Решение № 43 от 24.01.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. К., 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20245510102567 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. ***************. вписано в Търговски Регистър към Агенция по вписванията при МП с ЕИК: **********, представлявано от А.Ч.Д. и Н. Г.С., в качеството им на изпълнителни директори на Дружеството, чрез техния пълномощник юрк. Д. И. против: С.

А. Д., ЕГН:********** с постоянен адрес: с. Ш. П.К./ ****, ул.******* № 14, с правно основание: чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК с цена на иска: 4590,79 лева.

Процесуалният представител на ищцовото дружество сочи, че „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД подало Заявление по реда на чл. 417 ГПК срещу С. А. Д. ЕГН:

**********, по което било образувано ч.гр.д. ****/2024 на PC - К.. Срещу издадената заповед за изпълнение, длъжникът възразил.

Сочи, че на ********* г. „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД сключило Договор за потребителски кредит № ************* с ответника С. А. Д. ЕГН:

**********, „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД предоставила сума в общ размер 3956.70 лв., от нея: 3 000,00 лева за общо ползване на потребителя и 956,70 лева предоставени в кредит за заплащане на избрана от потребителя допълнителна услуги по смисъла на § 1 ЗПК - застраховка Защита на кредита и сметките.

При Потребителски кредит за общо ползване - средствата по кредита се превеждат от Кредитора в срок до 3 (три) работни дни, считано от датата на сключване на Договора по сметката на Потребителя, открита в „ТИ БИ АЙ Банк’' ЕАД с IBAN ****************.

Сочи, че сключването на застраховка с третото лице застраховател, финансирана от ищеца, била доброволна възможност за потребителя, който по свое желание и съгласие пожелал да се сключи процесната допълнителна 1 услуга, без тя да е задължителна за получаването на сумата по кредита или за включването му при съответните условия и лихвен процент. В случаите, когато Потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки) сума, се превежда от Кредитора, за сметка на Потребителя по банковата сметка на съответния Застраховател, за което Потребителят давал изричното си нареждане и съгласие с подписването на Договора.

Общата дължима сума на Потребителя била разсрочена на 30 погасителни месечни вноски, 29 вноски по 213.04 лева и последна изравнителна вноска в размер на 213.14 лева. Първата погасителна вноска била дължима на 05/10/2023 г. а последната - на 05/03/2026.

Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, бил в размер на 41.07 %% (чл. 9, ал.1 от Договора). Лихвеният процент бил фиксиран, поради което не е приложимо изискването за предоставяне на методика за изчисляването му. Годишният процент на разходите по Договора, съгласно чл.

10 от Договора - 47.94 %, а общата дължима сума по Договора е в размер на 6391.30 лева. В същия член било упоменато и че при просрочие от страна на Потребителя, дължимата от него сума ще се увеличи с дължимите лихви и допълнителни разходи по чл. 15 от Договора.

Договорът не бил сключен при Общи условия. ГПР - изчислен при отчитане на следните допускания: 1/ за начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на Договора; 2/ Договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него; 3/ приема се че годината има 360 дни, 12 месеца всеки, от които е с 30 дни, независимо дали годината е високосно; 4/ приема се че лихвения процент и другите разходи по кредита (такси и комисиони, ако има такива) са неизменни спрямо техния първоначален размер.

Длъжникът допуснал забава при изплащането на три поредни дължими вноски с падеж 5.01.2024 г.; 5.02.2024 г.; 5.03.2024 г„ поради което кредиторът изпратил Уведомление за предсрочна изискуемост на договора.

Същото било получено лично от ответника на 25.7.2024 г., видно обратната разписка, считано от която дата, договорът бил обявен за предсрочно изискуем.

Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (25/07/2024), задължението на ответника към „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД по Договора било в размер на 4590.79 лева, от които:

3715.75 лева главница;765.91 договорна лихва;109,13 лева обезщетение за забава.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че лицето С. А. Д., е ЕГН **********, в качеството си на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № ************* сключен на 24.8.2023, дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор, за сума в общ размер на 4590.79 лева, от които:Изискуема главница: 3715.75 лева; Изискуема 2 договорна (възнаградителна) лихва за период от 5.1.2024 г. до 25.6.2024 г. :

765.91 лева; Обезщетение за забава върху просрочената главница за период от 5.1.2024 г. до 11.7.2024 г. : 109.13 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (25.07.2024), до окончателното изплащане на задължението.

Моли съда да разпределите отговорността за разноските в заповедното производство по ч.гр.д. ****/2024 на PC - К., съобразно изхода от спора, и присъди направените разноски в заповедното производство.

