Определение № 142 от 14.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 142 гр. София, 14.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Иво Дачев като разгледа докладваното от Иво Дачев Касационно гражданско дело № 20258002102469 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, подадена чрез процесуален представител Сп. А., ст. инспектор към ТД - София, срещу въззивно решение № 388 от 02.04.2025 г., постановено по гр. д. № 1786/2024 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено изцяло първоинстанционното решение по гр. д. № 958/2019 г. на Софийски окръжен съд за отхвърляне на исковете, предявени по реда чл. 153 от ЗОНПИ /Загл. Изм. ДВ бр. 84/2023 г./ за отнемане от ответниците В. И. М. и Л. Г. С.-М. в полза на държавата на идеални части от три ниви в [населено място] поле, [община], на дялове от капитала на ДФ Е. Фонд Свободни пари в размер на 7 700 лв., на левовата равностойност на иззетите от ответника М.

1903 щатски долара при претърсване и изземване, предадени за съхранение на СП с протокол от 09.02.2018 г., както и на сумата от 200 000 лв., представляваща парична гаранция, внесена по досъдебното производство № 53/2017 г. на СО-СП, пр. пр. № 570/2017 г.

Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /Комисията/ поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т.3 ГПК. Моли 1 касационното обжалване да бъде допуснато, въззивното решение да бъде отменено и предявените искове за отнемане на посоченото имущество – уважени изцяло.

Ответниците по касация В. И. М. и Л. Г. М. чрез процесуалния си представител адв. Н. М. оспорват касационната жалба по съображения, изложени в депозирания в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК писмен отговор.

В изложението по чл. 284, ал. 3 от ГПК към касационната жалба на Комисията се поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т.2 и 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, както и за очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Като разрешени в противоречие с решение № 13 от 13.11.2012 г. на Конституционния съд на РБ, са поставени и въпросите: „Нарушен ли е принципът за равенство на страните в процеса и поставени ли са ответниците в по-благоприятно положение чрез разместването от САС на доказателствената тежест, въведена от законодателя, посредством позоваването на решение на Европейския съд по правата на човека, неприложимо към гражданската конфискация по реда на ЗОНПИ?“, както и „Допустимо ли е съдът да въвежда извън законоустановените предпоставки за основателност на исковете по ЗОНПИ допълнителни такива, а именно – за доказване на причинно-следствена връзка между извършеното престъпление и придобитото имущество?“.

Наред с тях, при твърдения да са от значение за точното прилагане на закона, се поставят и следните въпроси, според номерацията, дадена от самия касатор: 1.Допустимо ли е признаването за приходи на суми, получени от продажба на ценни книжа, при липса на доказателства за източниците на вложените за покупката им средства? Законен приход ли са сумите, получени от отчуждаването на имущество, придобито с неустановен законен източник?

3.Допустимо ли е признаването за приход на сума, получаването на която е удостоверено с документ, съставен две години преди началната дата на проверката, без предоставянето на доказателства, че същата е налична към датата на започване на проверката? 4. Представляват ли имущество по смисъла на § 1, т.4 от ПЗР на ЗОНПИ наличните парични средства в патримониума на ответника, въпреки смяната на местоположението им за определен период от време в рамките на проверявания период, предвид естеството на паричните средства на движими вещи?

2

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при извършената преценка за наличие на основания по чл. 288 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени изцяло исковете на КОНПИ за отнемане от В. И. М. и Л. Г. М. на незаконно придобито имущество на стойност 233 341.34 лв. (след частичното прекратяване на производството с определение от 29.02.2024 г. на Софийския окръжен съд), въззивният съд е приел, че в случая не се установява значително несъответствие по смисъла на § 1, т.3 от ПЗР на ЗОНПИ между имуществото на двамата ответници и нетния им доход за проверявания период. За да достигне до този извод съдът се е позовал на третия вариант от заключението на съдебно-икономическата експертиза, според който получените приходи от ответниците за целия проверяван период възлизат на 3 971 635.93лв.

(намалени от съда със сумата от 306 916.93 лв., представляваща получени от тях заеми), а направените разходи са били в размер на 2 714 089.46 лв. В перото на разходите съдът не е включил внесената парична гаранция от 200 000 лв., тъй като същата не е напуснала патримониума на проверяваните лица.

Въз основа на това съдът е счел, че нетният доход на ответниците в проверявания период е положителна величина, а именно 1 257 546.47 лв.

Същевременно всичкото придобито от тях имущество, включващо недвижими имоти, моторно превозно средство, дружествени дялове и налични парични средства към края на проверявания период, възлизат общо на 1 224 959.29 лв.

