Решение № 2348 от 10.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2348 гр. София, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100513379 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 4359 от 09.05.2022 г. по гр.д. № 47772/2021 г. по описа на СРС, 56 с-в е осъден Д. А. Т., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046 следните суми:

- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 3418,68 лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 18.08.2021 г. до окончателното плащане;

- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 50,44 лв., представляваща цената за услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законната лихва, считано от 18.08.2021 г. до окончателното плащане.

- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 304,93 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 21.01.2021 г.; отхвърлени са предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046 срещу Д. А. Т., ЕГН ********** искове както следва:

- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за разликата над сумата от 3418.68 лв. до пълния предявен размер от 5273 лв. и за периода от 01.05.2017 г. до 1

31.05.2018 г., като погасен по давност;

- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за разликата над сумата от 50,44 лв. до пълния предявен размер от 62.98 лв. и за периода от 01.12.2017 г. до 31.05.2018 г., като погасен по давност;

- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 304,93 лв. до пълния предявен размер от 697.86 лв. и за периода от 15.09.2018 г. до 14.09.2019 г., като погасен по давност;

- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 11,19 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 31.01.2018 г. до 21.01.2021 г.

Решението е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД, като трето лицепомагач на страната на ищеца.

Решението, в частта на уважаване на исковете, е обжалвано от ответника Д. А. Т. с изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Поддържа, че не се намира в облигационни отношения с ищеца във връзка с доставката на ТЕ за битови нужди. Чрез събраните в производството доказателства не било установено реалното потребление на ТЕ, чиято стойност да възлиза на исковата сума. Установени били нарушения при отчет и измерване на потребената в имота ТЕ, което съдът не е отчел при постановяване на решението. При постановяване на решението не било съобразено, че не е пасивно легитимиран да отговаря за незаплатените задължения за потребена в имота ТЕ.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете спрямо него като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца, в която изразява становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи 2 служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът намира следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот е топлоснабден; че ответника е собственик на имот представляващ апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж.к. **** етаж с аб.№ 066917, поради което е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесиите период и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен обект ответникът дължи разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия, чиято стойност възлиза на исковата стойност.

Решението е правилно.

Чрез представените пред СРС доказателства: нотариален акт № 112, том VII, дело № 1312 от 20.07.1971 г., за покупка по реда на чл. 55г от ЗПИНМ на недвижим имот, представляващ апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж.к. **** етаж от страна на праводателя на ответника К.Д. Т.а; удостоверение за наследници № 471/19.05.1998 г. на К.Д. Т.а, починала на 23.08.1997 г. и справка за родствени връзки на ответника Д. А. Т. се установява, че последния е наследник по закон на починалата К.Д. Т.а. С оглед това и при липса на възражения и съответно проведено доказване, че е налице разпореждане с придобитото право на собственост върху топлоснабдения имот, съдът намира за доказан факта, че собственик на имота е именно ответника.

Доводите на последния изложени в обратен смисъл, съдът намира за недоказани и съответно – неоснователни. В подкрета на така установения факт е и установеното, че по молба-декларация на ответника до ищеца от 10.10.2002 г. същият е вписан като титуляр на откритата партида за този имот.

С оглед това в производството е установено, че ответникът притежава право на собственост върху процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т.

2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. /потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

При така установеното доводите на въззивника- ответник, че не е потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период, съдът намира за недоказани и съответно – неоснователни.

3

През процесния период клиент на ТЕ съобразно придобитото вещно право на собственост върху процесния имот е Д. А. Т. - арг. чл.153 чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ. Същият е бил обвързан от облигационно правоотношение по договор с ищеца за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлофикационното дружество за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ. През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. С цитираната разпоредба е предвидено, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В този см. са и разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав възприема.

Чрез представените пред първата инстанция доказателства и констатациите на СТЕ, които настоящия състав възприема изцяло по реда на чл.202 ГПК, съдът намира за доказано реалното количество потребена ТЕ за битови нужди възлизащо на сумата 3418,68 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., при отчитане като основателно в една част направеното възражение за погасяване по давност на част от претенцията за периода м. 05.2017 г. до м. 05.2018 г., чийто размер възлиза на сумата от 1789,73 лв.

Доводите на въззивника – ответник, че не дължи такса за дялово разпределение за исковия период в размер на 50.44 лв., съдът намира за неоснователни. В производството е установено, че в сградата – ЕС, в която се намира имотът на ответника е била извършвана услугата дялово разпределение от страна на „Т.с.“ ЕООД, поради което са приложими правилата на чл.139 ЗЕ. Право на етажните собственици е да изберат регистрирано лице по чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1 ЗЕ), с което впоследствие топлопреносното предприятие да сключи договор за извършване на дялово разпределение - чл.139в, ал.1 ЗЕ. В този договор се уговаря топлопреносното предприятие да плати на лицето, извършващо дяловото разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в сградата - чл.139в, ал.2, т.4 ЗЕ.

С оглед това клиентът на топлинна енергия за битови нужди е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение по силата на чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ от 2014г. и чл.22, ал.2 от ОУ от 2016г. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане 4 на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на купувача.

От горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които извършват продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат извършването на дяловото разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл.139а, ал.1 ЗЕ, избрано от етажните собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното предприятие дължи цената за услугата дялово разпределение на лицето, извършващо услугата, като от своя страна въз основа на договора за доставка на ТЕ за битови нужди топлопреносното предприятие събира тази цена от потребителите - етажни собственици. В конкретния случай цената за услугата дялово разпределение може да бъде платена директно и на лицето, извършващо услугата дялово разпределение, но данни за такова плащане няма по делото.

С оглед така формираните изводи, поради съвпадане изводите на двете инстанции, постановеното решение следва да бъде потвърдено в частта на уважаване на претенциите срещу ответника.

С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 50.00 лв.-разноски за възнаграждение на юрисконсулт за тази инстанция.

Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4359 от 09.05.2022 г. по гр.д. № 47772/2021 г. по описа на СРС, 56 с-в, В ЧАСТТА, с която е осъден Д. А. Т., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046 следните суми:

- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 3418,68 лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 18.08.2021 г. до окончателното плащане;

- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 50,44 лв., представляваща цената за услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законната лихва, считано от 18.08.2021 г. до окончателното плащане.

5

- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 304,93 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 21.01.2021 г.