продал“. Протоколът е подписан от длъжника без възражение, за което спор по делото също няма.

С молба вх. № 2698/16.03.2021 година взискателят е поискал преминаване към процедурата по чл. 521 ал. 2 от ГПК и ЧСИ е назначил вещо 3 лице за да се определи равностойността на движимите вещи поради невъзможността владението им да бъде предадено, тъй като вещите не са намерени. Видно от заключението на съдебно-оценителната експертиза с в.л.

И. И., пазарната стойност на товарен автомобил „Форд Транзит Л”, с per. № *** възлиза на 4 000 лева, а на специален автомобил марка „Форд Транзит 350 Л”, per. № *** - на 8400 лв.

На 17.11.2021 година ЧСИ издава атакуваното постановление, с което приема за събиране сумата от 12 400 лева (обща парична равностойност на вещите), което по своята същност и съдържание се явява именно постановление по чл. 521 ал. 2 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата, депозирана по реда на чл. 436 от ГПК, е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК , от страна с правен интерес от обжалване на действията на съдебния изпълнител и насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба.

Възможността за реализиране на правото на собственост чрез предаване на вещта на собственика й може да бъде осуетена от погиването на вещта. В тези случаи е допустимо съгласно чл. 521, ал. 2 ГПК, ако вещта, присъдена с влязло в сила решение по иск за ревандикация, не се намира у длъжника или е развалена, или се намери само част от вещта, от него да се събере равностойността

. Ако тази равностойност не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съдебния изпълнител, след изслушване на страните, а при необходимост и след разпит на свидетели и вещи лица. Процедурата по чл. 521, ал. 2 от ГПК е заместваща исковия процес по отношение на притезанието за равностойност на движимата вещ, която е предмет на съдебното решение за предаване на кредитора.

ХОС в настоящия си състав намира, че предприетите процесуални действия от ЧСИ Самуил Пеев при насочване на принудително изпълнение срещу движима вещ, предмет на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп. д. № 58/2021 година по неговия опис, по реда на чл. 521, ал. 1 от ГПК, са осъществени в съответствие с разпоредбите на процесуалния закон. От събраните доказателства се установи, че ЧСИ е връчил призовка за доброволно изпълнение на длъжника и той не е изпълнил задължението си 4 доброволно. Важно за делото обстоятелство е това, че призован за извършване на изпълнителното действие на 05.03.2021 година, длъжникът Г. се е явил лично и е заявил пред ЧСИ, че вещите – предмет на изпълнението, не са в негово владение, тъй като той ги е продал и предал във владение на трети за производството лица. С това длъжникът лично е потвърдил наличието на първата предпоставка за приложение на процедурата по чл. 521 ал. 2 от ГПК – вещта не се намира у длъжника, тъй като той се е разпоредил с нея по свое усмотрение и въпреки влязло в сила съдебно решение, с което е установено правото на собственост на взискателя върху двете моторни превозни средства и е осъден длъжникът Г. да ги предаде на собственика.

След установяване на това обстоятелство взискателят е поискал изрично предприемане на процедурата по чл. 521 ал. 2 от ГПК - да бъде извършена оценка на движимите вещи, за определяне на паричната им равностойност, която да бъде събрана от длъжника, вместо липсващите вещи.

В настоящия случай моментът, от който ЧСИ е научил, че вещите, срещу които е насочено принудително изпълнение липсват, е датата на насроченото и непроведено изпълнително действие – 05.03.2021 година. От този момент според състава на ХОС, ЧСИ е предприел законосъобразни процесуални действия – предприел е мерки за определяне на паричната равностойност на липсващите вещи, след като взискателят изрично е поискал с молба по чл. 521, ал. 2 от ГПК от 16.03.2021година - да се премине към събиране равностойността й. Съдебният изпълнител е назначил експертиза за оценка на вещта, след което с обжалваното Постановление за определяне на равностойността на движима вещ е приел заключението на вещото лице и е определил паричната равностойност на товарните автомобили съобразно заключението на експерта.

Не съществува законово задължение за ЧСИ, при определяне равностойността на вещта, да изслуша вещо лице и свидетели, още повече кумулативно. Законът не поставя такова изискване за законосъобразност на оценката. Преценката е на ЧСИ как да определи равностойността, дали да ползва вещо лице и дали да изслуша свидетели, или да се позове само на писмени доказателства. Това зависи от конкретиката на случая и неговата преценка за събиране на доказателства, а крайният резултат на тази преценка, отразена в Постановлението за определяне на равностойността, което е предмет на съдебен контрол. Неизслушването на свидетели само по себе си, 5 ако не е довело до неправилна оценка, не е основание за отмяна на постановлението по чл. 521, ал. 2 ГПК. Жалбоподателят прави оплакване за допуснато нарушение на процесуални правила, изразяващо се в неизслушване на страните, но същото е неоснователно. В изпълнителното производство няма изрично регламентирана процедура по изслушване на страните, те имат правото да правят писмени изявления, каквито е направил взискателят с молба вх. № 2698/16.03.2021 година и да дават устни обяснения и становища, както и да правят искания, каквато възможност длъжникът е имал в хода на цялото изпълнително производство, в това число и при явяването пред ЧСИ на 05.03.2021 година. От направеното от Г. съобщение на последната дата е несъмнено, че към този момент вещите вече не са били в негово владение, т.е. той е бил наясно със законовите последици от собственото му поведение и е могъл да даде каквито той прецени обяснения във връзка с предстоящото преминаване към събиране на паричната равностойност на вещите вместо предаването им. Но дори и да се приеме противното, а именно че ЧСИ е дължал изрично изслушване на длъжника (взискателят няма такива оплаквания), то дори и да е допуснато процесуално нарушение, то е заздравимо. Това е така, тъй като в съдебното производство страните имат възможността чрез обясненията си да рефлектират върху оценката на имота, а само неправилната оценка е основание за отмяна на постановлението, издадено в процедурата по чл. 521 ал. 2 от ГПК. В тази насока съдът акцентира върху обстоятелството, че в жалбата си длъжникът не въвежда никакви конкретни твърдения за състояние на вещите, което да обуслови значително по-ниската им пазарна оценка, както се претендира. Не се явява в с.з. за да даде обяснения, щом се чувства лишен от такава възможност в изпълнителното производство. А след като длъжникът не упражнява своите права, предоставени му от закона, не следва да черпи облаги от процесуалната си пасивност.