Определение № 488 от 30.07.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 488 гр. Перник, 30.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500343 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, съдържаща се във възражение вх. на ПРС № 5744/10.03.2025 г. и молба с вх. на ПРС № 9962/28.04.2025 г., подадена от Й. П. Й. от ***, с ЕГН:********** чрез адвокат Б. Б. от САК срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 189/31.01.2025 г., издадена по ч. гр. дело № 387/2025 г. по описа на Районен съд – Перник в частта й за разноските, с която жалбоподателят е осъден да заплати на заявителя „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, гр. Перник, ул. „Средец“ № 18, с ЕИК:823073638 сумата от 480 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят излага съображения, че адвокатското възнаграждение не е дължимо, тъй като не е реално заплатено и че същото е прекомерно завишено. Моли окръжния съд да отмени заповедта по чл. 410 ГПК в обжалваната й част и определи по-нисък размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК.

„Водоснабдяване и Канализация“ ООД чрез адвокат Т. Н. е подало отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли окръжния съд да я остави без уважение.

Излага съображения за дължимост на разноските и че размерът на адвокатското възнаграждение не е прекомерен.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – 1 депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за частично основателна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Заповедното производството под № 387/2025 г. по описа на Районен съд – Перник е образувано по заявление на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Й. П. Й., което заявление е било уважено от съда с разпореждане № 1706/31.01.2025 г. и въз основа на последното е издадена процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 189/31.01.2025 г., съгласно която длъжникът Й. П.

Й. е осъден да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, както следва: сумата от 336,78 лв., представляваща главница за ползване на услугата доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води и откриване на партида, която е с абонатен № ***, за периода от 14.04.2020 г. до 20.11.2024 г., за недвижим имот находящ се на адрес: ***; сумата от 28,18 лв., представляваща лихва за периода 10.10.2022 г. - 10.01.2025 г.; ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 30.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 480,00 лв. – адвокатско възнаграждение – разноски по делото.

Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за недължимост заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като същото не било реално заплатено.

Към заявлението са приложени доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение (л. 19-22). В представения Рамков договор изрично е договорено, че възнаграждението ще се изчислява върху размера на претендираното със заявлението вземане и се дължи авансово, а в представената фактура, ведно с опис към нея, е посочен длъжника, както и е налице платежно нареждане за плащане по фактурата от страна на заявителя. Същевременно, заявлението е уважено напълно като е издадена заповед за изпълнение, с която длъжникът е осъден да плати всички претендирани суми. Поради това са налице кумулативните предпоставки за уважаването на искането за присъждане на разноски.

Относно възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение, настоящият съдебен състав го намира за основателно при съобразяване с решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1/09.07.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която 2 няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.

Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (в същия смисъл са определение № 50015/16.02.2024 г. по търг. дело № 1908/2022 г. на І-во т.о. на ВКС и определение № 343/15.02.2024 г. по търг. дело № 1990/2023 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС ).

В настоящата хипотеза се касае за проведено заповедно производство, по което изначално фактическата и правна сложност не могат да бъдат високи, именно поради характера на производството и целта на същото – единствено да се установи дали вземането е спорно или не. Поради това и съобразявайки и размера на присъденото адвокатско възнаграждение спрямо размера на горепосочените задължения на длъжника, настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на спорното адвокатското възнаграждение в настоящия случай възлиза на 240 лв. с ДДС.

По така изложените съображения, издадената заповед за изпълнение следва да бъде отменена в частта й за горницата над присъдената сума от 240 лева за адвокатско възнаграждение, съответно да бъде потвърдена в останалата й обжалвана част.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник ОПРЕДЕЛИ:

Отменя заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 189/31.01.2025 г., издадена по ч. гр. дело № 387/2025 г. по описа на Районен съд – Перник в частта й, с която е разпоредено Й.

П. Й. да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 240 лева с включено ДДС до присъдените 480 лева.

Потвърждава заповедта в останалата й обжалвана част – с която е разпоредено Й.

П. Й. да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4