Присъда № 6 от 28.02.2024, Районен съд - Търговище

МОТИВИ към присъда № 6, постановена на 28.02.2024г. по НОХД № 830/2023г. по описа на Районен съд - Търговище .

Подсъдимият Б. П. А., ЕГН: ********** от ****** е предаден на съд с обвинение по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“б“ от НК - за това, че на 21.04.2023 г. в гр.Търговище, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - 1 кутия цигари марка „Розово ОМЕ“ на стойност 5.50 лева, 1 бр. дамско кожено портмоне на стойност 15.00 лева и 1 бр. дамско пластмасово гребенче на стойност 3.50 лева, всичко на обща стойност 24,00 лева, като и сумата от 430 лева от владението и собственост на А. Ю. К. от ******, без нейно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои.

В наказателното производство граждански иск не бе предявен.

Граждански ищец и частен обвинител не бе конституиран.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението срещу подсъдимия като безспорно доказано.

Счита, че фактическата обстановка е установена по несъмнен начин от събрания по делото доказателствен материал. Пледира, подс.А. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“б“ от НК, за което да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от около две години. Сочи, че следва да бъде определен първоначален „строг“ режим на изтърпяването му, както и подсъдимият да бъде осъден да заплати разноските, направени в двете фази на производството.

Подсъдимият Б. А. заявява, че се чувства виновен. Отказва да дава обяснения в хода на съдебното следствие.

Защитникът на подсъдимия – адв.К., анализирайки събрания по делото доказателствен материал изтъква, че обвинението срещу подс.А. не е доказано по безспорен начин. Счита, че показанията на св.К. не следва да се кредитират, тъй като са в противоречие с останалата доказателствена съвкупност, както и че не следва да се вземат предвид показанията на полицейския служител св.Д., във връзка с което цитира съдебна практика.

Намира за недоказано установяването на фактическо владение върху вещите от страна на подсъдимия, както и че не е доказан часът на деянието.

Защитникът пледира за оправдателна присъда, алтернативно – за налагане на наказание при условията на чл.55 от НК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Б. П. А. е осъждан многократно - последно с одобрено от РС - Търговище споразумение по НОХД № 725/2022 г. на РС – Търговище, с което за престъпления по чл.196, ал.1, т.2 от НК и по чл.313, ал.3 от НК, на основание чл.23, ал.1 от НК му е наложено общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 месеца при „строг“ режим на изтърпяване. Посоченото 1 наказание подс.А. изтърпял на 28.01.2023г.

След освобождаването му от затвора подсъдимият отново се върнал към престъпния си начин на живот и злоупотреба с наркотични вещества. Именно заради това, на 18.04.2023 г. подс.Б. П. А. бил доведен от органите на реда в Психиатрично отделение при МБАЛ гр.Търговище за лечение с диагноза Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на стимуланти, с определен режим „затворен“.

На 21.04.2023 г. през деня подсъдимият вече бил в добро общо състояние и се разхождал в двора на отделението. По това време там била на смяна и св. А. Ю. К., работеща като медицинска сестра в Психиатрично отделение при МБАЛ гр.Търговище, заедно със старшата медицинска сестра С. П. Г. и санитарката С. Н. К..

Сестринският персонал държал личните си вещи в помещение тип „манипулационна“. Именно там в близост до прозорец, гледащ към двора на отделението, св. К. сутринта оставила дамската си чанта, в която имала портмоне, съдържащо сумата от 430 лв. и лични документи, като и цигари „Розово ОМЕ“ и гребен. Така около 15,00 - 15,30 ч. подс. Б. А., разхождайки се в двора, през отворения прозорец на първия етаж видял посочената дамска чанта и решил по престъпен начин да си набави парични средства и вещи, които му харесат. В изпълнение на това, А. свалил комарника, поставен на дограмата, стъпил на външно тяло на климатик под прозореца и влязъл в манипулационната зала. От чантата на св.К. взел кутия цигари марка „Розово ОМЕ“, гребен и дамското й портмоне, с намиращи се в него лични документи и пари, представляващи сумата от 430 лева. След като взел вещите на медицинската сестра, Б. А. направил опит да избяга от отделението, като се покачил на покрива му с намерението да скочи от външната страна на сградата. Подсъдимият обаче бил забелязан от персонала, който успял да го възпре и да го отведе в стаята му, преминавайки през „детско- юношеското“ отделение. Междувременно, за опита му за бягство бил подаден сигнал в РУ Търговище и на място били изпратени полицейските служители С. И. Н. и В.

