Решение № 459 от 19.05.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. Сливен, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20232230104334 по описа за 2023 година

Делото е образувано за разглеждане на претенции за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди. В депозираната от непълнолетният В.

В. С., със съгласието на майка му, искова молба се твърди, че между него и също непълнолетния Б. Г. Д., всички от с.Жельо войвода, Сливенска обл. е възникнал инцидент. За същият било образувано НОХД /№1210/2023г. на СлРС/, в което било сключено споразумение, по силата на което Б.Д. се признал за виновен в това, че 07.04.2023г., в цитираното населено място, разбирайки свойството и значението на деянието и като могъл да ръководи постъпките си, причинил средна телесна повреда на В., изразяваща се в „Травматична фрактура на колоните на централните резци от зъбната редица на горната челюст /зъб 11 и зъб 21/ на нивото на венеца, което практически се приравнява на пълна експулсия, с произтичащи от това значителни затруднения в дъвкателния процес във фазата на отхапването, както и затрудняване на говора при произнасянето на „шиптящи“ звуци, което е довело до избиването на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето“- престъпление по чл.129 от НК. Споразумението влязло в сила на 21.09.2023г.

В резултат на така нанесените му травми той претърпял остри, продължителни и с голям интензитет болки и страдания. Дни наред след 1 случилото се изпитвал главоболие, световъртеж и замайване. Приемал болкоуспокояващи. Болките в лицето, устните и главата като цяло, продължили дълго след това. Дори вечер сънувал кошмари и се стряскал на сън. Стpахувал се да излезе от дома си, за да не би Б. да го нападне отново.

Твърди се още, че в резултат на нанесените му травми настъпили сериозни затруднения и неудобства в ежедневието му, тъй като не можел да се храни нормално, а бил принуден да приема само пасирана и течна храна. От венците му течала кръв. Затруднено било и говоренето му; не можел да изговаря думите правилно, което затруднявало общуването му с хората.

Заради начина му на говорене търпял насмешки, подигравки.

Ден след побоя му паднал и още един- трети, зъб. На 04.05.2023г. пък била извършена операция- за разцепване на горния венец, за да бъдат извадени корените на тези три зъба, като била ползвана местна упойка. След манипулацията В. отново пил болкоуспокояващи. А за самата нея била заплатена сумата 300лв. Уточнява се, че към момента на депозиране на исковата молба трите зъба все още не са възстановени.

Позовавайки се на тези факти и на разпоредбата на чл.48 от ГПК, към майката на причинителя на увредените се насочват два иска- първия за обезщетение за неимуществени вреди, с цена 12 000лв., а втория- за обезщетение за имуществени вреди- вече споменатите 300лв. Всяка от двете суми се претендира ведно със законната лихва, считано от датата на увредата07.04.2023г., до окончателното й изплащане.

Ищцовата страна претендира и разноски по делото.

Ответната страна своевременно депозира писмен отговор. Твърди се, че сина на ответницата е действал в условията на неизбежна отбрана, както и че е нанесъл на В. само едни удар. Поради това се извежда становище, че исковете макар и допустими, са неосН.телни. Претендират се деловодни разноски.

В проведените съдебни заседания децата, както и техни родителимайките им, присъстваха лично. Бяха и представлявани от пълномощници адвокати, като заетите в писмен вид позиции останаха непроменени.

Единствено ищцовата страна увеличи цена на иска за обезщетение за 2 имуществени вреди на 1 500лв. Увеличение, което съда прие.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема за установени следните факти:

Не е спорно по делото обстоятелството, а и се установява от нарочни писмени доказателствени средства- материалите по наказателно дело, образувано и приключило пред СлРС, че в рамките на НОХД №1210/2023г. е сключено споразумение, по силата на което Б.Д. се е признал за виновен в това, че 07.04.2023г., в цитираното населено място, разбирайки свойството и значението на деянието и като могъл да ръководи постъпките си, причинил средна телесна повреда на В., изразяваща се в „Травматична фрактура на колоните на централните резци от зъбната редица на горната челюст /зъб 11 и зъб 21/ на нивото на венеца, което практически се приравнява на пълна експулсия с произтичащи от това значителни затруднения в дъвкателния процес във фазата на отхапването, както и затрудняване на говора при произнасянето на „шипящи“ звуци, което е довело до избиването на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето“- престъпление по чл.129 от НК.

