Решение № 1048 от 13.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1048 гр. Пловдив, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20235330202859 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалван е Електронен Фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 4150867 на ОДМВР Пловдив с който на Г. К. Д. с ЕГН ********** в качеството му на законен представител на фирма „МАКСМЕТАЛ 2012“ ЕООД, ЕИК 202127429 собственик на когото е регистрирано МПС е било наложено административно наказание ,,Глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от него нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Г. К. Д. чрез процесуалния представител адв.П. В. обжалва процесния електронен фиш. Излага подробни съображения в жалба с която се иска отмяна на издадения ЕФ поради неговата незаконосъобразност и издаване в противоречие с материалния закон и при нарушение на съществени процесуални правила. Прави се искане за представяне на цялата преписка от АНО.

Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Преди даване ход на делото е представена писмена молба от адв.П. В. с която се дава съгласие за даване ход на делото и представя служебна ангажираност като пречка за явяването му в съдебно заседание по делото. Прави доказателствени искания. Прави искане за отмяна на издадения ЕФ и за присъждане на разноски.

1

Въззиваемата страна редвоно призована, в съдебно заседание не се представлява. Представя писмено становище в което излага доводи за неоснователност на жалбата и за правилно и законосъобразно издаден ЕФ.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Претендира заплащане на юристконсултско възнаграждение.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 12.11.2020г. в 11:36 часа в гр.Пловдив, на бул.“България“ 236а, посока гр.Пазарджик, посока на движение на контролираните МПС, било фиксирано нарушение за скорост с автоматизирано техническо средство TFR1М № 546, монтирано в служебен автомобил. В контролирания участък явяващ се част от градската пътна мрежа на гр.Пловдив действало общото правило за МПС за движение със скорост до 50 км./ч. В 11:36 часа системата заснела лек автомобил „МЕРЦЕДЕС ГЛС 63 АМГ“ с рег. № *** да се движи със скорост от 83 км/ч. при разрешената за конкретния участък в населено място 50 км/ч. Последвало издаване на процесния електронен фиш срещу собственика на автомобила – фирма „МАКСМЕТАЛ 2012“ ЕООД за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, с който на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лв.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства: От удостоверение за вписване в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 10.02.4835 – на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR-1М и справка от БИМ относно одобрен тип на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR-1М се установява, че процесното техническо средство тип е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. От Протокол № 633-10/18.09.2020г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол се установява, че процесното техническо средство е преминало последваща проверка със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че 2 максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч. От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015Г. се установява, че на дата 12.11.2020г. мобилна система за видеоконтрол TFR-1М № 546 е работила с начален час на работа 10:00часа и краен час на работа 12:00 часа и с място на контрол гр.Пловдив, бул.България 236а , с посока на движение на контролираните МПС от изток към запад. От снимково изображение на нарушението снето от клип № 23024/12.11.2020г. се изяснява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил „МЕРЦЕДЕС ГЛС 63 АМГ“ с рег. № *** е 83 км/ч, а заснемането е извършено на 12.11.2020г. в 11:36 часа. От справка за собственост на МПС с рег. *** се установява, че същото е собственост на фирма „матксметал 2012“ ЕООД със законен представител Г. К. Д. с ЕГН **********.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението ОДМВР Пловдив; мястото – гр.Пловдив, бул.България до № 236а, посока на движение на МПС които са били обект на контрол изток запад (посока гр.Пазарджик), датата – 12.11.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 11:36 часа; регистрационният номер на МПС –***; собственика на МПС; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 83 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл.21, ал.1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка. За установяване на нарушението е използвано АТСС TFR-1М № 546 което средство е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП.

При служебно извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.

Съставен е протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола и че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл.11, ал.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на нарушението с електронен фиш. Налице е ясна връзка 3 между процесния ЕФ и приложеното към него снимково изображение на заснето нарушение от АТСС TFR-1М № 546. От протокола за използване на АТСС се установява, че техническото средство е било позиционирано с място на контрол гр.Пловдив по № 236а на бул.България. Работата с него е започнала на 10:00 часа на 12.11.2020г. и е приключила в 12:00 часа на 12.11.2020г.

С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 12.11.2020г. мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР. По делото липсват данни за въведено ограничение на скоростта в участъка на бул.България до № 236а и за поставяне на съответстващ пътен знак. В случая се касае за контрол на скоростта съгласно общо правило за движение на МПС в населено място при скорост не надвишаваща 50 км./ч. Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш правилно е приложен и материалният закон. От събрания по делото и безпротиворечив доказателствен материал се доказва, че жалбоподателят е осъществил от обективна и от субективна страна административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан. От обективна страна на 12.11.2020г. в 11:36 часа в гр.Пловдив по бул.България посока изток запад до № 236а МПС „МЕРЦЕДЕС ГЛС 63 АМГ“ с рег. № * * * собственост на фирма „МАКСМЕТАЛ 2012“ ЕООД е управлявано със скорост на движение от 80 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч.

Направеното описание на нарушението позволява мястото на извършване на деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, като същевременно не възниква никакво съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на жалбоподателя в нарушение на установените правила, както и че това е станало в границите на населено място. В тази връзка по делото е доказано и че максимално разрешената скорост за движение в процесния пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено в протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.

Доказа се и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този на който е предоставено МПС отговаря за извършеното нарушение. От друга страна разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП предвижда, че електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 от ЗДвП, като същото в 14-дневен срок, ако е управлявало друго лице, трябва да посочи кое е това лице. Видно от представената справка за собственост се установява, че процесното МПС е собственост на фирма „МАКСМЕТАЛ 2012“ ЕООД на която представител е жалбоподателя Г. К. Д.. По делото няма ангажирани доказателства досежно това въпросния автомобил да е управляван от трето лице на въпросната дата, поради което и правилно е определен субекта на административнонаказателната отговорност, а именно собственика на МПС.

4

И в този ред на мисли в конкретния случай е приложена разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП. Не е налице и противоречие между фактическото и юридическото формулиране на обвинението,описанието е ясно и точно и не буди съмнение досежно волята на административно-наказващия орган.

Съществено процесуално нарушение не е допуснато, тъй като по никакъв начин не е ограничено правото на защита на наказания. По-конкретно не е препятствана възможността му да узнае за какво деяние с неговите признаци от обективна и субективна страна е наказан, както и за участието му като деец в извършването на нарушението.

За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е предвидено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай превишаването на разрешената максимална скорост е с 30 км/ч, поради което то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км./ч. на разрешената максимална скорост в населено място. Съдът намира и че правилно е установена стойността на скоростта на движение на жалбоподателя, а именно 80 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от „минус 3 км/ч“.

Следователно установената стойност на скоростта се получава като от измерената скорост, която в случая се изясни да е 83 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на водача). Видът и размерът на приложимото наказание са определени от законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с електронния фиш наказание на жалбоподателя е правилно определено и индивидуализирано и не се налице основания за неговото изменение. По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.