Решение № 44 от 19.03.2024, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Силистра, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Натали Яс. Жекова при участието на секретаря М. В. Стефанова като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско дело № 20233400500335 по описа за 2023 година

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д. Н. П., с ЕГН **********, представлявана от адв.Г.Г., моли съда да отмени Решение №196/07.04.2023г. постановено по гр.д.№1707/2021г. по описа на Районен съд-Силистра, в частта му, с която е постановен отхвърлителен диспозитив над предявената 1/4 идеална част до непредявената 1/3 идеална част от процесния имот.

Обжалва решението и в частта, с която е отменен констативния НА №141/21г. подробно описан в решението, в частта над ¾ ид.ч. Счита, че тази акт следва да бъде изцяло отменен, за да се предотврати злоупотреба с него. /Искането и съображенията в тази насока са направени във въззивна жалба, подадена лично от Д.П. на 26.04.2023г./ Моли да се измени решението в частта му за разноските, които А. М. И. е осъдена да й заплати като ги увеличи от 1453.50 лв. на 2058 лева.

В писмените бележки се прави искане за присъждане на разноските в пълния им размер, а именно 2558 лева.

Моли съда да отмени изцяло същото решение в частта му за разноските, които Д.

Н. П. е осъдена да заплати на А. М. И., в размер на 200 лв.

Претендира разноските,направени във връзка с въззивното обжалване.

Счита, че при постановяване на решението, в обжалваната му част, е допусната грешка относно претендирания с установителния иск размер на идеалната част от процесния имот. В исковата молба първоначално е визирана 1/3 идеална част от процесния имот, но в проведеното на 14.7.2022 г. съдебно заседание първоинстанционният съд е приел направеното от нея уточнение в обстоятелствената част и в петитума на исковата молба и в този смисъл е допълнил доклада по делото. Следователно, не може да има никакво 1 съмнение, че предявеният установителен иск на ищцата касае точно 1/4 идеална част от процесния имот, а това означава, че е изцяло погрешен и необоснован изводът на първоинстанционния съд, послужил като основание за постановяване на отхвърлителен диспозитив за разликата над признатата 1/4 идеална част от процесния имот. Така допуснатата грешка се е отразила и на изводите и пресмятанията, до които съдът достига по отношение на разноските по делото.

Поради това обжалва решението и в тази му част.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата А. М. И., с ЕГН **********, чрез адв.И.Русчева, е подала отговор, с който излага доводи за неоснователността на жалбата и моли тя да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.

Счита, че първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка и изводите, до които е достигнал са в съответствие със закона, съдебната практика и събраните доказателства.

Не е осъществена процедурата по чл. 214 от ТПК, при която съдът следва да чете нарочно определение за изменение на претенция, в случая, на поисканата от ищцата квота.

Такова определение няма в нито един от съдебните протоколи. Такова искане не е имало от ищцата – жалбоподател в настоящото производство- поради което и съдът не е бил длъжен да се поизнася.

Поради това счита, че липсва правен интерес от обжалване, тъй като самата жалбоподателка твърди, че решението е правилно и съответства на искането й. От това следва, че подадената жалба е недопустима и образуваното въззивно производство следва да се прекрати, а жалбоподателката да понесе отговорността за разноски пред тази инстанция.

Съдът като прецени доводите не страните и доказателствата по делото, прие за установено следното:

С Решение № 196/07.04.2023г. постановено по гр.д.№ 1707/2021г. по описа на РССилистра, съдът е признал за установено по отношение на А. М. И., с ЕГН **********, от с.

Алеково, обл. Силистра, , че Д. Н. П. с ЕГН **********, от гр. Силистра, е собственик по наследство от своя баща Нешо Петров Иванов на ¼ ид.ч. от недвижим имот в с. Алеково – 1879/3250 ид.ч. от дворно място, представляващо поземлен имот с пл. № 354 (триста петдесет и четири), включващ парцел VIII (осем) с площ 1933 кв.м. и парцел IX (девет) с площ 1225 кв. м., кв. 34 (тридесет и четири) по регулационния и кадастрален план на с.

