Решение № 713 от 31.10.2022, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 713 гр. Разград, 29.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20223330100092 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.

79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1408, р-н Триадица, ж.к.

„Иван Вазов“, ул. “Балша” № 17, ап. 1, представлявано от управителя Борислав И. Николчев, чрез процесуалния му представител юрисконсулт А.

С. Г., със съдебен адрес: гр. София, п.к. 1408, р-н Триадица, ж.к. „Иван Вазов“, ул. “Балша” № 17, ап. 1, срещу Т. М. И. с ЕГН ********** от гр.

************************************, с която се моли да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца 1341,55 лв., от които: 1000,00 лв. главница по предоставен кредит и 341,55 лв., представляващи договорна/възнаградителна лихва за периода 08.04.2020 г. 30.09.2021 г., ведно със законна лихва за забава от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 2154/2021 г. на Районен съд – Разград. Моли се съдът да осъди ответника да заплати направените и присъдени разноски в заповедното производство в следния размер: 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и платената държавна такса в размер на 39,33 лв. Моли се на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът да осъди ответника да заплати направените от ищеца разноски в настоящото производство, включително държавна такса, такса за изисканите експертизи, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева.

Ищецът посочва, че на 08.04.2020 г. ищцовото дружество сключило в качеството си на кредитодател с ответника по делото, в качеството на кредитополучател, Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 293204. Договорът бил сключен при условията на ЗПФУР. Сключването на самия договор се извършило въз основа на подробна информация, достъпна 1 на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес били публикувани общите условия за предоставяне на кредит от разстояние.

Съгласно същите, сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приемал същите. След това кандидатът получавал електронно мейл, в който се съдържал преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бил одобрен, той получавал на личния си мейл договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването ставало по следния начин: клиентът получавал чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четирицифрен уникален код. Той получавал втори мейл, в който се съдържал специален линк, като след отварянето му следвало да въведе получения от него код. По принцип преди извършването на паричния превод клиентът получавал обаждане на посочен от него телефонен номер, а разговорът се записвал. По този начин той отново потвърждавал сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Твърди се, че при кандидатстване ответникът посочил следния телефонен номер: *** и следният имейл: [email protected]. Полученият от него активиращ код бил 1497. Ищецът сочи, че сключването на договора чрез електронната платформа е годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен документ е чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. Ищецът изтъква още, че етапите за сключване изискват множество действия от страна на потребителя, като във всеки от тях той се запознава с обстоятелството, че сключва договор за предоставяне на кредит. Поради това се прави извод, че ответникът е знаел в какво правоотношение встъпва.

В хода на кандидатстване кредитополучателят изпратил снимка на личната си карта. Според ищеца е видно, че предоставените лични данни съвпадат. Предоставена била и снимка тип „селфи“ с лична карта, от която било видно, че снимащото се лице е това на документа за самоличност. Твърди се, че доколкото няма сигнал, че документа за самоличност е откраднат, то следва извод, че именно ответникът е предоставил снимките. Сочи се още, че от справка в сайта на МВР е видно, че данните съответстват на предоставената лична карта, съответно и снимката съответства на лицето, предоставило своя такава.

Предоставена била и снимка на Вайбър, от който било видно, че снимката на профила и телефонния номер съвпадат с телефонния номер, от който бил изпратен кода за активиране на договора за кредит. По този начин кредитополучателят сключвал договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпращал съобщение по телефон, с което го уведомявал, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.

До входиране на заявлението, както и да входиране на исковата молба, нямало постъпили плащания по договора. Гореописаната процедура била извършена от ответника, в резултат на което на същия бил отпуснат кредит с главница в размер на 1 000,00 лв. (хиляда лева). Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора сумата била преведена на ответника по посочен от него начин, а именно касово на каса на „Изипей“ АД.

