Решение № 674 от 11.08.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 674 гр. Бургас, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20252100500898 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Бургаският окръжен съд е сезиран с жалба от В. Т. Р. от с. Зидарово, Община Созопол, против действията по изпълнително дело № 603/2023г. на частен съдебен изпълнител Георги Михалев, с район на действие Бургаски окръжен съд, изразяващи се в насрочване на публична продан върху 1/6 ид.ч. от сграда и 1/6 ид.ч. от поземлен имот, находящи се в село Зидарово за периода от 28.03.2025г. до 28.04.2025г., за които жалбоподателят твърди, че представляват несеквестируемо имущество на основание чл.444, ал.7 от ГПК. Моли насрочената публична продан да бъде отменена.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от Я. Г. Д.- присъединен взискател по делото. Същият счита, че жалбата е неоснователна, тъй като не съдържа законови основания за обжалване и не е мотивирана. Моли жалбата да се остави без уважение, а действията на ЧСИ Михалев да бъдат потвърдени, като правилни и законосъобразни.

В законоустановения срок е постъпил и отговор на жалбата от „МК ЛЕКС“ ЕООД, представлявано от управителя Милен Козарев- взискател по делото. С него се оспорват твърденията на жалбоподателя, че процесните недвижими имоти са несеквестируеми. По отношение на 1/6 ид.ч. от поземления имот заявява, че същият няма характер на жилище, поради което не представлява несеквестируемо имущество по смисъла на чл.444, т.7 ГПК, а освен това площта от 1289 кв.м. на имота значително надхвърля жилищните нужди на длъжника.На второ място сочи, че длъжникът не живее на съответния адрес. Затова счита, че жилищни нужди по смисъла на цитираните разпоредби изобщо не са заявени или 1 установени в рамките на изпълнителното производство, поради което намира, че върху процесните имоти може да бъде осъществено принудително изпълнение. Ето защо моли жалбата да бъде отхвърлена.

Съдебният изпълнител е приложил заверени преписи от 53 страници от изпълнителното дело, представляващ непълен препис от същото, ведно с мотивите си по обжалваните действия. В тях се сочи, че по искане на взискателя „МК ЛЕКС“ ЕООД са наложени запори върху МПС и възбрана върху недвижими имоти като обезпечение с обезпечителна заповед от 3.05.2023г. на БОС по ч.гр.д.№755/2023г., както следва :

1/ ½ /една втора/ ид.ч. от сграда с идентификатор *** по КККР на с.Зидарово, общ.Созопол, с административен адрес ***, със застроена площ от 49 кв.м., брой етажи- 1, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Зидарово, общ.Созопол, както и 2/ 1/6 /една шеста/ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1289 кв.м. по КККР на с.Зидарово, общ.Созопол.

На 12.03.2025г. бил извършен опис на недвижимите имоти и била насрочена публична продан в периода от 28.03.2025г. до 28.04.2025г.

Посочил е, че във връзка с постъпилата жалба, на 22.04.2025г. е спрял публичната продан. Намира жалбата за неоснователна, поради което счита, че следва да бъде отхвърлена.

Жалбата е с правно основание чл.435, ал.2, предл.2 от ГПК.

Обжалва се насрочването /т.е. изнасянето/ на публична продан на конкретни недвижими имоти, за които длъжникът твърди, че са несеквестируеми, което според настоящият съдебен състав представлява действие по насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество, което попада в обхвата на хипотезата на 435, ал.2, т.2 от ГПК.

Неоснователно е възражението на взискателя Д., че същата не е мотивирана, доколкото жалбоподателят, макар и лаконично, изрично е посочил, че според него процесните имоти са несеквестируеми, на основание чл.444, ал.7 ГПК.

На 27.03.2025г. ЧСИ е изпратил до жалбоподателя В. Т. Р. уведомление изх.№ 2583, че върху негов собствен имот, представляващ 1/6 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с.Зидарово, общ.Созопол е насрочена публична продан от 28.03.2025г. до 28.04.2025г., с начална цена 6572,40 лв. Същото е връчено на длъжника на 17.04.2025г. /връчването е удостоверено с подпис на получателя и връчителя на гърба на л.46 според номерацията на приложеното копие от изпълнителното дело, гръб/.

