Решение № 1225 от 15.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1225 гр. Варна, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Р.ва мл.с. Гинка Т. И.а при участието на секретаря Мая Т. И.а като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. И.а Въззивно гражданско дело № 20243100501420 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 47992/13.06.2024г., депозирана от „Лия Имоти “ЕООД ЕИК 205726373, седалище и адрес на управление : гр. Варна, ул. „Глаголица“ № 61, офис Б срещу Решение № 2151/10.06.2024г. постановено по гр. дело № 2091/2023г. по описа на Районен съд- гр. Варна, 19 състав, с което „ Лия Имоти“ ЕООД, ЕИК: 205726373 е осъдено да заплати на „ТМ ГРУП 2020“ ООД, ЕИК: 205979234, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Черноризец Храбър“ № 4 сумата от 1000 евро, представляваща заплатена сума по договор за гаранция с купувач от 19.05.2020г., като гаранция за закупуване на следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Варна, находящ се в с. Тополи, местност „пред Гробище“, общ. Варна, обл. Варна, с площ 4456 кв.м., подлежаща на връщане при прекратяване на договора по чл.3 от същия, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 21.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата и 27,92лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 07.01.2023г. до 20.02.2023г. вкл, сумата от 619,22 лева, представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК и сумата от 0,62 лева сторени съдебни разноски на осн.чл.78,ал.3 ГПК. Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанцоионното съдебно решение. Излагат се твърдения, че посочените факти обосноват иск с правно основание чл.55 ЗЗД, а не такъв по чл.79,ал.1 ЗЗД. Твърди, че съда неправилно е приел, че сумата от 1000 евро по договор за депозит от 19.05.2020г. е била предадена от ищеца на 1 ответника, нито договора има функция на разписка. Излага твърдения, че ищеца по исковото производство не е доказал предаване на процесната сумата, а ответника е понесъл последиците на разпределената доказателствена тежест. Счита, че задължение на съда е да коментира всички доказателства поотделно и в съвкупност, както и последиците от недоказването им от страна на ищеца. В тази връзка се поддържа, че същият не е изрядна страна по договор за депозит от 19.05.2020г. Обстоятелствено описва приложени доказателства пред първоинстанционният съд, като прави и анализ на същите.

Навежда твърдения и в насока за необоснованост и наличие на противоречиви изводи, по отношение на приетото от първоинстанционният съд във връзка с изрядност на посредника. В тази насока сочи ,че СПН за установяване на изправност на посредника е прието по гр.д. № 1611/2022г. по описа на ВОС.

Жалбоподателят твърди, че първоинастанционният съд не е обсъдил техни наведени твърдения, а по делото са налични доказателства по отношение на същите. Прави извод за изпълнен договор за депозит от 19.05.2020г от страна на посредника, твърдейки, че вина за прекратяване на договора има ищеца, като в този случай е настъпило условието по чл.2 от Договора, поради което посредника е отнесъл сумата от 1000 евро, като неустойка по договора. Счита, че съда неправилно е подвел фактите по спора по гр.д.№ 880/2021 на ВРС и тези в настоящият случай. Твърди ,че с получаване на изявление, че сумата е задържана като неустойка, ищеца не се е противопоставил респ.съгласил се е с нейната дължимост. В тази насока, подкрепя извода си и с приложения звукозапис по първоинстанционното дело. Моли обжалваното решение, да бъде отменено, иска да бъдат отхвърлени като неоснователен и присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба от адв. Б. Б., в качеството си на процесуален представител на „ТМ ГРУП“2020“ООД ЕИК 205979234.Счита подадената въззивна жалба за неоснователна. Излага съображения, че съгласно разпределената доказателствена тежест е следвало да установят валидно сключен договор за гаранция и заплащане на сумата от 1000 евро.Счита, че възраженията във въззивната жалба за неправилност по отношение на квалификацията на иска са неоснователни, като несъстоятелно се явява и твърдението за правилна правна квалификация с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.Твърди, че от доказателствата по делото се установява по категоричен начин сключване на договор, предаването на сума в размер на 1000 евро, като гаранция, както и това, че параметрите по договора не са постигнати. В тази връзка поддържа, че условието на чл.3 от Договора за гаранция е сбъднато. Моли, въззивната жалба да бъде оставена без уважения, а първоинстанционното решение потвърдено. Иска се и съдебно деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивната страна моли да бъде отмените решението на първата инстанция.Твърди, че действието на този договор е отпаднало, а твърдението, че са неизрядни по този договор е невярно. Счита, че настоящият ищец „ТМ Груп“, който е недобросъвестен и пречи за изпълнението на договора. Хипотеза, която е посочена в чл.21, ал.2 от ЗЗД.

Основното им съображение е, че е приложима клаузата на чл.2 от договора, тоест прекратяване чрез конклудентни действия, неоказване на необходимото съдействие от страна на „ТМ Груп“ към „Лия имоти“ и правото на „Лия 2 имоти“ да задържи неустойката. Счита, че неустойката от 1000 евро е задържана на законно основание и не е настъпило условието, както необосновано е приел Районния съд, че е приложима клаузата на чл.3, тоест да възникне задължение по действащ договор, да бъде върнат депозитът от 1000 евро. В тази насока се твърди, че неизрядният е купувачът по посредническия, и третото лице – ищецът в настоящия процес по договора за депозит.

