Решение № 104 от 13.03.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Ловеч, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20234310101482 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на чл.415 от ГПК въз основа на искова молба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ –СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: 831609046, представлявано от Александър Александров -Изпълнителния директор и Ивайло Епитропов – Председател на УС, чрез процесуален представител Филиз Ибрямова против Т. Л. Д. С АДРЕС: ***.

Ищецът излага в исковата молба, че на ***г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с Вх.№*** срещу Д. Л. Д. и Т. Л. Д., в условията на разделна отговорност при равни квоти по ½ от сумата ***лв. – главница, представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от ***г. до изплащане на вземането и ***лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 23.02.2023г., както и суми за дялово разпределение: 35.50лв. – главница за периода от м.10.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от ***г. до окончателното изплащане на вземането и 6.96лв. – лихва за периода от 31.03.2020г. до 23.02.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С Разпореждане, постановено по ч.гр.д.

№***г. по описа на СРС, 156 състав е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците. Със съобщение, получено от ищцовото дружество на 20.06.2023г., съдът е дал указания, че дружеството може да предяви иск относно вземането си срещу длъжника Т. Л. Д. в едномесечен срок. В законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК, ищцовото дружество предявило иск за установяване на вземането им за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу Т. Л. Д., като клиент на ТЕ за топлоснабден имот – ап.37, находящ се в *** за процесния период.

1

Основанията, обстоятелствата и фактите, от които ищецът твърди че произтича вземането му са следните: Твърди се, че ответницата, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Ищецът твърди, че поради изложеното и по силата на нормативните актове, ответницата е клиент на ТЕ и за нея важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Излага, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД и се одобряват от Комисия за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при изпълнение на задълженията и др. Твърди се, че ответницата е упражнила правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани в в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016г. Посочва се, че в раздел IX от ОУ – „Заплащане на ТЕ и услуга дялово разпределение“, чл.31, ал.1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплаща стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Сочи се още, че съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.2, клиентите заплащат на продаваща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Наведени са твърдения, че ответницата е използвала доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия през процесния период, като не е погасила задълженията си.

Твърди се още, че в изпълнение на чл.112, а.1 от ЗЕ сградата – етажна собственост, в която се намира имотът на лицето, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Нелбо Инженеринг“ ООД в изпълнение на 2 чл.138б от ЗЕ. Съгласно чл.155, ал.1, т.2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата – „Нелбо“ ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба №2/28.05.2004г. за топлоснабдяването. За имота на ответницата са издадени изравнителни сметки, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Ищецът посочва, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.

В петитумната част е отправено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на „Топлофикация София”ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на ***лв., от които *** лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия / ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от *** г. до изплащане на вземането, *** лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 23.02.2023 г., както и суми за дялово разпределение: *** лв. – главница за периода от м.10.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от *** г. до окончателното изплащане на вземането и *** лв. – лихва за периода от 31.03.2020 г. до 23.02.2023 г.

Претендирани са и направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор. Счита, че иска е допустим, но оспорва същия като неоснователен. Излага, че недвижимият имот в гр. София е бил придобит от баща й Л. Д. Д., видно от представената молба от ищеца за вписване на законна ипотека и въпреки, че ищецът не е приложил към ИМ удостоверение за наследници за доказване на пасивната легитимация. Посочва, че баща й е починал на *** г., от чието наследство ответницата е направила отказ, за което представя удостоверение от Районен съд – ***. Поради таи причина, тъй като не е съсобственик/собственик на процесния имот, не счита че дължи претендираните суми и моли иска да бъде отхвърлен. Отделно, твърди, че никога не е живяла/ползвала процесния имот, както е и налице и погасяване по давност на претендирани суми за периода м.05.2019 г. – м.05.2020 г. вкл., за което прави възражение на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД – изтекла тригодишна давност за периодични плащания В насроченото открито с.з.ищецът –„Топлофикация София” ЕАД не изпраща представител.В писмена молба до съда заявява, че поддържа исковата молба и моли да бъдат уважени обективно кумулативно съединените искове, като основателни и доказани. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответницата.

Ответницата Т. Л. Д. не взема лично участие в процеса. Представлява се от 3 договорно упълномощен представител – адв. С. Т.. Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, като й присъде адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3, пр.2-ро от ЗА. Изтъква, че ответницата е представила още в заповедното производство удостоверение за отказ от наследство на своя наследодател и баща, който е бил първоначален собственик на топлоснабдения имот в гр. София.Допълнително излага твърдения, че ответницата никога не е ползвала имота, а освен това част от претендираните суми са погасени по давност, за което е направено възражение в писмения отговор на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД относно изтекла 3 – годишна давност за периодични плащания.

Съдът като съобрази становището на страните, събраните по делото писмени доказателства, както и заключението на реализираните и неоспорени съдебно-техническа и съдебно – икономическа експертизи, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д.№ *** г. по описа на СРС се установява, че въз основа на заявление от „Топлофикация - София” ЕАД е издадена Заповед № *** г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците Д. Л. Д. и Т. Л. Д. да заплатят разделно по равно н „Топлофикация София“ЕАД следните парични вземания: сумата от *** лв., представляващи главница за незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при обкщи условия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г. за имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ ******, ведно със законната лихва от *** г. до окончателното плащане, както и сумата от *** лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинната енергия за периода от 15.09.2020 г. до 23.02.2023 г., както и сумата от *** лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.10.2020 г. до м.04.2022 г, както и сумата от *** лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 23.02.2023 г., както и деловодни разноски: сумата от *** лв. – юрисконсултско възнаграждение и сумата от *** лв. – дължима държавна такса.

В едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът Т. Л. Д. е подала писмено възражение вх.№ *** г., с което е оспорила вземането.

По повод постъпилото възражение, с Разпореждане от *** г. по ч.гр.д.№ *** г. по описа на СРС на заявителя е указана възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства, че искът е предявен.

Ищецът е упражнил правото си на иск, като в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия установителен иск.

От приложените по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че за исковия период сградата, в която е разположен процесният имот – апартамент, находящ е на адрес: *** е била присъединена към топлопреносната мрежа. Установено е също, че услугата „Дялово разпределение” /„топлинно счетоводство”/е извършвана от трето 4 неучастващо по делото лице – „Нелбо Инженеринг“ООД, което е извършвало индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаването на обща и индивидуални сметки.

Съгласно данните по делото, за процесния имот е открита партида с аб. №******, по която се отчита доставената и потребена топлинна енергия.