Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2320 от 28.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2208/2024
Вид
Определение № 2320
Подписан
28.08.2024
В сила
28.08.2024
Състав
Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова, Радослав Христов Георгиев, Радостина Ангелова Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6, пар.1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10, т.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10, т.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2320 гр. Пловдив, 28.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502208 по описа за 2024 година

Производство по чл.413, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 чрез пълномощника си Е.С.К. против Разпореждане № 20748 от 17.07.2024г. постановено по ч. гр. д.№ 11260/ 2024г. по описа на ПРС – IV гр. с., с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК против длъжника Т. В. П., ЕГН: **********. По изложени съображения в жалбата се иска отмяна на обжалвания акт на заповедния съд и постановяване издаване на ЗИ по чл.410 ГПК и за посочените претендирани вземания от заявителя.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Със Заявление по чл.410 ГПК жалбоподателят е поискал издаване на ЗИ против длъжника Т.

В. П. , произтичащи от сключен ДПК № 40002633163 от 05.01.2021г., по който се претендира изпълнение на парични задължения на потребителя, с претендирани суми: в размер на 2 171,57 лв- главница , 701,08 - договорно възнаграждение за периода 25.05.2023г – 25.04.2024г, сумата 693,77 лв – лихва за забава за периода 26.03.2023г-25.04.2024г, 94,55 лева- лихва за забава за периода 25.04.-26.06.2024г., 20 лв – такси за извънсъдебно събиране на вземането, начислено на 09.04.2022г., както и 500 лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, начислено на 24.08.2023г., ведно със законната лихва върху вземането за главница и договорно възнаграждение, считано от датата на заявлението 27.06.2024г. до окончателното изплащане.

1

С обжалваното разпореждане от заповедния съд в проверката по чл.411, ал.2, т.3 ГПК е констатирано наличието на отрицателното условие, при което не се издава заповед за изпълнение, а именно – искането да се основава на неравноправна клауза по представения ДПК или обоснована вероятност за това, както и като цяло за неговата действителност. По тези критерии е констатирана недействителност на процесния ДПК съгласно чл.22 ЗПК, поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10, т.11 ЗПК, а именно ГПР и общата сума на плащанията да съответстват на действителните, тъй като още към сключването на договора е предвидено уговорено възнаграждение за доп.услуги „Фаст“ в размер на 1250 лв и „Флекси“ в размер на 2 300 лв, който сбор е повече от две трети от размера на кредита и за които суми е предвидено да се плащат разсрочено заедно с погасителните вноски по погасителния план. С оглед на това е направен обоснованият извод за това, че е постигнато единствено скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора, налице е невярна информация относно общите разходи по кредита, което води до извод за нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6, пар.1 от Директива 2005/29/ЕО , поради което неравноправност на клауза по смисъла на чл.4, пар.1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. Отчетен е също, в съответствие с практиката на ПОС, поддържаният правен извод относно заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, водещо до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/ доставчика и потребителя – чл.143 ЗПК. На самостоятелно основание е отчетена и нищожност на клаузите относно възнагражденията за допълнителни услуги по арг. от разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК и чл.19, ал.1 ЗПК .

Не са присъдени суми на основание чл.23 ЗПК, тъй като е констатирано наличието на заплатени от потребителя суми, с които поради недействителност на договора относно акцесорните вземания , са съотнесени към главницата, явяваща се погасена изцяло с внесените от потребителя суми още преди подаване на заявлението. Тези фактически изводи са също правилни, доколкото по извършената конкретизация от заявителя са извършени плащания по 24 вноски със заплащане на общата сума от 8 370,76 лева, а вземайки представения процесен ДПК, размерът на главницата е 5000 лева, поради което същата се явява погасена изцяло.

Обжалваното разпореждане съответства изцяло на възприеманите фактически и правни изводи на въззивния състав по аналогични на настоящия случай договори за потребителски кредити, при които са налице клаузи с предвидени допълнителни възнаграждения за допълнителни видове услуги „Фаст „ и „Флекси“, чрез които се налага извод за нарушение на императивната разпоредба по чл.143 ЗПК от гледна точка на правата на потребителя чрез предвидени в договора клаузи с неравноправен характер , поради което и в нарушение на добрите нрави.

По така изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваният акт като правилен и обоснован ще се потвърди изцяло.

Водим от горното, въззивният съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Разпореждане № 20748 от 17.07.2024г. постановено по ч. гр. д.

№ 11260/ 2024г. по описа на Пловдивски районен съд – IV гр. с.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3