Относно възражение, че не е постигнато условие по договора за депозит, се счита, че има изискване, продавачите да направили проучване дали имотът можел да бъде присъединен към електроразпределителната мрежа.Излага съображения, че не е направено надлежно-въведено е едва за пръв път в процеса пред въззивната инстанция, и не следва да се разглежда, а дори и да се разгледа, е несъществено и на последно място – фактът, че имотът е закупен, доказателството, че е постигната цена между купувач и продавач за 92 500 евро.

Въззиваемата страна,твърди, че в хода на първоинстанционното производство безспорно се установи, че е налице хипотезата на точка 3 по договора за депозит, както и , че условията така, както са били разписани в договора за гаранция, а именно искане за проучване и т.н. не са били изпълнени, в резултат на което и за „Лия имоти“ е настъпило задължение да върне предадената и́ по този договор сума в размер на 1000 евро.Отделно от това сочи, че като единствената цена, която е постигната между купувачи и продавачи, е тази която е посочена в нотариалния акт, като е съобразена именно с всички особеност на продавания поземлен имот, включително и това, доколко е възможно, същият да бъде водозахранен, електрозахранен. В тази насока моля решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Производството пред Районен съд-Варна е образувано по искова молба, с която е предявен от „Тм Груп 2020“ ООД, ЕИК 205979234 срещу „Лия имоти“ ЕООД, ЕИК 205726373, иск да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумите както следва: 1000 евро, представляваща платена гаранция по договор за гаранция с купувач от 19.05.2020г. за закупуване на урегулиран поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в с. Тополи, местност „пред Гробище“, общ. Варна, с площ 4456кв.м., поради непостигане на посочените в договора параметри на сделката, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 21.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата; 30,40лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 03.01.2023г. до 20.02.2023г. вкл. В исковата молба се твърди, че страните са обвързани по силата на договор за гаранция с купувач от 19.05.2020г, по който ищецът заплатил на ответника сумата от 1000евро, представляваща гаранция за закупуване на недвижим имот - урегулиран поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в с. Тополи, местност „пред Гробище“, общ. Варна, с площ 4456кв.м. В договора били посочени условията, които следва да бъдат договорени от ответното дружество като посредник, за да се стигне до 3 сключване на сделка, а именно: обща продажна цена в размер на 92500евро; срок за подписване на предварителен договор не по-късно от 05.06.2020г. и срок за подписване на окончателен договор не по-късно от 19.06.2020г.

Доколкото обаче посочените условия не били договорени, не се стигнало до сделка. Сочи, че съгл. чл. 3 от договора, при непостигане на посочените в договора параметри на сделката, изпълнителят следва да върне предадена като гаранция сума от 1000евро на купувача. За целта ищецът поканил ответника чрез ЧСИ Р. Т. доброволно да възстанови платената като гаранция сума, получена на 03.01.2023г., но към датата на подаване на исковата молба сумата не била възстановена.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска, като неоснователен. Твърди, че между ищеца чрез представляващия дружеството - Т. И. П. и ответника е сключен договор за посредничество от 30.04.2020г., по силата на който „Лия имоти“ ЕООД следвало да бъде посредник и да го представлява пред трето лице собственик - продавач при закупуване на имот, посочен в протокол за извършен оглед към договора. На същия ден - 30.04.2020г. бил извършен оглед, отразен в протокол за извършени огледи към договора на имот с идентификатор № ***, находящ се в с. Тополи. По силата на договора възложителят следвало да заплати уговореното в договора възнаграждение от 3%, но не по-малко от 600евро от уговорената продажна цена на имота, с падеж - сключване на предварителен договор с продавача или ако няма такъв- в деня на сключване на окончателния договор. Възложителят се задължавал още да не прави последващи огледи, да не води преговори и да не сключва каквито и да е договори за посочения в протокола имот, без присъствие на представител на изпълнителя.

Възложителят дължал плащане на възнаграждението и в случай, че закупи имота чрез свързано лице. Излага, че ищецът се явява свързано лице, посочено в кръга на т. 1, ал. 1 от ТЗ спрямо възложителя Т. И. П.. Между страните било договорено, че ако възложителят или негово роднина или трето лице, действащо от негово име закупи имота, то той дължи неустойка в размер на 7,2%от цената, фигурираща в протокола за оглед. Сочи, че до сделка се стигнало по поръчка на възложителя и свързаното лице - започнати били преговори с продавачите на имота, като първоначално ищецът предложил 80хил.евро, което било отхвърлено. Впоследствие последвала оферта за сумата от 92500евро, приета от продавачите. Посредникът изготвил проект на предварителния договор, като купувача щял да закупи имота чрез представляваното от него ответно дружество, с предложена крайна дата за изповядване на сделката - 19.06.2020г. Впоследствие в неизпълнение на договора за посредничество от 30.04.2020г. купувачът пряко се е свързал с продавачите и на 22.06.2020г. чрез свързаното лице - „Тм Груп 2020“ ООД и закупил процесния имот за сумата от 137000лева, за което бил съставен НА №50, том XXXV, дело №7787 от 22.06.2020г. на АВ - Варна. След сключване на сделката, продавачите заплатили комисионна върху постигната цена. На 02.07.2020г. посредникът чрез НА поканил клиента в 7-дневен срок да заплати дължимото комисионното възнаграждение, като срокът изтекъл на 30.09.2020г. и плащане не било осъществено. Това наложило ответникът да сезира с искова молба ВРС, за което било образувано гр.д.№880/2021г. С влязло в сила решение № 1571/06.12.2022г. по в.гр.д. № 1611/2022г. на ВОС Т.