С. Т.. При пристигането на двамата в Психиатричното отделение при МБАЛ гр.Търговище, подсъдимият вече бил върнат в стаята му и поради хиперактивното му поведение била предприета медикаментозна терапия.

След приключване на смяната си св. К. тръгнала за дома си. Около 20,00 часа установила липсващите й вещи и веднага предположила, че някой ги е взел, докато е била в отделението. Тогава се върнала там и уведоМ. колегите си, едновременно с това подала сигнал и в РУ - Търговище. На сигнала се отзовали отново полицейските служители Н. и Т., които проверили възможността извършителят на кражбата да е А., отчитайки съдебното му минало и опитът му да избяга от отделението по-рано през деня. Извършили обход в сградата на отделението, за да установят дали някъде не се намират липсващите вещи. В манипулационната зала, където св.К. била оставила дамската си чанта, им направило впечатление, че прозорецът е затворен, но 2 комарникът от външната му страна е откачен. Тогава отворили прозореца и върху външното тяло на климатика, от горната му страна забелязали следа от подметка на обувка, като при направено на място сравнение с обувките на А. намерили съвпадение. Наред с това при търсене на вещите в отделението, в якето на А. забелязали кутия цигари марка „Розово ОМЕ” и дамско гребенче, които А. К. разпознала като свои. Заедно с полицейските служители, персоналът на отделението също проверявал помещенията в търсене на вещите. Така св. С. Г. и св.С. К. открили дамско портмоне зад диван в занималнята на „детско - юношеския сектор“ на отделението. Показали го на пострадалата и тя го разпознала, че това е нейното портмоне, в което била цялата сума от 430 лева.

От заключенията на назначените в досъдебната и в съдебната фаза на процеса психолого - психиатрични експертизи е видно, че подс. Б. А. не е страдал от психично заболяване в тесния смисъл на думата или умствена изостаналост към момента на извършване на деянието - 21.04.2023 г. Същият не се е водел на учет в регионалната психиатрична служба. Към момента на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи действията и постъпките си. Извършеното инкриминирано деяние не е било повлияно от психична болест или наркотична алкохолна зависимост. Същото не е болестно мотивирано. При А. не е било налице временно или продължително разстройство на психичната дейност.

Според назначената съдебно- оценъчна експертиза, стойността на 1 кутия цигари марка „Розово ОМЕ“ е

5,50 лв., на 1 бр. дамско кожено портмоне от изкуствена кожа е 15,00 лв. и на 1 бр. дамско пластмасово гребенче - 3,50 лв., или всичко на обща стойност 24, 00 лв.

Съдът прие за установена описаната фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал – обясненията на подс. Б. А., дадени в досъдебното производство, които бяха прочетени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетелите С. Г., С. К., В. Т., В. В., А.

К. и С. Н., дадени в хода на съдебното следствие, както и показанията на А.К. и С..Н. от досъдебното производство, които бяха прочетени и които същите заявиха, че поддържат; заключенията на двете психолого - психиатрични експертизи, както и на съдебно – оценъчната експертиза; справката за съдимост на подсъдимия и останалите писмени доказателства по делото.

Съдът констатира, че показанията на св.К. напълно кореспондират с останалите доказателства по делото, включително с показанията на св.Г..

Същите са логични и последователни и не са налице основания за дискредитирането им, каквито възражения бяха направени от защитата.

