Решение № 29 от 26.07.2023, Районен съд - Малко Търново

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Малко Търново, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Дора Ж. Папуджикова като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20232140100030 по описа за 2023 година

Настоящото производство е образувано по искова молба на „Енерго – Про Енергийни услуги“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. “Владислав Варненчик“ № 25, Варна Тауърс Г против „Я. М.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Бръшлян, общ. Малко Търново, обл. Бургас.

Ищецът твърди, че ответникът е бил негов клиент с кл. № 600009170, във връзка продажба на ел. енергия , участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги за обекти на потребление с аб. № EVN 4151983 и аб. № EVN 4151977, находящ се в с. Бръшлян, общ. Малко Търново. Отношенията между страните били уговорени чрез Договор за комбинирани услуги № ПКСП – 1810000157 от 05.10.2018г. за покупко – пробажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги със срок на същия от 12 месеца. Ищецът твърди, че съгласно посочения договор, в случай че до 1(един) месец преди изтичане срока , някоя от страните не уведоми другата , че желае прекратяване на договора същият се счита за продължен за неопределен срок.

Ищецът бил получил уведомление от мрежовия оператор за извършена смяна на доставчик от 01.11.2022г. за обектите с аб. № EVN 4151983 и аб. № EVN 4151977. Тази смяна била основание за прекратяване на договора. „Енерго – Про Енергийни услуги“ ЕАД претендира, че на основание чл. 19, ал. 5 от Договора с „Я. М.“ ЕООД, ответникът дължи неустойка в размер на 350.00лева при прекратяване на договора на основание чл. 18, ал. 1, б. „б“ ( получаване на потвърждение от мрежовия оператор за осъществена смяна на координатора по инициатива на купувача), след изтичане на срока по чл. 4, ал. 2 за съответния обект. Неустойката ставала дължима в 10 – дневен срок от уведомяване на ответника за дължимостта й. За събиране на посочената сума ищецът инициирал ч.гр.д. № 11/ 2023г. на РС Малко Търново и била издадена 1 заповед за изпълнение на парично задължения по чл. 410 от ГПК срещу ответника.

Иска се постановяване на решение, с което да се приеме за установено, ч е „Я. М.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с.

Бръшлян, общ. Малко Търново, обл. Бургас дължи на „Енерго – Про Енергийни услуги“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. “Владислав Варненчик“ № 25, Варна Тауърс Г следните суми: 350.00лева, представляваща главница за неустойка на осн. чл.

19, ал. 5 от Договор за комбинирани услуги № ПКСП – 1810000157 от 05.10.2018г. за покупко – пробажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги, мораторна лихва в размер на 5.76лева върху главницата за периода 07.12.2022г. до 31.01.2023г., както и законна лихва върху горепосочената главница от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в съда – 08.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски по исковото и заповедното производства. Представени са писмени доказателства.

Ответникът „Я. М.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Бръшлян, общ. Малко Търново, обл. Бургас, депозира писмен отговор в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК чрез управителя си В. Г.

Ч.. Претенцията се счита за неоснователна. Управителят не отрича, че подписът на договора е негов, но не бил получил екземпляр от него и му било обяснено, че ще получи копие от същия след оформянето му. Договорът бил подписан на 04.10.2018г., а бил утвърден от ищеца на 05.10.2018г. Името му било написано допълнително. Иска да бъде представено доказателство, че договорът му е изпратен и връчен. След подписване на договора управителят нямал връзка с обслужващото лице при ищеца. Налагало се сестра му, която също била абонат на дружеството, да контактува с молби, за да им бъдат изпращани месечните фактури за периода 2018 – 2021г. Едва след 2022г. това било решено с изпращане на електронните фактури. Не били уведомени и за промяната на цената, съгласно чл. 11, ал. 2 от Договора. Ответникът заявява, че ако бил разполагал с договора , то нямало да се стигне до тези проблеми.

Не са представени писмени доказателства, не са направени доказателствени искания.

Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество не се явява, но с изрична молба исковат молба се поддържа. Представени са писмени доказателства.

Ответникът, редовно призован , се представлява от управителя В. Ч..

Претенцията на ищеца се счита за неоснователна. Управителят поддържа подадения отговор и иска решение, с което иска да бъде отхвърлен.

По делото са представени : Договор за комбинирани услуги № 1810000157/ 05.10.2018г. за покупко – продажба на ел. енергия , участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт Енерго – Про Сейв Старт; Приложение № 1: Описание на обектите за доствка на ел. енергия към Договор за комбинирани услуги № 1810000157/ 05.10.2018г.; известие за прекратяване на Договор за комбинирани услуги № 1810000157/ 05.10.2018г. и за дължима неустойка;

2 счетоводен документ № 1318901314; уведомителен имейл от 22.11.2022г. за уведомление за прекратяване на договора и дължима неустойка; уведомление за извършена смяна на доставчик ( координатор) от мрежовия оператор ЕР ЮГ EVN група , ведно с приложение № 2; имейл от 16.01.2023г. с прикачен договор. Приложено е ч.гр.д. № 11/2023г. на РС гр. Малко Търново.

От приетите по делото писмени доказателства се установи следното. По делото не се спори, като и от събраните писмени доказателства се установява, че на 05.10.2018г. между ищеца „Енерго – Про Енергийни услуги“ ЕАД и ответника „Я. М.“ ЕООД е сключен Договор за комбинирани услуги № 1810000157/ 05.10.2018г. за покупко – продажба на ел. енергия , участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт Енерго – Про Сейв Старт. В чл. 2, ал. 1 от договора страните са уговорили, че ищецът, действащ в качеството му на продавач, продава и доставя, а ответникът, наричан купувач, получава и заплаща количествата нетна активна електрическа енергия срещу цена в размери и условия , уговорени в договора. Страните са постигнали съгласие, че договорът влиза в сила от датата на подписването му ( чл. 4, ал. 1). Ищецът и ответникът са договорили срокът на действие на договора да бъде 12 месеца , считано от началото на доставката на ел. енергия до обектите посочени в списък по Приложение № 1. Към договора е представено приложението, в което се сочи , че за ответника това са два обекта – ЕВН 4151983 и ЕВН 4151977. Ответната страна не спори, че е получавала договорените доставки на ел. енергия до посочените обекти. Страните също така са уговорили и условията, при които се прекратява договора, като в чл. 18, ал. 1, б. „б“ е посочено, че това става при получаване на потвърждение от мрежовия оператор за осъществена смяна на координатор в следствие на инициирана от купувача процедура за смяна на координатора на балансираща група, считано от датата , от която се осъществява промяната и обектите по Приложение № 1 вече не са част от балансиращата група на продавача и координатор. В Раздел IX. "Отговорност и санкции" на процесния договор страните са се обвързали, че в случай на прекратяване на договора по реда на чл. 18, ал. 1, б. „б“ , когато потвърждението от мрежовия оператор е получено след изтичане на срока по чл. 4, ал. 2 за съответните обекти по Приложение № 1, купувачът дължи неустойка на продавача и координатор в размер на 350.00лева – чл. 19, ал. 5.

Както се посочи , съгласно чл. 4, ал. 2 , договорът е сключен за срок от 12 месеца , считано от началната доставка на ел. енергия до обектите на купувача. В следващата алинея е посочено, че в случай , че до 1(един) месец преди изтичането му никоя от страните не уведоми другата страна, че ще счита договора за прекратен с изтичане на срока му, то този договор продължава автоматично за неопределен срок и може да бъде прекратен от всяка от страните с 30- дневно писмено предизвестие, отправено до другата страна. По делото ответната страна не е посочила и представила доказателства за това да е поискала прекратяване на договора между нея и ищеца, както и такива за отправено предизвестие по реда на чл. 4, ал. 3. От своя страна ищецът представи доказателства, че на 01.11.2022г. е получил уведомление от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, че „Я. М.“ ЕООД е поискало да премине към балансиращата група на уведомяващото дружество.

„Я. М.“ ЕООД не е изпълнило задължението си по чл. 18, ал. 1, б. „б“ вр. чл.

4, ал. 3 от договора. Ищецът, след получаване на уведомлението, е издал и фактура , в която е посочено задължението на ответника за сумата от 350.00лева, със срок за плащане 06.12.2022г. До „Я. М.“ ЕООД е изпратено и 3 уведомление за дължимостта на посочената сума, което е било получено по ел. поща на 22.11.2022г. Ответната страна на твърди, че не е била надлежно уведомена за това, както и че е изпълнила задължението си. За събиране на сумата е било образувано ч.гр.д. № 11/ 2023г. на Районен съд гр. Малко Търново и е издадена Заповед № 4/08.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

В случая е изрично уговорена неустойка по смисъла на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД – същата обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

С подписания между страните договор е уговорена конкретна неустойка при неизпълнение на посоченото задължение, която е в размер на 350.00лева.

Неустойката има обезпечителна и обезщетителна функция, както е и вземане със санкционен характер. Така уговорена между двете страни същата има функция на обезщетение за неизпълнение на договора, сключен между страните през 2018г., а също така и санкция за неизпълнения договор. Същата е уговорена между търговци, като съгласно чл. 309 от ТЗ и не може да бъде тълкувана като прекомерна. Сделката в случая е търговска – свързана е с упражняваното от двете дружества занятие. С преминаването си към обслужване от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ответното дружество е прекратило договорните си отношение с ищеца без да спази уговорения между тях ред , поради което и претенцията на „Енерго – Про Енергийни услуги“ ЕАД следва да бъде уважена.

Настоящият състав не намира възраженията на ответната страна за основателни и водещи до отхвърляне на предявения иск. Управителят на „Я.

М.“ ЕООД твърди, че не бил получил екземпляр от договора. По делото са представени писмени доказателства, че по ел. поща копие на процесния договор в предоставено на дружеството. Наред с това управителят не твърди , че подписът положен в договора е негов и между страните е налице валидно облигационно правоотношение. Останалите му възражение касаят изпълнението на договора и също не са във връзка с претендираната неустойка от страна на ищеца. Ответната страна не твърди конкретно неизпълнение на договора, а сочи, че в отношенията между двете дружества е налице нередовна комуникация, най- вече по отношение връчването на издадените фактури.

Следва при установената основателност на претенцията за главницата от 350.00лева да се приеме и за основателно и искането за присъждане на сумата от 5.76лева , представляваща мораторна лихва за периода 07.12.2022г. до 30.01.2023г.

Следва, съобразно решението и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, с което искът е изцяло уважен , разноските по делото да бъдат възложение в тежест на ответната страна. Ищецът е направил разноски в размер на общо 75.00лева (седемдесет и пет лева) по ч.гр.д. № 11/ 2023г. - 25.00лева (двадесет и пет лева) за внесена държавна такса и сумата от 50.00лева (петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство са направени разноски за държавна такса в размер на общо 75.00лева (седемдесет и пет лева) и се претендира юрисконсулстко възнаграждение в размер на 100.00лева (сто лева). Посочените разноски също следва да се възложат на ответника. Претендираното възнаграждение в съобразено с чл. 25, ал. 1 от НЗПП , като сумата от 100.00лева представлява минималния възможен размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от общо 4