Споразумението влязло в сила на 21.09.2023г.

От удостоверението за раждане №111506, издадено от община Г., област Ст.З. се установява, че В. В. С. е роден на 27.12.2006г., както и че негови родители са Д. А. Т. и В. С. Терзиев. От удостоверението № 04-24/ 03.10.2023г. се установява, е той е бил ученик през учебната 2023/24 година в ХІ-ти клас на СУ“Иван Вазов“- Н. З..

От удостоверение № 9400-2581 от 02.02.2024г. на община Сливен се установява, че Г. Д. Д. е разведена, както и че е майка на Б. Г. Д. с ЕГН **********.

От фактура № **********/ 04.05.2023г. и касова бележка № 131 от същата дата се установява, че за екстракция на дълбоко фрактурирани три зъба В. В.С. е заплатил общо 300лв.

3

Видно от служебна бележка, както и от касова бележка, издадени от д-р М.К. на 01.03.2024г., на тази дата е поставена зъбна протеза от металокерамика- керамичен мост от пет зъба, два от които носещи и три липсващи, на стойност 1200лв.

Събрани бяха и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Д. М. О. и И.А.Т.. От показанията им съда приема, че В. е бил с избити/липсващи два предни зъба. Също, че е изпитвал болки от това, вкл. налагало се е майка му да му дава предимно течна храна /супи/. Срамувал се е да ходи в това състояние на училище, по която причина отсъствал около месец. Тук следва да се коментира, че двете свидетелки се разминаха в показанията си касателно тази продължителност, поради което съда взема предвид по-малката от тях, тъй като е сигурно, че отсъствието е продължило поне в по-малкия период от време /по-малкия период е имплицитно включен в по-големия/. Също и че след проведеното лечение/възстановяването на зъбите му, момчето говори нормално.

Съдът кредитира показанията, тъй като свидетелите не са в родствена или по-особена връзка с някоя от страните по делото и която да налага извод за вероятна тяхна заинтересованост от изхода на делото. Така също, те са придобили преки впечатления от състоянието на В.- като очевидци на същото.

Множеството медицински документи, представляващи поне листи №№ 12-20 съда няма да обсъжда поотделно, а и във взаимовръзка, тъй като за извличане на данните по тях бе назначена по делото медицинска експертиза.

От заключението по нея съда приема, че при процесния инцидент, вследствие на удара в областта на устната кухина, са фрактурирани /счупени/ два зъба11-ти и 21-ви. Също, че те, както и зъб 22, са били напълно здрави преди инцидента. Травматичното разклащане на зъб 22 е описано с диагноза Периодонтитис травматика, като представлява остро или хронично възпаление на периодонциума в областта на кореновия връх. Травматичният периодонтит обикновено се характеризира с изместване на зъба в различни посоки; той се измества от нормалната си анатомична позиция, но все още е в алвеолата /вдлъбнатина в челюстта, в която е разположен всеки отделен зъб/.

Разклащането на зъба в различни посоки може да се характеризира със степен, 4 равнозначна на избиването му, защото тези увреждания могат да доведат до затруднение и ограничаване на физиологичната функция на същия зъб.

Дъвченето или говорът се затрудняват, когато загубата, счупването или разклащането на зъби се е отразила чувствително върху тяхната нормална функция. В случая обективното състояние на ищеца е било следното:

„Невъзможно и болезнено хранене. Болка при докосване и фъфлене при говор“.

От заключението съда приема и че в следствие на травма зъбите изменят своето положение в алвеолите. Клинично това се проявява с увеличена подвижност и разклащане на зъбите, като степента на подвижност зависи от силата и характера на травмата. При луксация /в конкретния случай разклащане на горен страничен резец 22/ на зъба, характера на увреждането се изразява в болки, кръвонасядане, оток. В зависимост от степента на луксация / разклащане/, може да има подвижност на зъба в една или няколко посоки.

Лигавицата около разклатения зъб обикновено е травматизирана.