Ищецът посочва, че съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от договора за кредит вземането на главница е в размер на 1000,00 лева, разпределено на 20 вноски, всяка от които в размер на 50,00 лв. за периода от 08.05.2020 г. до 29.11.2021 г. Твърди 2 се, че ответникът не е извършвал никакви плащания за погасяване на главницата. Ищецът изпратил имейл, чрез който на датата на получаването му 01.10.2021 г. надлежно уведомил получателят, че е обявена предсрочна изискуемост. Сочи се, че възможността за обявяване на предсрочна изискуемост по имейл е предвидена в гл. IX, т. 5 от Общите условия към договора. Сочи, че в случай, че се приеме, че няма надлежно обявена такава, то приложение следва да намери т. 1 от ТР № 8 от 2017 г. по т.д. № 8 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което се уважава искането за установяване на вземания, които са непадежирали към датата на входиране на заявлението и за които не е обявена надлежно предсрочна изискуемост. Размерът на вземането, подлежащо на уважение, следва да се определи към момента на формиране на сила на присъдено нещо. Съгласно т. 2 от цитираното решение обстоятелството, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са отграничени падежирали от непадежирали вноски не е условие искът да бъде обявен за недопустим. Поради посоченото се моли, ако съдът приеме, че вземането не е надлежно обявено за предсрочно изискуемо, да определи като изискуеми всички вземания за главница към момента на формиране на сила на присъдено нещо. Твърди се, че към дадения момент всички вноски за главница ще са падежирали, следователно и въз тълкувателното решение към момента на постановяване на решението следвало да се уважи цялата претенция на ищеца за главница по заявлението и по настоящата искова молба. Поради това се претендира главница за периода: 08.05.2020 г. – 29.11.2021 г. в общ размер на 1000,00 лв. При изплащане на вноските по кредита клиентът трябвало да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която била фиксирана и не търпяла изменения по време на договора, уточнена в договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него, лихвеният процент е в размер на 40,15%. Плащания за главница нямало извършени, а периода на претендираната договорна лихва бил съобразен с обявената предсрочна изискуемост, като се претендира договорна/възнаградителна лихва за периода 08.04.2020 г. – 30.09.2021 г. в размер общо на 341,55 лв.

Твърди се, че ищецът е правил опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред, които били безуспешни, а ответникът не погасил задълженията си съгласно договореното. Поради това ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, в резултат на което било образувано ч. гр. д. № 2154/2021 г. Тъй като длъжникът не бил открит на постоянен и настоящ адрес, нито е установен работодател, чрез който да му се връчат книжата, е извършено връчване по правилата на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. Съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК указал на ищеца да предяви установителен иск, за да докаже вземането си, довнасяйки дължимата държавна такса. Твърди се, че към датата на входиране на исковата молба ответникът дължи на ищеца сумата от 1 341,55 лв., от които: 1000,00 лв. главница по предоставения кредит и 341,55 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода 08.04.2020 г. – 30.09.2021 г., ведно със законна лихва за забава от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

Ответникът чрез назначения му особен представител изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Изразява се становище, че липсват конкретни доказателства, че именно ответникът е кредитополучател по договора за кредит. Акцентира, че съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 година по тълкувателно дело № 4 от 2013 година точка 18 на Върховния касационен съд на ОСГТК, преди да предяви иска си с правно 3 основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да е упражнил законосъобразно правото си да направи кредита предсрочно изискуем, а в случая не е обявена предсрочна изискуемост. Възразява се и по отношение размера на договорната лихва за периода 08.04.2020 г. – 30.09.2021 година за сумата от 341,55 лева, доколкото надвишавал законната лихва (чл. 33, ал. 2 от Закона за потребителските кредити), т.е. накърняват се добрите нрави.

За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, спазването си на задълженията по договора, неизпълнение на договора от страна на ответника и размера на вземанията.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложен Договор от 08.04.2020 г. за предоставяне на кредит от разстояние № 293204, за който ищецът твърди, че е сключен между него и ответника чрез комуникация по електронен път. В договора са записани всички лични данни на ответника – трите имена, ЕГН, номер на лична карта, постоянен и настоящ адрес, номер на мобилен телефон. В чл. 2, ал. 1 от този договор е посочено, че кредиторът се задължава да предаде в собственост на потребителя сумата 1000 лв., а потребителят се задължава да върне същата на кредитора при условията на договора. Потребителят се задължава да върне предоставената сума на ищеца за срок от 600 дни с фиксиран годишен лихвен процент – 40,15 %, като общо дължимата сума за плащане по кредита е 1346,50 лв., съответно годишния процент на разходите е 48,3 % в случай, че няма основание за начисляване на неустойки, лихви за забава и разходи за събиране.

В чл. 3 от договора е записано, че потребителят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави обезпечение – банкова гаранция или две физически лица – поръчители, които да отговарят на определени условия. В същия текст (ал. 2) е записано и това, че при неизпълнението на това задължение потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 474,96 лв., като тази неустойка се заплаща от потребителя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към вноски 1, 2, 3, 4, 5 и 6 се добавят всеки месец 79,16 лв. В този договор няма подпис на ответника. Представени са и общите условия.

По делото е представено и писмо от 08.04.2020 г., изпратено по електронна поща до имейл адрес [email protected]. В писмото се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Конкретно е посочено, че при представяне на обезпечение общата сума за връщане е в размер на 1346,50. В писмото е указано, че след отваряне на линк и въвеждане на изпратен със СМС известие четирицифрен код, след това потребителя следва да потвърди сключването на договора. Според представената разписка на 08.04.2020 г. ищецът "Изи Финанс" ЕООД заплатил чрез EasyPay 1000 лева на получателя Т. М. И. с ЕГН-**********.