Алеково, одобрен със заповед № РД 09-34 от 29.01.1985 г. с обща площ на имота 3250 кв.м.

(три хиляди двеста и петдесет кв.м.) /от който 1371/3250 идеални части са общинска собственост/, заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда и стопански сгради, при съседи: улица, УПИ VII-353, УПИ VII-357, УПИ XV-355, УПИ XIV-355 и УПИ X-390.

Отхвърлил е като неоснователен иска за установяване на правото на собственост на Д.П. над посочената по-горе идеална част и е отменил констативен нотариален акт № 141, т.

11 по описа на СВ – Силистра за 2021 г. (№ 169, т. 2, рег. № 4826, д. 289 от 2021 г. по описа на нотариус Никола Николов) в частта, в която се установява правото на собственост на А. М. И., с ЕГН **********, върху недвижим имот в с. Алеково – 1879/3250 ид.ч. от дворно място, представляващо поземлен имот с пл. № 354, включващ парцел VII с площ 1933 кв.м.

2 и парцел IX с площ 1225 кв.м., кв. 34 по регулационния и кадастрален план на с. Алеково, одобрен със заповед № РД 09-34 от 29.01.1985 г. с обща площ на имота 3250 кв.м. (от който 1371/3250 идеални части са общинска собственост), заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда и стопански сгради, при съседи: улица, УПИ VII-353, УПИ VII-357, УПИ XV-355, УПИ XIV-355 и УПИ X-390, за частта над ¾ ид.ч.

Осъдил е А. М. И. с ЕГН **********, да заплати на Д. Н. П. с ЕГН **********, направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска- в размер на 1543,50 лева

Отхъврлил е искането за присъждане на разноски над тази сума.

Осъдил е Д. Н. П. с ЕГН **********, да заплати на А. М. И. с ЕГН ********** , направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно, в размер на 200 лева и е отхвърлил искането в останалата му част.

Предвид възраженията на жалбоподателката относно неправилност на постановеното решение в частта за разноските, районният съд е повел процедура по чл.248 от ГПК и е постановил Определение №398/13.06.2023г. с което е оставил без уважение искането на Д.П. за промяна на решението в частта за разноските.

Срещу това определение Д.П. е подала частна жалба, по която е образувано в.ч.гр.д.

№336/2023г. по описа на ОС-Силистра.

Жалбоподателката счита, че в противоречие с процесуалните правила, районният съд се е произнесъл по молба за промяна на решението в частта за разноските, каквато тя не е предявявала. Счита, че въпросът със съдебните разноски следва да се разреши от Окръжен съд- Силистра във въззивното производство по подадените от нея въззивни жалби.

Ответницата по тази жалба А. М.И., е подала отговор, с който изказва становище, че предприетите от районния съд действия са правилни и законосъобразни, както и постановения акт по отношение на разноските. Поради това счита, че подадената жалба следва да се остави без уважение.

С оглед процесуална икономия и с цел да се обезпечи правилното и непротиворечиво разрешение на спора, двете производства, поради наличието на предпоставките по чл.213 от ГПК, са обединени. Възраженията по отношение на решението на първоинстанционния съд в частта за разноските, следва бъдат обсъдени след преценяване правилността на решението в обжалваните части.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение, в частта, с която е признато за установено по отношение на А.И., че Д.П. е собственик на ¼ ид.ч. от описания по-горе имот, не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

В частта, с която съдът е отхвърлил иска, предявен от Д.П. за установяване на правото й на собственост над имота за частта над ¼ ид.ч., решението е недопустимо, по 3 следните съображения:

Първоначално Д.П. е предявила установителен иск за собственост за 1/3 ид.ч. от имота. Така е определил съдът предмета на спора в определението си по чл.140 от ГПК, съдържащо и проекта за доклад по делото /л.57 по делото- Определение № 95/28.01.2022г./.

На 11.07.2022г ищцата е подала до съда писмено изявление /вх.№5051-л.110 по делото/ с което изменя претенцията си за собственост от 1/3 ид.ч. на ¼ ид.ч. /л.112/.На следващия ден- 12.07.2022г. е подадено още едно писмено изявление /вх.№5109-л.120 по делото/, с което отново е заявено изменение на иска, като се претендира Д.П. да бъде призната за собственик на ¼ ид.ч. от процесния имот.

В проведеното на 14.07.2022г. съдебно заседание това искане е докладвано от съда /л.149/. Съдът е обявил на страните, че допълва доклада, направен вече с Определение №95/28.01.22г. /л.57/, с това искане. Процесуалният представител на ищцата е заявил в това съдебно заседание, че поддържа направеното уточнение и моли да се приеме, че „в този вид е предявената искова претенция“. Изрично заявява, че не оспорва доклада на съда, но моли той да бъде допълнен с това „изменение на петитума“.

С оглед разпоредбата на чл.214,ал.1 от ГПК, това изявление следва да се приеме като изменение на иска- намаляване размера на претенцията като се претендира установяване право на собственост върху ¼ ид.ч. от процесния имот, вместо над първоначално заявената 1/3 ид.ч. от имота.

Съдът не е постановил определение за приемане на изменението на иска, но като такова следва да се приеме изявлението му /л.149/, с което докладва това изявление и допълва доклада по делото.

Страната е заявила изрично, че желае съдът да се произнесе по искането й за промяна на петитума на исковата молба, съдът, макар и непрецизно е постановил акт, с който е приел изменението.

От изявлението на съда следва, че приема направеното изменение на иска. Не е постановено определение за отказ, вместо това, съдът включва това изменение в доклада си по делото. Предвид на това, предметът на делото е предявения от Д.П. иск по чл.124 от ГПК за установяване на правото й на собственост върху ¼ ид.ч. от имота, подробно описан в исковата молба.

Не е постановено определение за прекратяване на производството за разликата над ¼ ид.ч. до първоначално претендираната 1/3 ид.ч. от имота.

Въпреки, че е десезиран по отношение на това искане, съдът е разгледал първоначално предявената претенция и е постановил решение по нея, игнорирайки направеното изменение на иска. Следователно, първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, поради което решението му в тази част следва да се обезсили като недопустимо.

Настоящия състав не споделя доводите на ответника по жалбата, че жалбата е недопустима, поради липса на правен интерес от предявяването й, тъй като ищецът има 4 правен интерес съдът да разгледа и да се произнесе именно по предявения от него иск.

Освен това, както ответникът по жалбата правилно изтъква, това произнасяне се отразява при разпределяне тежестта за разноските, и следователно, налице е правен интерес от предприетото обжалване.

Поради това, ОС-Силистра счита жалбата в тази част за основателна и я уважава. На основание чл.270,ал.3 от ГПК, решението в тази му част следва да се обезсили.

Искането на жалбоподателката да бъде изцяло отменен констативният нотариален акт, легитимиращ А.И. като собственик на процесния имот, не може да бъде уважено.

Постановеното от районния съд решение, в тази му част, е правилно и в съответствие с установените права и квоти на страните в съсобствеността. Констативният нотариален акт легитимира А.И. като собственик на ¾ ид.ч. от имота. Това обстоятелство е вярно, поради което липсват правни основания за отмяна на акта, съответно на съдебното решение в тази му част.

По отношение на разноските, направени в първоинстанционното производство:

Разноските, които А.И. дължи на Д.П.:

Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, разноските на Д.П. в производството по гр.д.№ 1707/21г. по описа на РС-Силистра, подробно описани по пера, са 2701 лева. В мотивите на решението са изложени съображения за редуциране на разноските за бензин, които и настоящата инстанция споделя, поради което те са редуцирани от 170 лева на 107 лева.