Решение № 6297 от 20.10.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6297 гр. София, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е. Маврова при участието на секретаря Антоанета Н. С.ова като разгледа докладваното от Е. Маврова Гражданско дело № 20221100106821 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от Сдружение „Съюз на Слепите в България“ срещу Д. Й. Д., В. Й. Д., С. И. Ч., Е. И. Ч., В. П. А., В. П. В., Е. П. И. и Е.

И. В..

В исковата молба се излагат твърдения, че Сдружение „Съюз на Слепите в България“ е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 76 415 кв.м., което се удостоверява с констативен нотариален акт № 93, дело 92/2014 г. на нотариус с рег. № 052 при НК, както и в изброените в същия 16 бр. нотариални актове, послужили за издаването му.

Ищецът сочи, че с уведомление на АГКК е запознат със заявление вх. № 016444019-16.11.2022 г., с което е инициирана процедура по изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър, с която се засяга част от собствения му поземлен имот с идентификатор ***, както и съседния имот с идентификатор ***, чрез нанасяне на поземлен имот, обозначен с проектен идентификатор ***. с площ от 2 298 кв.м., като своевременно е възразил, като възникналия спор за материално право следва да бъде разрешен по съдебен ред. Като титуляри на новосъздадения имот с проектен идентификатор *** са отразени няколко физически лица - заявители, които сочи като ответници в настоящето производство. Ищецът поддържа, че ответниците се легитимират като собственици на част от имота му, позовавайки се на решение № 019 на ОСЗГ „Нови Искър“ от 31.03.2008 г., влязло в сила на 14.04.2008 г.

Ищецът оспорва възможността за валидно провеждане на реституция в полза на 1 трети лица по отношение на терена, попадащ в поземления имот на Сдружението.

Сочи, че съгласно предоставените документи за собственост, със заповед № 70/19.11.1962 г. на председателя на ИК на СГНС е отреден за нуждите на Съюза на слепите в България парцел II, западно от „ДИП Малчика“, м. „Модерно предградиеОбеля“. Впоследствие със заповед № 42/30.10.1965 г. на СГНС е одобрен регулационен план, предвиждащ слИ.е на част от парцел II, отреден за нуждите на Съюза на слепите в България, с част от терена извън регулация, западно от „ДИП Малчика“, северно от бул. „Баба Парашкева“ /сега бул. „Европа“/, източно от Околовръстно шосе, м.

„Модерно предградие“, в един общ парцел – нов II, с площ 153 дка. С така извършеното разширение в новосъздадения имот попадат 122 дка земеделски земи, включително такива, които са били предоставени на ТКЗС.

Поддържа, че когато по силата на дворищната регулация имоти, включително на ТКЗС, са отчуждени по регулация или придадени на съседни парцели – собственост на трети лица, ако са били заети придадените или отчуждени места, същите са станали част от парцела и съответно собственост на неговия титуляр. Поддържа, че имотът е бил зает от ССБ, като през 1973 г. е изградена и ограда, видно от приложените позволителен билет № 162/17.03.1973 г. и протокол за изграждане на ограда през м. март 1973 г. същевременно, видно от отбелязванията в съответните нотариални актове, както и от приложените платежни документи по отчуждителна преписка № 428/1965 г., ССБ е изплатил сумите за отредените му имоти.

При условията на евентуалност, се позовава на придобито право на собственост поради изтекла придобивна давност, като сочи, че съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ, давност за имоти, които се възстановяват по ЗСПЗЗ, тече от деня на влизането му в сила – 21.11.1997 г., като от този момент е изтекъл период, значително по-голям от 10 години.

Въз основа на изложеното, ищецът моли съда на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, да бъде признато за установено спрямо ответниците, че е собственик на поземлен имот /нива/ от 2 298 кв.м. /с проектен идентификатор ***/, находяща се в строителните граници на кв. Обеля, местността „Форта“, част от имот № 215, нанесен в кадастрален лист 151 по кад. план от 2000 г., при граници: имоти № 1050, № 1048 ,№ 214, № 210 и № 651, в частта, която попада върху собствения на ищеца поземлен имот с идентификатори *** по сега действащата кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-54/30.08.2010 г. на изпълнителния директор на АГГК, въз основа на отчуждаване по регулация, съобразно констативен нотариален акт за собственост № 93 от 27.08.2014 г., а при условията на евентуалност на давност.

