Решение № 776 от 13.10.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. гр. Хасково, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20255640100954 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, против Т. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: ***. За част от претендираните суми е издадена заповед № 1596 от 15.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3217 по описа за 2024 г. на Районен съд – Хасково.

Ищецът твърди, че в законоустановия срок по чл. 415, ал.1 ГПК и в изпълнение на Разпореждане на Районен съд - гр. Хасково по ч.гр.д. № 3217/2024 г., получено на 10.03.2025 г., предявява установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК относно вземането на заявителя срещу длъжника по Договор за потребителски кредит (ДПК) *** - Т. М. М. в общ размер на 3398.02 лв., от които: Главница – 2534,59 лева и Законна лихва: в размер на 863,43 лева, дължима от 03.12.2020 г. - дата на предсрочна изискуемост до 27.11.2024 г. Претендира се и законна лихва от датата на подаване на заявлението в Съда /28.11.2024 г./ до изплащане на вземането. В настоящето производство ищецът се отказва да търси претендираните с подаденото заявление Неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно Събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 500,00 лева, начислени на 05.03.2020 г.

Поддържа се в исковата молба, че вземането на ищцовото дружество произтича от 1 следните обстоятелства: На 31.03.2019 г. ответницата подала до „„Профи Кредит България“ ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане на потребителски кредит Профи Кредит Стандарт със зададени параметри. Последната получила разяснения, които й дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и на финансовото й състояние. Същата декларирала, че е запозната и с Общите условия на „Профи Кредит България“ ЕООД, видно от декларации. Получила и преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр. След като „Профи Кредит България“ ЕООД одобрило отпускането на заем съгласно исканите параметри, на 31.03.2019г. с ответницата бил сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ищецът изпълнил точно и в срок задължението си, като превел заемната сума на Т.

М. М. по посочена от нея банкова сметка на 01.04.2019 г. Ответницата поела задължения (чл.8 от Общите условия) по договора, който бил подписан при Общи условия. Те били неразделна част от договора, предадени били на клиента при подписването им и той декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва /Буква „А" и ,,Б от Декларации/, за което и ги е подписал.

Договор № *** бил сключен при следните параметри: Сума на кредита: 3800,00 лв.;

Срок на кредита: 24 месеца; Размер на месечната вноска по кредита: 229,04 лева; Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 10-то число на месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %) 44.22; Годишен лихвен процент: 38.30; Лихвен процент на ден: 0.11; Общо дължима сума по кредита: 5496,88 лв.

Параметрите по избрания и закупен Пакет от допълнителни услуги били както следва: Възнаграждение за закупен Пакет от допълнителни услуги: 3670,80 лева; Размер на вноската по закупен Пакет от допълнителни услуги: 152,95 лева;

Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по и закупена допълнителна услуга било както следва: Общо задължение: 9167,68 лева; Общ размер на месечна вноска по договора: 381,99 лева; Дата на погасяване: 10-ти ден от месеца.

Първоначално бил изготвен погасителен план с определени 24 вноски с падежна дата – всяко 10-то число на месеца. Впоследствие погасителният план се е увеличил с една вноска. Увеличаването броя на вноските се дължал на факта, че по ДПК № *** ответницата поискала безплатно отлагане на една вноска. Тя се възползвала и от услугата „Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски". Видно било от приложения към исковата молба препис от Анекс № 1 от дата 04.09.2019 г. към договора за кредит, че по волята на Т. М. М., вноска № 4 съгласно Погасителния план към договора за кредит е била отложена и съгласно ОУ към ДПК ще бъде дължима едва в края на погасителния план.

Вноските са се увеличили с една, до 25 на брой, ГПР е намален до 41.99%. Общият размер на задължението оставал непроменен след Анекс № 1.

Посочено е в исковата молба, че ответницата не изпълнила задължението, което е поела по договора. Преустановила плащанията на погасителните вноски, изпаднала в забава.

Между същите страни било образувано и гр.д. № 1847/2022 г. по описа на Районен 2 съд- гр. Хасково, по което било постановено Решение № 158 от 16.03.2023 г. Предмет на спора бил също Договор за потребителски кредит № ***. С решението съдът приел за установено по отношение на „Профи Кредит България" ЕООД, че Т. М. М. не дължи сумата от 3670,80 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № ***/31.03.2019 г., сключен между страните, поради нищожност на тази клауза на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, сключена при неспазване на нормите на чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 ЗЗП. Съдът не приел, че целият договор е недействителен.

Дружеството „Профи Кредит България“ ЕООД било осъдено да заплати на адв. Иванов от АК-Хасково, на основание чл.38 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер общо на 667,00 лв. по сметка на Районен съд-Хасково, държавна такса в размер на 146,83 лв. Сумите били заплатени на адв. Иванов и по сметка на Районен съд-Хасково.

Поради това, за кредиторът възниквал интерес да пристъпи към съдебни действия относно незаплатените суми по договора. Договорът бил прекратен, за което и ответницата била уведомена. Допълнително е посочено, че крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към ДПК е изтекъл на дата 10.05.2021 г. /предвид Анекс № 11, с изтичането на който срок нестъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.

Общата сума на направените плащания по ДПК *** била в размер на 4418,20 лева.

Вноските по кредита била както следва: На 10.05.2019 г. били заплатени 383,80 лева; на 12.06.2019 г. – 380,80 лева; на 30.08.2019 г. – 428,80 лева; на 23.11.2019 г. – 450,00 лева; на 11.12.2019 г. – 398,80 лева; на 10.11.2020 г. – 380,80 лева; на 16.12.2020 г. – 200,00 лева; на 13.01.2021 г. – 198,80 лева; на 19.02.2021 г. – 198,80 лева; на 13.04.2021 г. – 200,00 лева; на 02.06.2021 г. – 198,80 лева; на 29.06.2021 г. – 200,00 лева; на 31.07.2021 г. – 200,00 лева; на 31.08.2021 г. – 200,00 лева; на 30.11.2021 г. – 198,80 лева и на 21.02.2022 г. – 200,00 лева.

От тях сумата в размер на 2885,84 лева била отнесена за погасяване на задължението по погасителен план - 8 пълни вноски и частично плащане в размер на 211,91 лева имало по 9-тата вноска /9-та по ред, предвид Анекс № 1/. В общата сума на получените плащанията били включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план – 666,91 лева. Поради плащане на вноските със забава са били начислени лихви за забава в размер на 666,91 лв. които към момента били заплатени изцяло. С плащанията си клиентът заплатил и 80,00 лева, начислени такси по Тарифа. Съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК № ***, а именно „ КЛ/СД заплаща такси за извършените от КР ТАКСИ ПО ТАРИФА. КЛ/СД се съгласяват, че КР има право на обезщетение за всички разноски, свързани с дейността по извънсъдебно или съдебно събиране на просрочения дълг на КЛ/СД в това число, но не само разноските за телефонни обаждания и/или писма за напомняне на просрочени задължения, посещения на място, смси и друго съгласно действаща тарифа..". С част от внесената сума била погасена и 785,45 лева законна лихва, дължима за периода от настъпване на предсрочната изискуемост до изплащане на вземането. Съдът приел, че неравноправна е клаузата, касаеща закупен пакет за допълнителни услуги по договора, към момента незаплатени били част от главницата – 3

2534,59 лева и законна лихва в размер на 863,43 лева, дължима от 03.12.2020 г. - датата на предсрочна изискуемост до 27.11.2024 г. Направено е уточнение, че по клаузата, съдържаща се в раздел VI „Параметри" от Договор за потребителски кредит № ***, предвиждаща заплащането на закупен пакет за допълнителни услуги са били заплатени 1223,60 лв.

Ищецът заявява, че

1223,60 лв. са били прихванати/отнесени към договорното възнаграждение и главницата, като след извършеното прихващане договорното възнаграждение било изцяло погасено. Пояснява се, че определеното в ДПК договорно възнаграждение е било в размер на 1696,88 лева /3800,00 лева главница + 1696,88 лева договорно възнаграждение = общо дължима сума по кредита: 5496,88 лв., съглано т. VI „Параметри" от Договор за потребителски кредит № ***1. Предвид обявената предсрочна изискуемост на дата 03.12.2020 г., дължимото договорно възнаграждение е било определено до тази дата и съответно било в по-нисък размер от договорения. Заплатените 1223,60 лв. по закупен пакет за допълнителни услуги са били прихванати именно от редуцирания размер на договорното възнаграждение и от главницата. По договорното възнаграждение са били отнесени 804,55 лева, като след извършеното прихващане договорното възнаграждение било изцяло погасено. По главницата са били отнесени 419,05 лева, поради което към момента незаплатена била част от главницата – 2534,59 лева. Ищецът счита, че освен длъжимата главница, следа да бъде присъдена и законна лихва върху нея в размер на 863,43 лева, дължима от 03.12.2020 г. - датата на предсрочна изискуемост до 27.11.2024 г.

Поради неизпълнение на поетите договорни задължения клиентът изпаднал в забава, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК № ***. След изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от в чл. 12.3 от Общите условия към ДПК, а именно: ,,...КР може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление при настъпване на някое от следните обстоятелства: КЛ/СД просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер... ", договорът е бил прекратен, а задълженията по него обявени за предсрочно изискуеми на 03.12.2020 г. Договорът за кредит бил прекратен автоматично от страна на „Профи Кредит България“ ЕООД, за което Т. М. М. била уведомена чрез Уведомително писмо на посочения от него адрес в договора. След прекратяването на договора размерът на задълженията ставал предсрочно изискуем, като оставало в сила задължението на клиента да заплати всички дължими суми по процесния договор. Поради това, оставащото непогасено задължение по погасителен план, с падеж след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, било обединено в една последна погасителна вноска, чийто падеж бил датата на обявяване на предсрочната изискуемост - 03.12.2020 г. В случай, че се приеме, че предсрочната изискуемост по договора не е надлежно обявена на ответника, допълнително се посочва от ищеца, че крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към ДПК е изтекъл на дата 10.05.2021 г., с изтичането на който срок настъпвала и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер. Това било така, тъй като „предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението 4 за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК." - Решение № 152 от 22.01.2020 г. по т. д. № 3131/2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро търг. отделение.Съгласно цитираното решение, предсрочната изискуемост не можела да бъде приложена по отношение на вече падежиралите към момента на обявяването й вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила. По отношение на вноските с настъпил падеж по погасителния план към датата на подаване на заявлението, предсрочна изискуемост не се твърдяла и съответно тяхното присъждане в последващото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК не може да се разглежда като произнасяне извън заявеното от кредитора основание.