Решение № 659 от 31.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 659 гр. София, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Георги Кацаров Въззивно гражданско дело № 20231100510735 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 25015387/07.04.2023 г., подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД – ответник по гр. дело № 15380/2021 г., Софийски районен съд, 164 състав срещу постановеното по него Решение № 20081413/28.02.2023 г., поправено с Решение № 20100830/18.08.2023 г., с което ответникът е осъден да заплати на ищеца „Темис Кепитъл“ ЕООД на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ сумата от 1 649, 57 лв., представляваща предадена без основание сума за възнаграждение за пакет допълнителни услуги, заплатена от В.П.С. от гр. Раднево на ответника „Профи Кредит България“ ЕООД в периода 01.12.2015 г. – 17.03.2020 г., въз основа на нищожни клаузи по Споразумение за допълнителен пакет услуги към Договор за потребителски кредит № 3037407857/12.06.2019 г., което вземане е цедирано на ищеца по Договор за вземания от финансови институции от 17.03.2020 г., заедно със законната лихва от датата на исковата молба 01.12.2020 г. до окончателното плащане. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 762, 58 лв. - съдебни разноски.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необосновано. Сочи се, че твърдението за недопустимост на решението се аргументирало с неяснота в исковата молба по отношение на основанието, на което се претендира сумата /един път поради нищожност на договор, а втори път на извъндоговорно основание/, която неяснота не била отстранена в дадения от съда срок. Счита се, че направеното в първото по делото заседание изказване, че основанието е по нищожен договор, не било уточнение на исковата молба. С исковата молба се претендирало връщане на суми платени погрешка от В.П.С., което било направено с определени, една или повече платежни операции, докато с новата молба ищцовото дружество претендирало връщане на суми, евентуално платени, но с други платежни операции. Между двете платежни операции 1 имало ясно разграничение. Сочи се, че било налице недопустимо последващо обективно съединяване на исковете. Твърди се, че оставало неясно дали ищцовото дружество поддържало направените в предходните молби искания, според които претендирало сумите като плащания, направени при липса на договорен източник. Поддържа се липса на основание ищецът да преминава от претенция за присъждане на едни вземания по чл. 55, ал.

1 ЗЗД към присъждане на други вземания по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Сочи се недопустимост на съдебното решение и поради неизпълнение на дадените с две разпореждания указания за индивидуализиране договорите, по които вземанията са прехвърлени. Твърди се, че искането за увеличение на иска от 100 лв. на 1 649, 57 лв. било несвоевременно направено. Счита се, че СРС се произнесъл свръхпетитум по отношение клаузата за годишен лихвен процент, обявявайки я за нищожна, още повече че сумата по нея не била търсена в рамките на делото.

По отношение твърдението за неправилност на решението се посочва, че процесното вземане не е възниквало в правната сфера на физическото лице и не е прехвърляно на ищцовото дружество. Поддържа се липса на уведомяване от страна на цедента на жалбоподателя и поради това той се явявал трето за договора лице, което обосновавало правния му интерес да иска прогласяване нищожност на договора за цесия. Счита се, че съдът е следвало служебно да провери наличието на нищожност на договора за цесия предвид потребителския му характер, който извод се обосновавал с това, че страна по него е физическо лице. Следвало е да бъде направена проверка и за неравноправни клаузи.

Неправилно съдът приел, че за ответника липсвал правен интерес да оспорва договора за цесия след като му било съобщено за прехвърлянето. Сочи се, че съобщението за прехвърляне не било валидно, тъй като изхождало от лице, което потребителя на кредита не било упълномощило да извършва това уведомление. Поради това и прехвърлянето на вземането не било противопоставимо на ответника. Твърди се, че с цесията са прехвърлени вземания, които нито са индивидуализирани, нито са конкретизирани по основание и размер. Поддържа се, че съвкупност на вземания не би могла да бъде годен обект на правото. Сочи се противоречие между чл. 3 и чл. 4 от договора за цесия. Счита се, че договорът за вземания от финансови институции по своята същност бил договор за продажба и към него се прилагали правилата на продажбеното правоотношение, чийто съществен елемент била уговорката за цена. Прави се извод за нищожност на договора за цесия поради накърняване на добрите нрави, тъй като неговият чл. 14 не давал възможност на цедента да събира вземането си. Твърди се, че „Темис Кепитъл“ ООД нямал право да събира вземания, тъй като това била дейност, подлежаща на лицензионен режим. Липсвала конкретизация към коя финансова институция се прехвърляло вземането. Необоснован бил изводът в решението, че ако цедентът не бил отбелязал лично в приложение № 1, то това станало най-малкото с неговото знание и без негово противопоставяне. Счита се, че с договора за цесия не могли да бъдат прехвърляни права, които били свързани с определено качество на цедента. В този смисъл било недопустимо цесионерът да прави възражения свързани с потребителското качество на цедента. Във връзка с валидността на договора за цесия се оспорва потребителката В.С. да е платила на „Профи Кредит България“ ЕООД търсените суми. Сочи се, че потребителят изплатил част от сумата, но това станало в период извън процеса. Неоснователно съдът приел, че допълнителните услуги /приоритетно разглеждането на заявлението за отпускане на кредит, възможност за промяна на падежа и намаляване на вноските/ попадали под забраната на чл. 10а ЗПК. Съдът не отчел, че в Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги цената на всяка от услугите била индивидуализирана. Неверен бил изводът, че тъй като потребителят не ползвал предоставените му услуги, означавало, че клаузите за тяхното заплащане били нищожни. Оспорва се изводът на съда за нищожност на клаузата, определяща годишния лихвен процент, тъй като макар и да надвишавала трикратния размер на лихвата за забава, не надвишавала предвидената в закона максимална стойност на ГПР. Неправилно било и твърдението в решението, че възнаграждението по допълнителния пакет услуги следвало да се включи в ГПР. Това е щяло да бъде вярно едва ако неговото приемане било задължително условие за отпускане на кредита. Сочи се, че своевременно е направено възражение за погасяване вземанията на ищеца по давност.