Ответниците Е. И. В., Д. Й. Д., Е. И. Ч., В. П. А. и В. Й. Д., не са депозирали отговор.

Ответниците Е. П. И. и В. П. А., чрез адв. Л. Ц. оспорват исковата молба, по 2 съображения в депозирания отговор. Поддържат, че ищецът не представя безспорни доказателства за собственост.

Ответникът С. И. Ч., чрез адв. Т. А. оспорва исковата молба в депозирания отговор. Поддържа, че ищецът не притежава права върху спорния имот, като е налице решение на Общинска служба по земеделие и гори „Нови Искър“ от 31.03.2008 г.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Видно от заповед № 70/19.02.1962 г. на председателя на ИК на СГНС, на основание § 60, т. 2 от Правилника за приложение на ЗПИНМ, е одобрено по червените линии, както е показано на приложения към настоящата заповед проект /към заповедта няма графична част/, отреждането на парцел II от ДИП „Малчика“ в м.

„Модерно предградие“ – Обеля вдясно от шосето за Драгоман /бул. Баба Парашкева“/ за нуждите на Съюза на слепите в България. Представена е и заповед № 42 от 30.10.1965 г., протокол от 14.01.1965 г. на СГНС – Димитровски районен народен съвет, платежни нареждания, позволителен билет.

Представен е констативен нотариален акт за собственост № 93, том I, дело № 82 от 2014 г. на нотариус Е. Е., нотариус с район на действие СРС, с който Сдружение „Съюз на слепите в България е признат за собственик на недвижим имот, придобит по отчуждаване по регулация, удостоверено в приложените нотариални актове, издадени на основание на § 108 от ППЗПИНМ /отм/, представляващ поземлен имот с идентификатор *** в гр. София, по КККР одобрени със заповед № РД-1854/30.08.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в ж.к. „Люлин“, бул.

„********, с площ от 92 991 кв.м. Към исковата молба са представени нотариалните актове, съставени в периода 1964 -1973 г.

По делото е прието уведомление изх. № 24-3561 от 02.02.2022 г. от АГКК, както и скица - проект на поземлен имот ***.

Видно от решение № 019 от 31.03.2008 г. на ОСЗГ „Нови Искър“ на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗ е възстановяване правото на собственост на наследниците на В. Н.П. в стари реални граница върху нива от 2,298 кв.м., Четвърта категория, находяща се в строителните граници на с. Обеля, в местността Форта, имот № 215, к.л.

151 от кадастрален план изработен 2000 г.

По делото е приета административната преписка във връзка с издаването на горецитираното решение, образувано по заявления на И. С. Ч. и Л.В.Н., като видно от представеното удостоверение за наследници /вкл. и тези на л. 75 и следващи от делото/, ответниците са наследници на В. Н.П., включително и Л.В.Н. /син/.

От заключението на изслушаната и приета по делото техническа експертиза, се 3 установява следното:

Към заповед №70/19.02.1962 г., издадена на основание § 60, т. 2 от ППЗПИНМ не е приложен графичен материал. Впоследствие вещото лице е пояснило, че с регулационен план, одобрен със заповед № 70/19.02.1962 г. е отреден парцел II – западно от ДИП „Малчика“ в м. „Модерно предградие“ – Обеля, в дясно от шосето за Драгоман за „Съюза на Слепите“ в България. В обхвата на процесния имот с проектен идентификатор *** е наличен последващ регулационен план, одобрен със заповед № 253/21.06.1971 г., който е за улична регулация. Регулационния план е одобрен върху кадастрална основа, в която за процесния имот е записано името Л.

В.ев. Имотът попада в границите на застроителен и регулационен план на м. бул.

„Сливница“, одобрен със заповед № РД-50-340/23.06.1998 г. От комбинирана скица между орто-фотоплан, действаща кадастрална карта с границите на процесния имот с проект идентификатор *** /това е бивш имот с пл. № 215/, и след оглед на място, е установено, че в имота няма строителство. Предвидената по регулация улица от действащия към момента регулационен план не е реализирана. Към настоящия момент действащ кадастрален и регулационен план в обхват на процесния имот е за м. бул. „Баба Парашкева“, одобрен със заповед № РД-50-09-591/08.10.1986 г.

Процесният имот попада в улица и в кв. 1, отреден за „Административен комплекс“, но не попада в терен отреден „За комплекс на Съюза на слепите в България“. За нанасяне на проектен ПИ с идентификатор ***. от проекта за изменение на КККР е даден проектен идентификатор ***. Вещото лице пояснява в допълнението към експертизата /л. 311/, изхождайки от регулационния план от 1962 г., че местоположението на частните дворни места, които попадат в нов парцел II – за „ССБ“ е в югоизточната част на парцела, което е различно от местоположението на процесния имот с проектен идентификатор ***, идентичен стар имот № 215 с местоположение в северозападната част, който попада извън парцел II и нереализираната улица. Ето защо, вещото лице сочи, че процесният имот, върху който е възстановено право на собственост по ЗПСЗЗ, не е от частните дворни места, отчуждавани по ЗПИНМ за парцел II, отреден по регулационния план от 1965г. „За нуждите на Съюза на Слепите в България“.

В допълнителната експертиза вещото лице сочи, че в района в обхват на процесните имоти е изготвен кадастрален план от 1973 г., според който, имот с пл. № 160 е записан в разписния лист към плана на Съюза на Слепите в България. Същият е послужил като кадастрална основа за изготвяне на застроителен и регулационен план на м. „бул. Баба Парашкева“, одобрен със заповед № РД-09-591 от 08.10.1986 г.

Границите на кв. 2 и границите на имот с пл. № 160 са нанесени след сканиране и георефериране на плана. Проектният имот попада извън границите на кв. 2 от действащия регулационен план от 1986 г., частично в отредения за Съюза на слепите в 4

България парцел II по план от 1965 г. и не попада в парцел II по план от 1962 г. Имот с пл. № 215 по стар кадастрален план, идентичен на проектния ПИ с идентификатор *** частично попада в ПИ с идентификатор *** по действащата кадастрална карта на гр. София, по т. A,B,C,D и E.

Свидетелят З.Г.Д. сочи, че знае мястото, което се намира срещу Второ общежитие в Люлин. Няма постройки върху земята, не е оградена, теренът е равен.

Свидетелят К.Т.З. сочи, че знае имота, намира се в „Модерно предградие“, използва се за игра, има маломерно футболно игрище и хандбални врати. Свидетелят сочи, че на мястото има храсти и същото не е оградено, използването му е безпрепятствено.

Въз основа на събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че не се установява, че ищецът е придобил на соченото основание – отчуждаване по регулация, и евентуално давност на правото на собственост върху процесния имот, доколкото не се установи, че към момента на извършеното отчуждаване по регулация, спорният имот е отреден за нуждите на ищеца, видно от заключението на техническата експертиза. Не се установи и второто от соченото придобивно основание – изтекла давност, доколкото от свидетелските показания не се установява наличието на фактическа власт и намерение за своене върху спорния имот. Следователно, искът за признаване за установено по отношение на ответниците, че е собственик на процесния имот, представляващ поземлен имот от 2 298 кв.м. с проектен идентификатор *** /идентичен с проектен идентификатор ***/, находяща се в строителните граници на кв. Обеля, местността „Форта“, част от имот № 215, нанесен в кадастрален лист 151 по кад. план от 2000 г., при граници: имоти № 1050, № 1048, № 214, № 210 и № 651, в частта, която попада върху собствения на ищеца поземлен имот с идентификатори *** по сега действащата кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-54/30.08.2010 г. на изпълнителния директор на АГГК, следва да бъде отхвърлен.