Измененията варират в зависимост от силата на удара, в конкретния случай удара е бил толкова силен, че е причина да се счупят коронките на двата централни горни резеца 11 и 21 зъб. Силното нараняване е причина за усложнение като силно разклащане. Дъвченето или говорът са затруднени, като разклащането на зъба /22 зъб/ се е отразило чувствително върху нормалната функция на същия.

На направената секторна дентална графия /зъбна снимка/ от същия ден 12.04.2023г. се визуализират фрактури на коронковата част на постоянния зъби 11, 21 и разширение на периодонтална ивица /периодонциум е термин означаващ зъбодържащ апарат, прикрепващ зъба към костта. / на зъб 22.

От визуализацията на рентгеН. сегментна снимка, направена на 12.04.2023г., се виждат фрактури на коронките на двата горни централни резеца- 21 и 11 зъби. Диагнозите, отразени в същия амб. Лист № 59/12.04.2023г. са фрактура короне дентис на 11 и 21 зъби. Екстрахирани са /извадени са/ зъби 21, 11, 22. Зъб 22 е екстрахиран по преценка на лекуващия дентален медик с описана диагноза перодонтитис травматика.

Установява се и че към настоящия момент на В. е поставена мостова конструкция 12 зъб- 23 зъб: два мостоносителя с три възстановени зъба, за възстановяване на дъвкателната функция. Тя е поставена на 03.01.2024г., като е изработена от металокерамика.

От заключението съда приема и че травмите в областта на зъбите отзвучават през различен период от времето на получаването им, както за това 5 допринасят редица фактори: травмиране на меките тъкани и костите в лицевочелюстна област, наличие на хематом в травмирания участък, който би могъл да доведе до промяна в електровъзбудимостта на съседни зъби, както и потенциално увреждане на други зъби.

Травматичните увреждания в устната кухина на ищеца отговарят да са получени от инцидента. Нараняванията на лицето на В. С. са предизвикани от удар върху лицето. Само с един удар в лицево- челюстната област може едновременно да се разстроят няколко функции, да се прекъсне целостта на повече от една нозологична структура. Описаните увреждания се дължат на действието на/удар/ на твърд тъп или тъпоръбест предмет, които добре отговарят да са получени чрез нанасяне на удар със свита с юмрук ръка.

Травматичното увреждане допълнително може да се усложни от кръвоизлив, от кръвонасядане, замърсяване или инфектиране на тъкани. Травмата на 22-ри зъб се отразява и на зъбите- антагонисти от долната челюст. Луксацията на травмирания 22-ри зъб се проявява и с болка, която се дължи на факта, че при удара върху лицето потенциално се прекъсва захранването и инервацията на зъбите.

Заключението съда кредитира, тъй като няма осН.ние да се съмнява в обективността и компетентността на експерта.

При така установените факти съда формира следните правни изводи :

Предявени са два иска. Те са осъдителни и оценяеми. За обезщетяване на вреди- както имуществени, така и неимуществени. Твърди се да са причинени от непълнолетно и също на непълнолетно, лице-дете; от дете на дете. Поради това правилно исковете са предявени от непълнолетния пострадал лично, но със съгласието на родител- майка му. Тъй като исковете са осН.ни на разпоредбата на чл.48 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, правило претенциите са насочени срещу родителя на непълнолетния причинител.

Иде реч за деликт. Той е един от основните източници на права в гражданското ни право. Принципът при него е, че всеки е длъжен да възстанови вредите, които е причинил виновно и противоправно другимучл.45 от ЗЗД. Освен деликт, деянието на физическо лице може и да осъществява състав на престъпление. Точно такъв е случая. Поради това намира приложение и разпоредбата на чл.300 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, предвиждаща че е задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието, присъдата на наказателния съд относно 6 това извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца. В случая съгласно влязло в сила споразумение, Б. Д. се е признал за виновен в това, че е извършил деяние-нанесъл удар в лицето на В. С., с което му причинил средна телесна повреда- престъпление по чл.129 от НК. Ето защо на доказване в настоящото производство останаха, от ищеца, фактите по това, че в следствие нанесените му при това деяние травми е претърпял болки и страдания и извършил парични разходи, в т.ч. наличие на причинноследствена връзка. Такова доказване бе проведено.