Решение № 4253 от 05.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4253 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110149602 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 343227/21.10.2025г. на СРС, подадена от А. Б. У. и Н. В. У. срещу „България Еър“ АД.

Ищците А. Б. У. и Н. В. У. чрез адв. С. К. са предявили срещу „България Еър“ АД, искове с правно основание по чл. 7, § 1, б. „б“ вр. чл. 6 от Регламент (ЕО) №261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците по 400,00 евро, представляващи обезщетение за закъснението на полет № FB8774, изпълняван по разписание на 05.04.2025г. по маршрут от летище Хургада до летище София.

Ищците твърдят, че с ответното дружество сключили договори за въздушен превоз, по силата на които трябвало да бъдат превозени с полет № FB8774, изпълняван по разписание на 05.04.2025г. по маршрут от летище Хургада до летище София, като самолетът трябвало да излети в 9,35ч. На посочената дата всички пътници се явили не летище Хургада, като полетът излетял със закъснение и пристигнал в София едва в 17,24ч., т.е. със закъснение от над три часа. Разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, било 1962 км. Пътниците предявили претенции за обезщетение, но ответникът отказал да плати. За насроченото по делото открито съдебно заседание ищците не се явяват и не изпращат представител.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „България Еър“ АД чрез юрк. В.Н., е депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 400943/08.12.2025г. на СРС, с който оспорва основателността на предявените искове, тъй като претендираните от ищците обезщетения били платени. Възразява за прекомерност на претендираните от ищците разноски за адвокатски възнаграждения. За насроченото по делото открито съдебно заседание не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявените с нея искове и становището на ответника, съобразявайки събраните по 1 делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска или с неприсъствено решение.

В настоящия случай ответникът с отговора на исковата молба заявява, че исковете са неоснователни, тъй като е изплатил търсените от тях обезщетения. Други доводи за недължимост на претенциите не са заявени, поради което съдът приема с оглед извършеното плащане, че ответникът не оспорва фактите, описани в исковата молба, като спорът по делото се концентрира единствено до това дали процесните суми са платени или не.

Видно от представената на л. 46 от делото разпечатка и Молба, вх. № 9144/14.01.2026г. на СРС, от ищците, ответното дружество е заплатило на 17.11.2025г. сумата от 798,30 евро. Т.е. остават неплатени по 1,70 евро, за които предявените искове са основателни, а за горницата следва да се отхвърлят.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложима, тъй като ответникът не е заявил претенция в тази насока, нито е признал иска, а само е заявил довод за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода от спора и факта, че исковете биват частично отхвърлени само поради извършено в хода на процеса плащане, съдът намира, че разноските по делото следва да се възложат изцяло на ответника. Платени от ищците са разноските за заплатени държавни такси – по 50,00 лева /25,56 евро/, както по 400,00 лева /204,52 евро/ за адвокатски хонорар, както и от всеки ищец такса по 102з, ал. 3 ГПК по 0,43 цента за всеки. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на заплатените от ищците хонорари за адвокат е частично основателно. Съобразен с фактическата и правната сложност на спора, неговия процесуален ход /налице е частично плащане, обективно не са събирани доказателства по същество на спора/, както и съответстващия им интензитет на необходимите професионални усилия, съдът намира, че действително хонорар от 400,00 лева на ищец е прекомерен, като съответният такъв следва да се определи в размер на 105,00 евро за всеки ищец. Така на всеки ищец следва да се присъдят за разноски по 130,99 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК **********, със седалище в град София, да заплати на А. Б. У., ЕГН **********, от село Кн. /община Х./, и на Н. В. У., ЕГН **********, от село Кн. /община Х./, основание по чл. 7, § 1, б. „б“ вр. чл. 6 от Регламент (ЕО) №261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета на всеки по 1,70 евро, представляващи обезщетение за закъснението на полет № FB8774, изпълняван по разписание на 05.04.2025г. по маршрут от летище Хургада до летище София, като отхвърля предявения от всеки ищец иск за горницата над 1,70 евро до пълния му предявен размер от 400,00 евро.

ОСЪЖДА „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК **********, със седалище в град София, да заплати на А. Б. У., ЕГН **********, от село Кн. /община Х./, и на Н. В. У., ЕГН **********, от село Кн. /община Х./, на всеки по 130,99 евро, представляващи разноски по 2 делото в първоинстанционното исково производство /гр.д. 49602/2025г. на СРС/.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.

Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3