2

Въз основа на изложеното се иска обезсилване на решението, връщане на делото на СРС със задължителни указания, евентуално при неговата допустимост да бъде отменено изцяло и исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Насрещната страна „Темис Кепитъл“ ООД оспорва основателността на въззивната жалба. Сочи, че през цялото време на процеса е искала спорната сума поради даването й без основание. Правилни били изводите на съда за нищожност на клаузите на договора за потребителски кредит. Оспорва твърдението, че с уточнителните молби е изменен петитума на иска. Сочи, че нямало изменение на основанието на иска, а добавянето на ново.

Уточнява, че в рамките на първоинстанционното производство бил увеличен размерът на иска, а не било направено изменение на основанието и петитума. Следвало да се отчете, че процесната сума не била търсена във връзка с договора за кредит, а поради даването й без основание. При иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието не се явявало индивидуализиращ белег.

Поддържа, че обявяването на отделни клаузи за нищожност на договора за потребителски кредит било по възражение на ищеца и съдът го е направил в своите мотиви. Ответникът не оспорил факта на получаване на уведомление. Уведомлението за цесия било направено от „Темис Кепитъл“ ООД като пълномощник на цедента, а не от адвоката. Съдържащото се във въззивната жалба оспорване валидността на пълномощното не било направено в първата инстанция. Твърди, че липсата на потвърждение за станалото прехвърляне не била елемент от фактическия състав на договора за цесия. Неоснователни били всички оплаквания относно липсата на индивидуализацията на вземането и страните по него в договора за цесия. Неаргументирано било твърдението, че с договора се прехвърляла съвкупност от вземания, тъй като било допустимо да се прехвърлят определяеми вземания. Поддържа, че цената на вземанията била ясно и точно определена, а обвързването й с тяхната събираемост съответствало на разпоредбите на чл. 100 ЗЗД. Неправилно било твърдението, че договорът за вземания от финансови институции попадал в приложното поле на ЗЗП. Поддържа направените възражения по отношение договора за потребителски кредит. Счита за неоснователно възражението на ответника за настъпила погасителна давност. Иска потвърждаване на процесното решение. Претендира разноски.

От фактическа страна съдът установява следното:

Производството по гр. дело № 15380/2021 г., Софийски районен съд, 164 състав е образувано по искова молба с вх. № 22023438/28.11.2020 г., подадена от „Темис Кепитъл“ ООД, в която се твърди, че клиентката на „Профи Кредит България“ ЕООД В.П.С. предала на дружеството без основание поради грешка парична сума в размер на 5 000 лв., която впоследствие цедирала на ищеца с Договор за вземания от финансови институции с дата 17.03.2020 г. Предмет на договора били всички вземания на кредитополучателя за периода 01.12.2015 г. – 17.03.2020 г. /датата на сключване на договора за цесия/, включително изтеклите лихви, които вземания са възникнали от неоснователно направени вследствие неравноправни и нищожни клаузи плащания. Акцентира се върху различието между тези основания за направените плащания и основанието на настоящия иск, което било за неоснователно обогатяване поради грешка. За прехвърлянето на вземането бил уведомен длъжникът – „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез услугата „Телепоща“ с дата на получаване - 08.05.2020 г.

Въз основа на изложеното е поискано осъждането на ответното дружество за заплати на ищеца сумата от 1 649, 57 лв. /частичен иск от сумата от 5 000 лв./, предадена без правно основание от В.С. на ответника в периода 01.12.2015 г. – 17.03.2020 г., което вземане било цедирано на ищеца с договор от 17.03.2020 г.

С Определение № 20008331/27.01.2022 г. съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения иск по отношение на неговото основание, чрез добавяне на ново такова, а именно ищецът претендира ответникът да се е обогатил неоснователно и в резултат на извършени плащания при първоначална липса на основание поради нищожни договори за потребителски кредити или отделни техни клаузи.

Ответникът „Профи Кредит България" ЕООД оспорва иска като недопустим, евентуално 3 като неоснователен. Счита също, че въпреки двукратните указания на съда ищецът все още не е индивидуализирал вземането си, което твърди да има срещу ответника. По същество на спора се излагат съображения за неоснователност на заявените претенции, като се сочи, че между ответното дружество и което и да е от лицата, индивидуализирани в исковата молба не е налична облигационна връзка, която да е източник на вземане срещу ответника. На следващо място се твърди, че договорът за цесия не е породил правно действие, тъй като не е имал годен предмет. В приложения към ИМ договор за вземания не била конкретизирана сумата, която потребителката В.С. предал на ответника, което правел договора за цесия недействителен на основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД. На следващо място, ответникът оспорва действителността на представения договор за цесия, тъй като се оспорва вземането, което се прехвърля с него да е съществувало към момента на прехвърлянето и то в претендираните размери. Оспорва, че са извършвани плащания от В.С. в посочения период, възлизащи в размер на процесната сума, евентуално претендира, че плащанията са извършени въз основа на сключен договор. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност.