Определение № 1848 от 11.06.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1360/2025
- Вид
- Определение № 1848
- Подписан
- 11.06.2025
- В сила
- 11.06.2025
- Състав
- Николинка Георгиева Цветкова, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова, Радослав Христов Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.55, ал.1, пр. I · Закон за задълженията и договорите
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1848 гр. Пловдив, 11.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николинка Г. Цветкова
Членове:
Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501360 по описа за 2025 година
Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на адв. К. К., АК-Пловдив против Определение № 998/ 23.01.2025г постановено по гр. д.№ 1998/ 2024г. по описа на ПРС – ХХIII гр. с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката с вх. №121136/ 25.11.2024г. за изменение на постановеното по делото Решение № 4628/ 21.11.2024г. по гр. д. № 1998/2024г на ПРС – ХХIII гр. с. в частта на разноските. Иска се неговата отмяна и присъждане на основание чл.38, ал.2 ЗА адв. възнаграждение в размер на 400 лева, по изложени съображения и възражения, свързани с /не/приложението на решение на СЕС по дело С438/22, а НМРАВ, вкл. с оглед броя на исковете и явяването в две съдебни заседания.
Ответникът по частната жалба „Вива Кредит“ АД, редовно уведомено, не взема становище по частната жалба.
ПОС като взе предвид представените доказателства, намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът е бил сезиран с осъдителни искове по чл.55, ал.1, пр. I ЗЗД от П. П. И. , представлявана от частната жалбоподателка адв. К.К. против „Вива Кредит“ АД във връзка с доводи за недействителност на потребителски договор на основание чл.22 ЗПК, сключен от ищцата с посоченото дружество „Вива Кредит“ АД , като в хода на процеса е поискано и допуснато увеличение на размерите им от по на 10 лв на съответно 226,81лв, 256,34 лв и 303,90 лв. С ОИМ от ответното дружество е билd представена Справка – погасителен план по договор за паричен заем с ищцата И., без представянето на посочения в него сключен договор за паричен заем с оглед наведените доводи за неговата недействителност.
Производството по делото е протекло в две съдебни заседания, в което ищцата е била представлявана последователно от адв. К. К. и адв. Д. ***
1
При тези обстоятелства районният съд е определил с постановеното решение и на основание чл.38, ал.2 ЗА адв. възнаграждение в размер на 400 лева, което е отказал да измени с настоящото обжалвано определение, позовавайки се на прилаганото и от настоящата инстанция решение на С-438/22 на СЕС, според което съдът не се явява обвързан от минималните размери по Наредба №1 от 2004г на ВАдвС при определяне на възнаграждението, като определя справедлив размер на възнаграждението , преценявайки фактическата и правна сложност на делото, съобразно указанията на посоченото решение на СЕС. Така е съобразена в случая фактическата и правна сложност на делото, надлежно мотивирани в постановеното решение и обжалваното определение, които се споделят от въззивната инстанция. Невисоката фактическа и правна сложност е обусловена от наличието на обилна съдебна практика по приложението на ЗПК и ЗЗП във връзка с недействителността на потребителските договори, облекчена от обстоятелството на непредставяне от страна на кредитора на самия потребителски договор, предмет на съдебния контрол, проведени са две действително две съдебни, но без събиране на други доказателства освен представените от страните писмени такива. С оглед на това въззивният състав намира, че така определеното адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА е справедливо по размер, съобразно разясненията на решение на С-438/22 на СЕС.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, въззивният съд ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 998/ 23.01.2025г постановено по гр. д.№ 1998/ 2024г. по описа на ПРС – ХХIII гр. с., с което е оставена без уважение молбата на адв. К. К. с вх.
№121136/ 25.11.2024г. за изменение на постановеното по делото Решение № 4628/ 21.11.2024г. по гр. д. № 1998/2024г на ПРС – ХХIII гр. с. в частта на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2