С оглед на това е споделил извода на първоинстанционния съд, че в случая изобщо отсъства несъответствие по смисъла на закона, напротив, налице е излишък от 32 587.18 лв., поради което е заключил, че само на това основание исковете се явяват изцяло неоснователни. Възраженията на Комисията, че в приходната част не следва да участват получените от ответниците пари от продажба на дялове и акции, които не са платени по банков път, въззивният състав е отхвърлил по съображения, че в Република България разплащанията в брой не са забранени. По отношение на дяловете и акциите, налични към началото на проверявания период, от продажбата на които впоследствие е реализирана печалба, съдът е посочил, че същите не представляват незаконно имущество, тъй като ответниците са разполагали с достатъчно законни доходи и спестени пари, за да могат да ги придобият. Сумата, наследена от ответника М. от неговия баща, съдът също е счел за такава със законен източник, а 3 наличността й към началото на проверката въззивният състав е извел от липсата на надлежно своевременно оспорване на споразумението с нотариална заверка на подписите (на лист 2971 от ХІ том) в първото проведено съдебно заседание.

В допълнение въззивният съд е посочил, че в случая процесното имущество не подлежи на конфискация по исковия ред на чл. 153 ЗОНПИ и поради това, че Комисията не е установила причинна връзка между придобиването му и престъпната дейност, за която ответникът М. е бил обвинен и по-късно – оправдан изцяло, а именно, че като ректор на Медицинския университет в [населено място] ръководил престъпна група, в която участвал и декана на факултета „Дентална медицина“ заедно с други посочени в обвинителния акт лица. Съдът се е позовал на решенията на Европейския съд по правата на човека по делото Й. и други срещу България, както и делото Т. и други срещу България, в които е прието, че конфискацията на имущество следва да е пропорционална на преследваната от закона легитимна цел, а засегнатите лица трябва да имат възможност за ефективна защита. В тази връзка европейският съд е предпоставил правомерността на отнемането в полза на държавата от установяването от националния съд на наличие на престъпна дейност, за която се твърди, че е била извършена и е довела до придобиването на имуществото, подлежащо на отнемане, както и връзка между тази дейност и въпросното имущество. С оглед на това, в цитираните решения се застъпва принципното становище, че националните съдилища не могат да се основават единствено на презумпцията за незаконен произход, изводима само от липсата на доказан източник на приходи, а е необходимо да се търси и причинна връзка с престъпната дейност.

Въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване, като съображенията са следните:

На първо място, не се констатира противоречие на обжалвания въззивен акт с решение № 13 от 13.10.2012 г. по к. д. № 6/20212 г. на Конституционния съд на Република България. В последното е изяснено, че в исковите производства по гражданска конфискация на изследване подлежи имуществото, с което проверяваното лице е разполагало в началото и в края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници /трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр./, направените през това време разходи и възникналите задължения. В същото решение на КС е 4 посочено още, че целта на този закон не е наказване на личността на проверявания, а установяване, дали натрупаното от него богатство може да бъде обяснено със законово регламентирани източници. Така дадените разяснения са съобразени изцяло от въззивния съд, който след задълбочен анализ на фактите обосновано е приел, че в случая липсва несъответствие между законните доходи на ответниците и имуществото им, при съпоставянето на които стойности се получава излишък от законни средства.

Поставените въпроси, свързани с решенията на Европейския съд по правата на човека, които обвързват легитимността на гражданската конфискация с доказване на причинно-следствена връзка между извършеното престъпление и придобитото имущество, в случая не са обуславящи, тъй като в основата на решаващите мотиви за отхвърлянето на исковете не стоят те, а установената по делото липса на несъответствие по § 1, т.3 от Допълнителните разпоредби на ЗОНПИ, като генерална предпоставка за отнемане на имущество в полза на държавата по този ред.

На следващо място, касационното обжалване не може да се допусне и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. От една страна, това е така, защото нито един от поставените въпроси не е обуславящ за изхода на спора. Първият от тях е изцяло фактологичен, тъй като почива на събрания доказателствен материал и неговия анализ. С отговора на този въпрос се цели да бъде преодоляна недопустимостта за обследване на имуществото на ответниците извън периода от десет години по чл. 112, ал. 2 ЗОНПИ (чиято продължителност обективно е достатъчно дълга). Наличното, придобито преди началния момент на проверявания период имущество, не може да се счита за незаконно придобито поради това, че няма доказателства за неговия източник. Какво е това имущество и на каква цена е могло да бъде придобито и продадено, са въпроси по фактите, а не по правото. Следващият въпрос касае придобита от ответника М. по наследство сума, за която въззивният съд е приел, че е била налична, защото Комисията не е оспорила своевременно това негово твърдение, а не като доказана с документ, съставен две години преди началния момент на проверката. И последният въпрос няма връзка с решаващите изводи на въззивния съд, който в акта си по съществото на спора не се е занимал със „смяна на местоположението на налични парични средства като движими вещи“. Независимо от това, приемайки, че не подлежи на отнемане сумата от 200 000 лв., получена при обратното изкупуване на 5 дялове, съдът очевидно е съобразил, че при разпореждане с пари те не променят своето местоположение, а своя притежател. Въззивният състав не е градил изводи, нито е отдал значение на парите като движими вещи, а е разглеждал същите като платежно средство, което отмерва стойност.

Независимо от това, въпросът касае възприетата от съда фактическа обстановка, поради което решаването му би имало значение за правилността на съдебния акт, която не е предмет на разглеждане в настоящата фаза на касационното производство.

От друга страна, касационното обжалване на тези въпроси не може да се допусне и защото не е обосновано наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.