Жалбата е постъпила в съда на 22.04.2025г., в законоустановения двуседмичен срок по чл.436, ал.1 ГПК.

С оглед изложеното, Бургаският окръжен съд намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от страна, която има правен интерес от обжалването, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител. От изложеното следва, че жалбата е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Изпълнително дело № 604 по описа за 2023г. на ЧСИ Георги Михалев е образувано по молба на взискателя „МК ЛЕКС“ ЕООД срещу длъжника В. Т. Р. от ***, въз основа на 2 изпълнителен лист №244 от 7.12.2023г., издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№864/2023г. по описа на ОС- Бургас за парични задължения, посочени в изпълнителния лист, произтичащи от договор за заем между страните, сключен на 20.12.2022г. Съдебният изпълнител е овластен от взискателя по своя избор и преценка да извърши съдебното изпълнение по начини и способи, каквито намери за подходящи, до събиране на дължимите суми. Представена е и молба за вписване в Службата по вписванията при БРС обезпечителна заповед №28 от 3.05.2023г., по ч.гр.д.№755/23г. на ОСБургас, с която за обезпечение на бъдещия иск на „МК ЛЕКС“ ЕООД против В. Т. Р. за заплащане на задълженията по договора за заем от 20.12.2023г., чрез налагане на възбрана върху ½ ид.ч. от сграда с идентификатор *** по КККР на с.Зидарово, общ.Созопол, с предназначение- жилищна сграда, еднофамилна, с площ по документ 49 кв.м. , както и върху 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Зидарово, общ.Созопол с площ по документ 1289 кв.м.

Наложени са запори върху сметките на длъжника в ОББ АД и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, както и върху два леки автомобила на длъжника.

По изпълнителното дело са приложени справки по кадастралната карта относно двата имота /графична част/, като в тази за сградата е посочено, че същата е със застроена площ 49 кв.м., брой етажи -1, без данни за самостоятелни обекти в сградата.

ЧСИ е изискал копия от наложените върху имотите 4 бр. възбрани /описаната погоре, на л.11 от копието, вписана на 3.05.2023г.; възбрана по ИД № 1191/2023г. по описа на ЧСИ Т. Маджарова, образувано от взискатели ТД на НАП-Бургас и Д.М.Р., което е вписана на 28.09.2023г. ; възбрана по ИД № 1083/2023г. по описа на ЧСИ Т. Маджарова, образувано от взискатели ТД на НАП-Бургас и И. И. Б., вписана на 11.09.2023г., както и възбрана по ИД № 1506/2023г. на ЧСИ Станимира Николова, образувано от взискатели ТД на НАП- Бургас и Я. И. Д./. Последните 3 от изброените възбрани са наложени върху 1/6 ид.ч. от поземления имот и 1/6 ид.ч. от изградената в него сграда.

Видно от уведомлението до взискателя /л.17 от приложеното копие/, първоначално ЧСИ е насрочил опис и оценка на ½ ид.ч. от сградата и на 1/6 ид.ч. от поземления имот на длъжника в с.Зидарово за 25.01.2024г. от 10.00ч. По молба на взискателя е пренасрочил същия за 28.02.2024г. от 9.30ч.

По молба на адв.И.а като пълномощник на Я. Д., същият е присъединен като взискател по делото на 24.01.2024г. с удостоверение за размера на дълга, издадено по изп.д.

№1506/24г. на ЧСИ Станимира Николова.

Призовката за принудително изпълнение е връчена лично на длъжника на 11.03.2024г., като на 27.02.2024г. същият е поискал отлагане на описа за 12.03.2024г. В молбата си е посочил, че сестра му Гергана Р.а притежава 1/6 ид.ч., майка му Ц.Р.- 4/6 ид.ч., а той притежава 1/6 ид.ч.

ЧСИ е насрочил описа за 12.02.2024г., за когато е изпратил покана за принудително изпълнение на длъжника и уведомления за насрочения опис на другите две съсобственици.

На 5.06.24г., във връзка с молба на взискателя от 26.04.2024г. /л.34 от представеното копие от ИД/ ЧСИ е назначил Тодор Ангелов за вещо лице, което да изготви пазарна оценка на 3 поземления имот.

В копието на изпълнителното дело, приложено към жалбата на В. Р., не е приложен протокол за опис на процесните имоти, нито за тяхната оценка.

Изискана е данъчна оценка на имота /л.38 от приложеното копие/. Според удостоверението за данъчна оценка /на л.40 от копието на ИД/, сградата с идентификатор *** е с площ от 120 кв.м. и представлява къща, от която Вагел Р. притежава 1/6 ид.ч., а земята е с площ от 1031 кв.м., като от нея длъжникът притежава също 1/6 ид.ч.

В данъчната оценка като съсобственици са отразени наред с длъжника и Ц. В. Р., както и и Г. Т. Р.

Видно от приложените обявления с дата 27.03.2025г., ЧСИ Михалев е насрочил публична продажба на 1/6 ид.ч. от сградата и на 1/6 ид.ч. от поземления имот на длъжника, находящи се в *** в периода от 28.03.2025г. до 28.04.2025г., при начална цена- 6572,40 лв.

След постъпване на жалбата от длъжника срещу насрочената публична продан , с разпореждане от 17.04.2025г. ЧСИ е спрял публичната продан. По тази причина не се налага произнасяне по искането на жалбоподателя по чл.438 ГПК за спиране на изпълнителното дело , още повече че към датата на постъпване на жалбата в съда е изминал повече от един месец от крайния срок на проданта, посочен в обявлението и няма данни за насрочена нова публична продан.

При така установената фактическа обстановка, Бургаският окръжен съд приема следните правни изводи:

По делото липсват конкретни доказателства /нотариален акт или друг документ за собственост, представен от длъжника или служебни справки, извършени от ЧСИ за притежаваното от длъжника имущество/, но предвид данните от обявлението за публичната продан за периода от 28.03.2025г. до 28.04.2025г., в което ЧСИ е насочил изпълнението върху 1/6 ид.ч. от дворното място и 1/6 ид.ч. от сградата, съдът намира за безспорно, че притежаваните от жалбоподателя идеални части от процесните имоти са в този размер, а останалите 5/6 ид.ч. са собственост на майка му и сестра му, които не са длъжници по изпълнителното дело.

Съдът намира за основателно оплакването на длъжника, че ЧСИ не е съобразил императивната норма на чл.444, т.7 ГПК, според която несеквестируемо е жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него. Доказателства, че длъжникът притежава друг жилищен имот, или че някой от членовете на семейството му има такъв, не са ангажирани по делото. Ето защо без значение е соченото от взискателя обстоятелство, че длъжникът не живее в процесната жилищна сграда /видно от неговата регистрация и данните за връчване на книжата по изпълнителното дело/. При това положение следва да се изследват неговите жилищни нужди, определени с Наредба на Министерския съвет.

Предвид данните в обявленията, че изнесената на публична продан сграда е едноетажна и с площ от 49 кв.м. /при липса на действителните данни, които би следвало да са налични в описа, както и оценката, но не са представени сред приложените от ЧСИ 53 4 стр. от ИД/, 1/6 ид.ч. от сградата се равняват на 8,17 кв.м.

Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от Наредбата за жилищните нужди на длъжника и неговото семейство, нормата за жилищна площ на едночленно семейство е 25 кв.м. Налага се извод, че притежаваните от длъжника идеални части от правото на собственост от процесната сграда са несеквестируеми.

Ето защо съдът намира, че насочването на принудителното изпълнение върху несеквестируемото жилище на длъжника е извършено в нарушение на чл.444, ал.1, т.7 от ГПК, поради което следва да бъде отменено.

Не така стои въпросът с дворното място /поземления имот, в който е изградена сградата/. Същото представлява дворно място и не е сред несеквестируемите имоти, изброени в чл.444 от ГПК, поради което подлежи на принудително изпълнение, на общо основание.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е частично основателна и следва да я уважи по отношение на сградата, като отмени насочването на принудителното изпълнение върху тази сграда. По отношение на поземления имот действията на ЧСИ Михалев са законосъобразни , поради което в тази й част жалбата следва да се остави без уважение.