Решение № 7 от 12.01.2023, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Р., ..0...3 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Р., ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря И. ЕВТ. С. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №..2.730.00.6 по описа за..2 година

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.49, вр. чл.45, ал.. и чл.86 ЗЗД.

По изложените в исковата молба от ищцата Я. Т. Ш., ЕГН ., с адрес: гр.Р., ж.к.“Авт.“ бл..0, ет., ап., със съдебен адрес: гр.Р., пл.“С.“ № .0 и доразвити в съдебно заседание от нейната процесуална представителка- адв.Б. Б. от АК- П. обстоятелства и съображения, са предявени искове срещу ответника Община Р., с адрес: гр.Р., пл.“С.“ №.0, ЕИК: ., с които моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от сума в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, уплаха и стрес, в резултат от увреждането, причинено от ухапване от бездомно куче, ведно със законната лихва, смятано от деня на увреждането- .6.06..2 г., около 5.. ч., станало в гр.Р. на шосето С.- К. в района на Авт.та, до окончателното изплащане на главницата, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата е била ухапана от бездомно куче на .6.06..2 г., като отговорността се претендира на основание чл.49, ал.., вр. чл.45 ЗЗД.

Ответната община Р., чрез кмета П. А., е оспорила изцяло иска, като е изразила становище, че искът е неоснователен. Твърди се, че не е налице бездействие от страна на Община Р., тъй като са взети мерки относно намаляване популацията на бездомните кучета.

На 06.06... г. бил подписан договор за изпълнение на услуга: “Овладяване на популацията на бездомните кучета на територията на Община Р.“ с доктор А. П. В.. По силата на този договор. Община П. заплаща на доктор В. да залавя, транспортира, кастрира, маркира, ваксинира/против бяс включително/ и обезпаразитява безстопанствените кучета на 1 територията на общината.

Като трето лице- помагач на ответника е привлечена д-р А. П. В., със служебен адрес: гр.Р., ул.“Д.“ № ., която е сключила с ответника договор с предмет „Овладяване на популацията на бездомните кучета на територията на Община Р.“.

Претенцията на ищцата се основава на твърдян в исковата молба инцидент, настъпил на .6.05..2 г. около 5.. ч., станало в гр.Р. на пътя С.- К.. Твърди се, че на същата дата ищцата е тръгвала за работа към гр.С. и очаквайки автомобила, с който е трябвало да пътува, била нападната от две улични кучета. Те били две- черно- по- малко и кафяво- поголямо. При нападението на двете кучета черното куче я захапало за дясната подбедрица.

Ищцата започнала да вика за помощ, като виковете били чути от нейната майка, която се притекла на помощ Пристигнал и автомобил и ищцата била закарана до ЦСМП- Р., където й била поставена инжекция против тетанус. След инцидента ищцата посетила личния лекар, който я насочил за консултация с хирург. Наложила се обработка на раната. Ищцата била силно стресирана и претърпяла множество болки и страдания както по време на увреждането, така й по време на лечението.

Искането е да й бъде присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди, предвид бездействие на служители на общината, относно задължението за овладяване на популацията от бездомни кучета.

Ответната страна Община Р., в срока по чл..3. ГПК чрез представителя Кмета П.

А. е подал отговор, с който е изразил становище, че оспорва така предявения иск. Оспорват се обстоятелствата изложени в исковата молба свързани с настъпило увреждане в резултат на ухапване от бездомно куче.

Твърди се от ответната страна, че искът е неоснователен, като е оспорено твърдението, че е налице бездействие от служители на общината относно задължението за улавяне и изолирани на бездомни кучета.

Третото лице- помагач на ответника- д-р А. П. В., се е присъединила към становището на община Р..

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.. и чл.35 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

Според свидетелските показания на свидетеля Д. И. К., работещ като като главен инспектор, официален ветеринарен лекар в Община Р. към Областна дирекция „Безопасност на храните“ гр.П., с д-р В. работят в една сграда. Той е пряк свидетел относно популацията на бездомни кучета, още повече когато има сигнал за ухапан човек, е много позасилен контрола, тъй като в разпоредбите е казано, че такова куче, ако бъде установено, се настанява във Ветеринарната лечебница в гр.Р. за наблюдение за минимум от.. дни. Куче с подобно описание в жалбата на ищцата било заловено още през лятото на... г. и от тогава до ден днешен се намира в Районна ветеринарна лечебница в гр.Р., като при постъпване на сигнали от подобен род, д-р В. извършва задължителен ход на мястото, в което е посочено, 2 че е станал инцидента. От тази дата натам не е установено подобно такова куче в популацията на Община Р.. Той самият проследява стриктно всички сигнали и такова куче като бездомно небило установено. Според свидетеля би могло от съседни къщи да има такава практика, тъй като стопаните им периодично отварят вратите и пускат кучета на т.е „безконтролна разходка“. От контрола и информацията, която има от лятото на... г., куче с такова описание не обитава. Д-р В. е изпълнител на тази дейности. Твърди, че много добре познава всяко куче на. Към момента е имало текучество на такива бездомни кучета, като основно разчитат на неправителствени организации, които помагат за осиновяване. Но за кучета, които проявяват агресия, не се връщат на местата, а се задържат на добрата воля на д-р В. в лечебницата. През този период, през... г., между .5.0 кучета са били задържани във ветеринарната лечебница, като в момента са 4 кучета. Свидетелят е прочел исковата молба, където става въпрос за голямо черно куче, със злобна физиономия. Имат информация за малко куче черно, и кафяво такова, които се движат в група. Описанието било за черно голямо куче, със злобна физиономия. Твърди, че друго такова няма в този регион. При разговор с негови познати в региона, са му споделяли за подобна практика да пускат кучета.