Претендира и разноските в настоящия исковия процес съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Предоставя банкова сметка № ******************* в „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, по която може да се заплати задължението.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

Счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.

Сочи, че на *********г. ответникът сключил с ищцовото дружество Договор за потребителски кредит № *************, по силата на който получил сумата от 3000.00лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 41.07 % и ГПР в размер на 47.94%. Ответникът сключил застраховка „ЗАЩИТА НА КРЕДИТА И СМЕТКИТЕ“, в размер на 956.70 лв., като тази сума била преведена от кредитора към сметка на застрахователя съгласно чл.

7.2.2 от Договора за кредит. Така общия размер на кредита възлизал на 3956.70 лв., която сума била разсрочена на 30 погасителни месечни всяка в размер на 213.04 лв.

Счита, че съдът е длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: при нарушение на добрите нрави; при неравноправни клаузи във вреда на потребителя; при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства.

Счита, че процесният договор за потребителски кредит попада в полето на Закона за потребителски кредит/ЗКП/, от което следвало, че трябва да отговаря на императивните му разпоредби. Счита, че не била спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 11 ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. С предоставения в процесния договор погасителен план се установява единствено броят (30), размерът на погасителните вноски -213.04 лева, както и падежът за всяка от тях, без да са посочени поотделно каква част от главницата, застраховката, лихвата се погасява с тази вноска. Процесният договор бил недействителен, по аргумент на чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.11, т.11и т.12, от ЗПК. В договора за потребителски кредит не било конкретизирано кои компоненти са включени в 3 годишния процент на разходите (ГПР), каква е неговата структура и как се формира същият, което било в разрез с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

В тази връзка, съгласно чл. 11, ал.1, т.14 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита следвало да включва всички други разходи, произтичащи от договора за кредит. Липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, не ставало ясно кои компоненти са включени в него и как се формира посоченият ГПР в размер на 47.94%. Сочи, че годишният процент на разходите в размер от 47.94% е несъразмерно висок спрямо средния процент на годишните потребителски кредити, който възлизал на 16.34, което било в нарушение на императивните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Сочи, че предлагането под формата на допълнителни услуги към договора за потребителски кредит кредитодателят предоставил на кредитополучателя финансиране и разсрочване на застрахователните премии по застраховка „ЗАЩИТА НА КРЕДИТА И СМЕТКИТЕ“, в размер на 956.70 лв.,за които кредитополучателят следвало да заплати общо сумата от 6391.30 лева, на 30 вноски съгласно договора.

Клаузата на чл.7, в частта предвиждаща формирането на главницата по кредитния договор с включване на дължими по пакет „ЗАЩИТА НА КРЕДИТА И СМЕТКИТЕ“ застрахователна премия била неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, уговорена във вреда на потребителя, не отговаряла на изискването за добросъвестност и водила до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, предвид и размера на вноската по кредита и тази по сключения пакет за застраховка. По този застрахователен договор, правата на банката били единствено да търси изплащане на уговорената застраховка от застрахователя, в случай на настъпване на застрахователното събитие, а кредитор на застрахователните вноски била Застрахователната компания, а не банката.

Обстоятелството, че било предвидено вноските за застраховката да се разсрочат и обслужват заедно с тези по кредита, не я легитимира като титуляр на това вземане към кредитополучателя.

Ответникът не бил наясно и не му било разяснено при сключването на застраховките какви са правата му при сключване на подобен вид застраховки, в кои случаи има право да се възползва от тях. каква е общо дължимата премия по същите.

Клаузата за заплащане на застраховки била неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, уговорена във вреда на потребителя, не отговаряла на изискването за добросъвестност и водила до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка, заобикаляла се разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР

Сочи, че допълнителните услуги представлявали разход по кредита и подлежали на включване в годишния процент на разходите, независимо от това дали се заплащат пряко от потребителя или е уговорено тяхната стойност да се кредитира от търговеца, тъй като и в двата случая представлявали оскъпяване на кредита за потребителя в допълнение към чистата стойност на заетата сума /в случая главницата от 3000.00 лева/.

4

Счита за недопустимо под формата на „застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Сключената застраховка противоречало на чл.

115, т. 1 от КЗ и чл. 116, ал. 1 от КЗ и вземането за застрахователна премия им противоречало, а уговорката за възникването му била нищожна. Като се съобрази размера на отпуснатия кредит, дължимата застрахователна премия в общ размер на 1913.41 лева, и договорната лихва от 41.07%, общата стойност на разходите по процесния договор за потребителски кредит надвишавали значително договорения годишен процент на разходите от 47.94%. Съгласно т.10, договорът трябвало да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.