При формиране на изводите си относно фактическата обстановка, съдът не взе предвид показанията на св.Н. Д., който предостави данни, получени в качеството му на полицейски служител при т.н. „оперативна беседа“ с подс.А.. Съдебната практика е константна в разбирането си, че беседата, провеждана от полицейските органи, не е сред доказателствените средства, 3 предвидени в НПК за установяване на правнорелевантни факти. Тя има само оперативна стойност и съдейства за разработване на следствени версии.

Посредством ползването на такъв тип свидетелски показания на практика се заобикаля императивната разпоредба на чл.105, ал.2 от НПК, която изключва доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда на НПК. В този см. и решение № 247/12.12.2016г.по н.д.№ 895/2016г. - II н.о. ВКС и др. Независимо от изключването на показанията на св.Н. Д., на база останалия доказателствен материал, съдът намери фактическа обстановка за доказана по безспорен начин.

Събраните доказателства не съдържат противоречия и несъмнено установяват, че към датата 21.04.2023 г. подс.А. се е намирал на лечение в Психиатричното отделение на МБАЛ гр.Търговище – при „затворен“ режим.

Безспорно установен е и факта, че същия ден на смяна в отделението е била св.К., която била оставила дамската си чанта в помещението тип „манипулационна“. Установено е и обстоятелството, че въпросното помещение имало прозорец към вътрешния двор на отделението. От показанията на св.К., дадени на ДП /когото очевидно спомените й са били по – ясни/ се установи, че в чантата й имало портмоне, съдържащо сумата от 430 лв., лични документи, цигари „Розово ОМЕ“ и гребен. Безспорно доказан е и факта, че на 21.04.2023г. вечерта св. К. установила, че посочените вещи липсват от чантата й.

Съдът намери за доказано по несъмнен начин обстоятелството, че вещите, собственост на св.К. са били отнети противозаконно именно от подс.А..

От показанията на свидетелите С. Г., С..К., А.К. и С.Н. се установи факта, че въпросния ден около 15.00-15.30ч., подсъдимият направил неуспешен опит за бягство от Психиатричното отделение. Качил се на дърво във вътрешния двор, откъдето се прехвърлил на покрива на сградата, но бягството му било осуетено от персонала. От показанията на св.Г. и св.К. се доказа и че впоследствие, на път за стаята му, двете го превели през „детско юношеското“ отделение. Св.К., както на ДП, така и пред съда посочи , че когато повели подс. А. към стаята му, тя забелязала в панталоните му запасано портмоне. Свидетелите Г., К., К. и Н. посочиха, че по-късно същата вечер било установено, че комарникът, поставен от външната страна на прозореца на манипулационната бил откачен. От показанията им се установи и че на климатика, поставено под въпросния прозорец имало отпечатък от обувка, който съвпаднал с грайфера на обувката на подс.А.. От посочените свидетелски показания стана ясно, че кутията цигари „Розово ОМЕ“ и дамското гребенче били забелязани в джоба на якето му, а портмонето със сумата от 430лв. било открито зад диван в занималнята на „детското – юношеското“ отделение, откъдето именно бил минал по –рано през деня подсъдимият. Така установените данни в своята съвкупност водят до единствено възможния извод, че вещите, собственост на св.К. са били отнети от подс.А..

4

От заключенията и на двете психолого – психиатрични експертизи се установи с категоричност, че към момента на извършване на деянието подс.

А. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Св.В.В. също свидетелства, че към посочения момент подсъдимият е бил апсихотичен, с адекватно поведение.

Пред съда подс.А. заяви, че се чувства виновен, като отказа да дава обяснения. Такива е дал на досъдебното производство в присъствието на защитник и същите бяха прочетени в хода на съдебното следствие. На ДП подс.А. е посочил, че не се признава за виновен, тъй като няма никакви спомени за събитията от 21.04.2023г., защото бил упоен с лекарства. Съдът прие, че последното твърдение е негова защитна версия, която се опровергава от показанията на св.В., от заключението на психологопсихиатричната експертиза от ДП, както и от становището на в.л. Б., която в с.з. обясни, че подсъдимият си спомня, а твърденията му са „по-скоро в стил защитно поведение“.