Решение № 212 от 08.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. София, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Стефан Милев

Любомир Игнатов при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова в присъствието на прокурора Станимир Димитров Димитров (СГП-София) като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100602687 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава XXI от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).

С протестираната присъда, постановена на 01. 03. 2021 г. от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 23-ти състав, по н. о. х. д. № 10026 по описа на съда за 2017 г., подсъдимият Л. Д. Т., роден на 21. *******. в град Пловдив, българин, български гражданин, разведен, работещ, с висше образование, живущ в град София, ж. к. „******* ЕГН **********, е признат за невиновен по повдигнатото обвинение, че в периода от неустановена дата през месец септември 2013 г. до 01. 04. 2014 г. в град София в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от Наказателния кодекс (НК) – продавач-консултант и материалноотговорно лице, назначен с трудов договор № 7 от 01. 03.

2013 г. в З.К., стопанисвана от дружеството „Ж.К.“ ООД, находяща се в квартал „Борово“, пазар „Големите яйца“, магазин № 13, присвоил (задържал за себе си) чужди пари – сумата от 4 810 лева, собственост на дружеството „Ж.К.“ ООД, връчени в това му качество да ги управлява – престъпление по чл. 201 НК (към момента на внасянето на обвинителния акт този законов текст не е имал алинеи); съответно е признат за невиновен в това, че през същия период и на същото място противозаконно присвоил (задържал за себе си) чужди движими вещи: един брой лаптоп марка „НР“ на стойност 120 лева, собственост на Т.Г.В., един брой ръчен часовник марка „Пиер Карден“ на стойност 230 лева, собственост на К.А.А., един брой ръчен часовник марка „Шопар“ на стойност 700 лева, собственост на 1

Л.У.Л., един брой ръчен часовник марка „Edox“ на стойност 620 лева, собственост на Л.У.Л., един брой златна гривна 5, 5 грама, 14 карата, на стойност 170 лева, собственост на Н.А.Ш., един брой златна гривна, 14 карата, 16, 86 грама, на стойност 350 лева, собственост на А. П.П., един брой златен пръстен, 14 карата, 1, 90 грама, на стойност 50 лева, собственост на Н.Г.Т., всички вещи на обща стойност 2 240 лева, които владеел – били му предоставени на основание договори за залог срещу предоставяне на паричен заем от собствениците им – престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. С присъдата Софийският районен съд е оправдал на основание чл. 304 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) подсъдимия по повдигнатите обвинения и също така изцяло е отхвърлил предявения от гражданския ищец „Ж.К.“ ООД срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 4 810 лева, представляваща обезщетение за причинените вследствие деянието имуществени вреди. С присъдата също така е постановено направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

В срока по чл. 319, ал. 1 НПК е постъпил протест от Софийската районна прокуратура срещу така постановената присъда. В допълнителното изложение към протеста прокурорът оспорва присъдата като неправилна. Излага доводи, че първостепенният съд е направил едностранчив анализ на свидетелските показания и на събрания в хода на делото писмен доказателствен материал. Твърди, че връщането на вещите на техните собственици от заложните къщи, в които подсъдимият сам ги е оставил в залог, или възстановяването на сумата за тези вещи не оборва факта на присвояването им. Заявява, че подсъдимият изначално е нямал право да изнася вещи от заложната къща и че кражбата, заявена от него, е станала три дни след датата на ревизията, че първата инстанция е игнорирала показанията на свидетелите З. О., „Л.О.“ и Ц.Я. и изготвения от страна на собствениците на заложната къща ревизионен акт в частта за присвоената парична сума. Приема, че обвинението е доказано по категоричен и несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна.

Иска от Софийския градски съд да отмени протестираната присъда, да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за виновен в извършването на престъпленията по чл. 201, ал. 1 НК, съответно по чл. 206, ал. 1 НК и да му наложи наказание при условията на чл. 23, ал. 1 НК „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.

В срока по чл. 319, ал. 1 НПК не е постъпила жалба от гражданския ищец „Ж.К.“ ООД, актуална фирма „З.К. Ж.К.“, ЕИК ******* (нататък за краткост „заложната къща“).

В срока по чл. 319, ал. 1 НПК не са постъпили жалби от подсъдимия или от неговия защитник.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд прокурорът заявява, че не поддържа протеста. Излага доводи, че всички свидетели, за които се твърди, че са заложили свои вещи, са заявили, че са получили инкриминираните вещи. Относно обвинението за 2 присвоена парична сума поддържа, че то се основава само на показанията на свидетелите О. и на констативния протокол, в който собствениците на заложната къща са изложили твърдения за липси. Намира, че в хода на досъдебното производство и на съдебното дирене не са приложени каквито и да е първични и вторични счетоводни документи, удостоверяващи заприходяване на инкриминираните вещи, нито са предприети действия да се установят дневните обороти. Заключава, че така формулирани, обвиненията са голословни, че се опровергават от приложените по делото гласни доказателствени средства и че не са доказани по безспорен и категоричен начин.

Защитникът на подсъдимия адвокат С.Ц. приема, че извършената от счетоводителя и собствениците на заложната къща вътрешна ревизия е недостоверна. Заявява, че цялата сума, определена като оборотни средства, и остатъкът, за който се говори, бидейки обвързана с обезпечение като запис на заповед, се явява заем, поради което няма как да бъде присвоена. Излага доводи, че подсъдимият е изразходил целево заетата сума. Поддържа, че правната квалификация по чл. 206 НК е неправилна поради длъжностното качество на подсъдимия. Анализирайки свидетелските показания прави извод, че за вещите, за които се твърди да са били обсебени, изрично са заявили, че не им се дължат суми или вещи от подсъдимия, съответно че вещите, заложени от свидетелите П. и Т., са погинали вследствие на кражба. В заключение заявява, че протестът е неоснователен и иска от съда да потвърди оправдателната присъда на първата инстанция.

Защитникът на подсъдимия адвокат М.С. излага доводи, че приетият за разглеждане в наказателния процес граждански иск е недопустим, защото „пострадалата фирма“ вече се е снабдила по реда на заповедното производство с изпълнителен лист за сумата от 10 000 лева, в която са включени претендираните с гражданския иск 4 000 лева.

При даването на последната дума на подсъдимия той заявява, че иска от съда да потвърди оправдателната присъда от първата инстанция.

След като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателствени материали, изложеното в протеста и доводите на страните в хода на устните прения, Софийският градски съд направи следните изводи.

Прокурорският протест е постъпил в законоустановения срок и отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е допустим. Въпреки заявлението на прокурора в откритото съдебно заседание, че не поддържа протеста, въззивният съд следва да пристъпи към самостоятелна преценка за основателността му съгласно принципите на официалното начало, разкриването на обективната истина и на вземането на решения по вътрешно убеждение (чл. 13 и чл. 14 НПК).

От фактическа страна се установява, че заложната къща е търговец, чийто предмет на 3 дейност в периода от 01. 03. 2013 г. до 01. 04. 2014 г. е бил предоставяне на парични заеми, обезпечени със залог върху движими вещи, извършване на сделки с изделия от благородни метали и скъпоценни камъни, както и други търговски сделки във връзка с осъществяването на дейността на заложната къща. В същия този период свидетелите Ж.Г.О. и З. П. О. са били съдружници, а свидетелката З. П. О. е била и управител на заложната къща. На 01. 03. 2013 г. заложната къща е сключила трудов договор с подсъдимия за неопределено време, по силата на който той е започнал да изпълнява длъжността „продавач-консултант“.

Длъжностната характеристика включвала: оценяване на движими вещи, отпускане на парични заеми срещу залагането им, оформяне на заложни билети, приемане на плащания, връщане на заложените вещи при откупуване на договорите и продажба на вещи от необслужвани заложни билети. На същата дата, 01. 03. 2013 г., заложната къща е сключила и договор за наем на павилион № 13 на пазар „Големи яйца“ – Борово, който павилион (или „офис“) е бил определен за работно място на подсъдимия. На същата дата освен това свидетелката З. П. О., действаща в качеството си на управител на заложната къща, е предала на подсъдимия паричната сума от 10 600 лева за захранване на касата на „офиса“. На същата дата подсъдимият е подписал запис на заповед в полза на свидетеля З. П. О. за сумата от 10 600 лева с падеж 31. 12. 2013 г.

На 19. 12. 2013 г. подсъдимият, действайки като продавач-консултант, сключил договор за паричен заем със свидетеля Л.У.Л., във връзка с който на подсъдимия е бил предаден един брой ръчен часовник марка „Edox“. На 28. 12. 2013 г. подсъдимият, действайки като продавач-консултант, сключил договор за паричен със свидетеля Л.У.Л., във връзка с който на подсъдимия е бил предаден един брой ръчен часовник марка „Шопар“. На 18. 02. 2014 г. подсъдимият, действайки като продавач-консултант, сключил договор за паричен заем със свидетеля Н.А.Ш., във връзка с който на подсъдимия е била предадена един брой златна гривна, 5, 5 грама. На 24. 02. 2014 г. подсъдимият, действайки като продавач-консултант, сключил договор за паричен заем със свидетеля К.А.А., във връзка с който на подсъдимия е бил предаден един брой ръчен часовник марка „Пиер Карден“. На 08. 03. 2014 г. подсъдимият, действайки като продавач-консултант, сключил договор за паричен заем със свидетеля Т.Г.В., във връзка с който на подсъдимия е бил предаден един брой лаптоп марка „НР“. На 11. 03. 2014 г. подсъдимият, действайки като продавач-консултант, сключил договор за паричен заем със свидетелката А. П.П., във връзка с който на подсъдимия е била предадена един брой златна гривна,16, 86 грама. На 17. 03. 2014 г. подсъдимият, действайки като продавач-консултант, сключил договор за паричен заем със свидетелката Н.Г.Т., във връзка с който на подсъдимия е бил предаден един брой златен пръстен, 1, 90 грама. Понататък за краткост изброените вещи ще бъдат обозначавани като „движимите вещи“.

В периода от 31. 12. 2013 г. до 31. 03. 2014 г. подсъдимият е изнесъл всички ценности от павилион № 13 на пазар „Големи яйца“ – Борово, включитлно и движимите вещи.

На 01. 04. 2014 г. свидетелите Ж.Г.О., З. П. О. и Ц.Х.Я. са съставили констативен протокол, 4 в който е отразено, че движимите вещи липсват, както и че липсва парична сума (касова наличност) в размер на 4 810 лева.

След 01. 04. 2014 г. подсъдимият предал обратно част от движимите вещи на свидетелите.

Така лаптопът марка „НР“ е бил върнат на свидетеля В., златната гривна с тегло 16, 86 грама е била предадена на свидетелката П. и ръчният часовник марка „Пиер Карден“ е бил предаден на свидетеля А.. Златната гривна с тегло 5, 5 грама, предадена от свидетеля Н.А.Ш., е била продадена или изгубена от подсъдимия. Подсъдимият предал на свидетеля Н.А.Ш. вместо нея злато със същото тегло.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства. Следва да се отбележи, че показанията на свидетелите Ж.Г.О. и З. П. О., от една страна, и обясненията на подсъдимия, от друга страна, частично съвпадат. Така от показанията на О. и от обясненията на подсъдимия се установява, че подсъдимият е започнал работа в заложната къща (което се потвърждава и от представения трудов договор), че дейността на заложната къща, развивана в търговския обект павилион № 13 на пазар „Големи яйца“ – Борово, първоначално потръгнала, но впоследствие към края на 2013 г. се влошила и към 01. 04. 2014 г. е била напълно преустановена. Показанията на свидетелите О. и обясненията на подсъдимия съвпадат и относно факта, че подсъдимият е изнесъл движимите вещи от обекта на заложната къща.