Чувал е, че има и други ухапвания от кучета. Той упражнява контролна функция върху дейността на д-р В.. Кучетата, за които става въпрос, са на с. в района и са минали на обработка.

Свидетелката Р. А. Г. познава ищцата от случката. Тя живее в района на Гарата.

Минавайки сутрин за работа към 6 ч. без петнадесет минути някъде, видяла, че имало глутница кучета и в следващия момент тръгнало куче към нея. Видяла, че ищцата размаха чантата. Било месец май..2 година. Тя я намерила във „Фейсбук“ и я попитла как се чувства.

Тогава разбрала, че е ухапана от куче. Кучетата тръгнали всички към нея. Едното куче било по–напред, следващите тръгнали след това към нея.

Според свидетеля О. Б. Г., който познава ищцата повече от. г., последната живее на Авт.та. Пролетта имало инцидент, тя всяка сутрин пътувала с него за С. от Авт.та. Тогава дошла ухапана от куче и той я закарал до Спешна помощ. Тя преминала през пешеходна пътека, когато той я видял, че куца. Като се качила в колата, казала, че я е ухапало куче. Той я закарал до Бърза помощ, след което я изчакал и я закарал на работа. Той живее в кв.“Т.“, близо до този район. Твърди, че навсякъде има бездомни куче, както и в „Т.“. Чул е, че има нападения от кучета в този район. Лично него не са го нападали. След това ищцата била доста разстроена, уплашена, много я боляло. Две седмици след това не била на работа.

Според свидетеля вероятно е създала вече някакъв страх.

По делото е допуснато изслушване на комплексна съдебномедицинска експертиза на вещите лица д-р К. С. Ч. - специалист по съдебна медицина и д-р Р. М. К., лекар-психиатър. Експертите, след запознаване с приложените писмени доказателства, след извършен преглед на пострадалата и след изслушване на свидетелите, са дали следните отговори на поставените въпроси:

В приложената към делото медицинска документация на името на Я. Т. Ш. относно прегледите извършени на .6.05..2г. и на .8.05..2г., са установени и описани следните 3 травматични увреждания: Две охлузни наранявания в областта на дясна подбедрица; прободна рана в областта на дясна подбедрица; кръвонасядания около нараняванията в областта на дясна подбедрица.

В медицинската документация, са налице данни за това, че нараняванията са били обработени чрез първична хирургична обработка- промивка, хирургичен тоалет, превръзка и е поставена противотетанична ваксина- Т. - . ампула.

Описаните увреждания в областта на дясна подбедрица е възможно да са получени в резултат от ухапване от куче - от действието на островърхи предмети каквито представляват и кучешки зъби и отговарят да са получени по начин и по време, за които се съобщава в исковата молба и в медицинската документация цитирани по-горе.

Уврежданията в областта на десен долен крайник, в този си вид, в тази степен и с тези характеристики са осъществило критериите на медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Нормалният период на възстановяване при такива увреждания е от порядъка на около три седмици.

В резултат от уврежданията пострадалата е търпяла физически болки и страдания в периода на възстановяване, като същите са били по-интензивни в първите часове и дни след получаване на уврежданията и са намалявали по интензитет по време на възстановителния период.

Не са налице данни в материалите по делото неблагоприятни последствия за физическото здраве на ищцата. относно настъпили

След зарастването си нараняванията са оставили ръбци, които представляват козметични дефекти.

Я. Т. Ш. страда към настоящия момент от Посттравматично стресово разстройство, като същото е в пряка причинно-следствена връзка с преживения инцидент предмет на производството.

Настоящото психично заболяване при О. - Посттравматично стресово разстройство се изразява в тревожност, нарушения на съня и апетита, силно изразен и устойчив във времето страх от кучета и ситуации, свързани с тях, като състоянието й е свързано с признаци на паника - треперене, изпотяване и пресъхване на устата.

Възстановяването на О. от получения силен стрес и като резултатПосттравматично стресово разстройство може да продължи от няколко месеца до години, като съществува вероятност да премине в Разстройство в адаптацията в зависимост от индивидуалните адаптивни и възстановителни способности на психиката й и от липсата или наличието на евентуални нови психотравмиращи ситуации от подобно естество, като за този период качеството й на живот ще бъде влошено с тенденция към постепенно подобряване.

От правна страна.

Искът е с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД.

4

Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл.49 ЗЗД.

/Постановление № 7 от 30.XII..959 г., Пленум на ВС/ За да е основателна претенцията за присъждане на обезщетение на основание чл.49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликтпротивоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с което е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя- възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Отнася се до правопораждащи факти, чието доказване е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване /в този см.

Определение № .4. от .5...0. г. по гр. д. № ..0. г. на Върховен касационен съд/.

За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата.

Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.

Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца.