Решение № 27 от 13.02.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Русе, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Иванов

Членове:

Пламен Дочев

Явор Влахов при участието на секретаря Крисиана Милкова в присъствието на прокурора С. Гр. Г. като разгледа докладваното от Пламен Дочев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244500600978 по описа за 2024 година С Присъда № 77 от 10.07.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 1004/2024 г. по описа на Районен съд-Русе, подсъдимият И. Д. Д. от гр.Русе ,ЕГН********** е признат за виновен в това, че на 25.05.2024 г.в гр.Русе, без надлежно разрешително издадено по реда на ЗКНВП,държал високорисково наркотично вещество-марихуана, със съдържание на активен наркотично действащ компонент " тетрахидроканабинол" 14,7% тегловни процента с нетно тегло 3,371 грама, на стойност 67,42 лв. поради което и на основание чл.354а, ал.3,т.1пр.1 от НК и чл.58, ал. 4вр. чл.55,ал.1,т.1 от НК е осъден на наказание "лишаване от свобода" за срок от осем месеца като на осн.чл.66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години, както и на наказание "глоба" в размер на 1000 лв.

С присъдата районният съд, на основание чл.354а,ал.6 ,вр.ал.3 от НК, е постановил в полза на държавата да бъдат отнети веществените доказателства-марихуана с нетно тегло 3,371 гр., предадено за съхранение в ЦМУ Отдел“ Наркотици,оръжия и прекурсори“ при МФ-София , като на осн.чл.92,ал.2 от ЗКНВП се е разпоредил след влизане на решението в сила, наркотичното веществото да бъде унищожено.

С присъдата подсъдимият О. Х. Н., със снета по делото самоличност е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР- гр.Русе направените по 1 делото разноски в размер на 165,46 лв. и 5лв.д.т. по сметка на РРС в случай на издаване на изп.лист.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от защитника на подсъдимия-адв.П.П. от АК-Русе. Присъдата се атакува като незаконосъобразна и необоснована в частта й относно правната квалификация и наложените на подсъдимия наказания. В жалбата се излагат съображения, че с оглед количеството държано наркотично вещество, изключително ниската му стойност, начина на извършване на деянието - за лична употреба, и размера на вредните му последици, приложима била разпоредбата на чл.354а,ал.5 от НК. Според изложеното от защитата на подсъдимия, намирала приложение и разпоредбата на чл.86,ал.1,т.4 от НК, поради което подсъдимият следвало да се счита за реабилитиран по право. С оглед направените оплаквания в жалбата, наложените наказания "лишаване от свобода" при условията на чл.66 ,ал.1 от НК и "глоба" в размер на 1000 лв. се явявали явно несправедливи.

С жалбата защитникът на подсъдимия моли въззивния съд да измени първоинстанционната присъда, като бъде приложен закон за полеко наказуемо престъпление или да намали размера на наложените с присъдата наказания.

Постъпил е протест с допълнително изложение от РРП с който се иска изменение на присъдата като се наложи ефективно наказание за срок от една година ,като се съобрази редукцията което да бъде търпяно при общ режим и глоба в размер на 2500лв.

В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият, лично и чрез своя защитник, поддържа депозираната въззивна жалба по изложените в нея съображения. В последната си дума моли съда да приеме, че случаят е маловажен.

Представителят на Окръжна прокуратура-Русе счита, че подадената въззивна жалба е неоснователна и счита ,че РОС следва да съобрази становището по допълнителното изложение в протеста на РРП.

По отношение на оплакванията за несправедливост на наложените наказания излага становище, че обществената опасност на извършеното деяние не е по-ниска с оглед количеството наркотично вещество, намерено у подсъдимия, което надхвърля 3 грама. В тази връзка посочва и че обремененото съдебно минало също било обстоятелство, което следвало да бъде отчетено при определяне на степента на обществената опасност на дееца. По повод оплакванията, изложени в жалбата, че съдът неправилно не бил приложил разпоредбата на чл.86,ал.1,т.4 от НК, счита също, че присъдата не е съобразена с буквата на закона. Изводите на първоинстанционния съд за приложимостта на чл.66,ал.1 от НК, се явявали незаконосъобразни.

Въззивният съд, като взе предвид събраните доказателства, направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, и в 2 рамките на възложените му в чл.313 и сл. от НПК правомощия, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, подадена е от лице с активна процесуална легитимация и в законоустановения срок, при наличие на интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Първоинстанционният съд е приел за установено, че на 25.05.2024 г., около 02:40 часа, той бил със свидетеля К.А. – негов приятел, до бл.

„И.Д.“, находящ се в гр. Русе. В себе си подсъдимият Д. държал наркотични вещества – марихуана. По същото време покрай тях минал патрулен автомобил, в който бил свидетеля А.Л. – полицейски служител от Второ РУ при ОД на МВР-Русе. Свидетелят Л. видял подсъдимия Д. и свидетеля А. и решил да им извърши проверка. В тази връзка ги попитал дали държат забранени вещества или предмети, при което подсъдимият Д. предал намиращ се в него полиетиленов плик с топчета зелена суха тревна маса, за която завил, че е марихуана. В хода на разследването била назначена и изготвена физико-химична експертиза, от заключението на която се установява, че веществото, съдържащо се в топчетата суха, зелена, тревна маса представлява марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол“ 14.7 тегловни процента и нето тегло 3,371 грама на стойност 67,42 лева.

Описаната фактическа обстановка, установена и от първоинстанционния съд, се установява от събраните в хода на досъдебното производство и проведеното пред първата инстанция от самопризнанието на подсъдимия И. Д. по чл. 371, т. 2 от НПК, от подкрепящите го по съдържание и насоченост показания на свидетелите А.А.Л. и К.Ю.А.., приобщени на основание чл. 373, ал. 1 във вр. с чл. 283 от НПК и от извършените разпити на досъдебна фаза, от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – докладна записка, протокол за доброволно предаване, автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка за съдимост, Трудов договор № 306/13.03.2024 г., епикриза, както и заключение от физико-химична експертиза.

Изложената фактическа обстановка съдът е приел за установена, след внимателен анализ на събрания по делото доказателствен материал и в този смисъл постановената присъда се явява обоснована с изключение досежно режима за изтърпяване на наказанието, както и квалификацията на деянието. В тази връзка са всички, посочени гласни и писмени доказателства, както и обясненията на самия подсъдим, които съдът е определил като последователни и непротиворечиви.

Първоинстанционният съд е кредитирал и заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на досъдебното производство съдебно-химическа експертиза, от която се установява, че на 3 инкриминираната дата подсъдимият е държал без надлежно разрешително по високорискови наркотични вещества. Правилно съдът е преценил, че автор на инкриминираното деяние е самият подсъдим, което се подкрепя от всички доказателства и не се отрича и от него самия.

В хода на проведеното съдебно следствие са събрани и писмени доказателства - характеристика на подсъдимия, трудов договор от които става ясно, че подсъдимият е трудово ангажиран и се ползва с добри характеристични данни по местоживеене.

При определяне правната квалификация на извършеното деяние първоинстанционният съд е преценил, че инкриминираното поведение на И. Д. се субсумира от предвидения в чл.354а,ал.3,т.1,пр.1 от НК престъпен състав.

С престъплението по чл.354а,ал.3,т.1,пр.1 от НК обект на увреждане са обществените отношения, свързани с човешкото здраве. За съставомерността на деянието е достатъчно инкриминираният предмет /наркотикът/ да се намира у дееца, като той съзнателно упражнява фактическа власт върху него, сам или чрез другиго, за себе си или за трето лице. По същество държането е фактическо положение, като без значение е обстоятелството чия собственост е наркотичното вещество.

Безспорно обвиняемият е осъществил обективните признаци на състава на престъплението чрез една от формите на изпълнителното деяние, доколкото на инкриминираната дата е държал за себе си високорисково наркотично вещество, упражнявайки фактическа власт върху същото.

Предметът на престъплението, а именно високорисково наркотично вещество марихуана със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент "тетрахидроканабинол" се установява от назначената съдебно-химическа експертиза. Неговата обща стойност / всичко общо 67,42 лв. /. Марихуаната е високорисково наркотично вещество, намира се в Списък I на чл.3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични Приета с ПМС №293 от 27.10.2011г., включващ "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина". Всяка дейност свързана с държане, преработка и употреба на това високорисково наркотично вещество подлежи на разрешителен режим. Безспорно е, че подсъдимият не е имал разрешително за държане на предмета на престъплението.

Държането на наркотичното вещество е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, тъй като той е съзнавал обществената опасност на извършеното от него деяние, предвид нивото му на физическа и психическа зрелост, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че няма разрешение за държане на високорисково наркотично вещество, но въпреки това е 4 държал такова на инкриминираната дата за лична употреба.

В конкретния случай въпросът, който се поставя в жалбата, е дали извършеното от подсъдимия деяние следва да се квалифицира по чл. 354а ,ал .5 от НК, поради маловажност на случая, или с престъпното си поведение същият е осъществил съставомерните признаци на деянието по чл. 354а,ал.3 т.1,пр.1 от НК.

Съгласно правилото, предвидено в чл. 93, т.9 от допълнителната разпоредба на НК, извършеното деяние представлява маловажен случай, когато степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на деянията от съответния вид, поради липса или незначителност на вредните последици или поради наличие на други смекчаващи обстоятелства. Въпросът за критериите, които въвежда законът, е фактически и се преценя с оглед обстоятелствата по конкретния казус.

При определяне правната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние, обстоятелствата, които са били отчетени от първоинстанционния съд, са обремененото съдебно минало на подсъдимия и количеството наркотично вещество, което е държал у себе си.

С оглед въведените законови критерии за маловажност на случая въззивният съд счита, че количеството на наркотичното вещество /общо 3,371 гр./ и стойността му /67,42 лв./са незначителни, поради което незначителна е и степента в която са засегнати обществените отношения.

Подсъдимият е съдействал на органите на досъдебното производство, като такова е и поведението му пред съда. С извършеното деяние вредни последици по отношение на други лица не са настъпили. Въззивният съд взе предвид и начина за извършване на деянието, а именно държане, като от значение при обективиране на деянието са и други елементи от субективната страна на самото престъпление като цел, подбуди за извършването му. Поведението на подсъдимия е било продиктувано от единствената цел да го използва за лична употреба.

Вярно е , чe за изследването на въпроса дали е налице явна незначителност на обществената опасност на деянието във всички случаи се изисква да бъдат обсъждани и данните за личността на дееца (данни за съдимост, характеристични данни, данни за психичното му здраве, трудова ангажираност и пр.). Видно от свидетелството за съдимост подсъдимият е осъждан , но всички престъпления, а и осъжданията във връзка с тях, касаят период, през който подсъдимият е бил непълнолетен, т.е. престъпленията са извършвани от него в сравнително незряла възраст. При това, предишните осъждания са във връзка с престъпленията против личността и собствеността, което може да доведе до извод, че извършеното деяние, засягащо обществените отношения, свързани с човешкото здраве, има инцидентен характер.