Определение № 18596 от 19.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 40139/2025
- Вид
- Определение № 18596
- Подписан
- 19.05.2026
- В сила
- 19.05.2026
- Състав
- ДИАНА ДИМИТРОВА ВАСИЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 3, т. 11 · Закон за защита от домашното насилие
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18596 гр. София, 19.05.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 183 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДИАНА Д. В. като разгледа докладваното от ДИАНА Д. В. Гражданско дело №
20251110140139 по описа за 2025 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Подадена е молба вх. № 140010/04.05.2026г. от В. Н. Р. с искане на основание чл. 15, ал. 3 ЗЗДН за защита срещу Б. К. Х. и срещу М. И. Х..
В молбата се твърди, че на 17.04.2026г. в гр. ******** на около 100 м. от детска градина „****“ ответникът Б. К. Х. отправила следните обидни думи към молителя:“нещастник, дебелак, помияр“ и с жест му „показала среден пръст“. Твърди, че нейният настоящ съпруг М. И. Х. извършил акт на домашно насилие, изразяващ се в плюене по посока на В. Р. и управлявания от него лек автомобил рег. ******* както и в нанасяне на удари с крака по лекия автомобил и нанасяне на удари от страна на М. И. Х. в областта на корема и слабините на В. Р..
Съдът намира, че молбата за защита срещу М. И. Х. е недопустима, тъй като той не е сред кръга лица, спрямо които може да се търси защита от домашно насилие.
В молбата за защита се твърди, че В. Р. и Б. Х. са родители на детето Е. Р.. М. И. Х. е съпруг на ответницата Б. Х..
С оглед изложените твърдения за фактическа и роднинска връзка между страните съдът намира депозираната молба за частично недопустима, като съображенията за това са следните:
В разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДН изрично и лимитативно законодателят е определил лицата, които могат да бъдат жертви, респ. извършители на домашно насилие. Съгласно посочената норма „Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от: съпруг или бивш съпруг; лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка; лице, от което има дете; възходящ; низходящ; лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително; лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително; настойник, попечител, лице, на което са възложени грижи за детето, или лице, на което детето е поверено; лице, което е роднина по права или по съребрена 1 линия до четвърта степен включително, на лицето, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка; лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка; лице, което е съпруг или бивш съпруг на родителя.“
В случая молбата, подадена от В. Р. в лично качество срещу съпруга на Б. Х., с която са родители на Е. Р., е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 11 ЗЗДН активно процесуално легитимиран да търси защита като пострадало лице са децата на родителите срещу техен съпруг или бивш съпруг. Нормата не визира и не предоставя възможност на родителя да търси защита в лично качество срещу новия съпруг на майката на детето му. Т.е.
В. Н. Р. не се явява активно легитимиран да търси защита за себе си срещу М. И. Х..
С оглед гореизложеното и за пълнота съдът намира, че разширено тълкуване на активната и пасивната процесуална легитимация, регламентирана в нормата на чл. 3 ЗЗДН, е недопустимо. Това е така, тъй като производството, макар и да се развива като спорна съдебна администрация, то има рестриктивни последици за извършителя в случай, че бъде доказан актът на насилие, скрепени с наказателна санкция при нарушение на издадена заповед за защита. Нормата на чл. 3 ЗЗДН е ясна, точна, съдържа лимитативно изброяване на субектите, поради което не е налице и непълнота. С цел предоставяне на бърза и своевременна помощ на пострадалите лица именно в хипотеза на домашно насилие законодателят е подходил със законодателна техника на изчерпателно изброяване на субектите в нормата на чл. 3 ЗЗДН. /В този смисъл Определение № 9460 от 30.04.2015 г. по в. ч. гр. д. № 4801/2015 г. на Софийски градски съд/.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК вр. чл. 26 ГПК вр. § 1а от ЗР на ЗЗДН съдът ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА молба вх. №140010/04.05.2026г. от В. Н. Р., ЕГН: ********** в лично качество с р е щ у М. И. Х., ЕГН **********, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 40139/2025 г. по описа на СРС, 183-ти състав в тази част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на молителите.
След влизане в сила на определението делото да се докладва за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2