Решение № 151 от 08.10.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Велики Преслав, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20263610100395 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от М. М. Х. срещу ЗД „Б.Ис“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции с пр. осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 365 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата о т 4601,63 евро (с левова равностойност от 9000 лева), представляваща неизпълнено парично задължение по споразумение от 13.10.2025 г. – договорено обезщетение по застрахователна полица № Е******** и щета № ********, ведно със законна лихва върху главницата от дата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата 274,03 евро, представляваща обезщетение за забава за периода 25.10.2025 г. (8 дни след получаване на последната покана) – 22.04.2026 г.

Ищцата твърди, че между нея и ответното дружество е бил сключен договор за имуществена застраховка „Автокаско“ по полица № Е******** за лек автомобил „Ф.Г.С.“, рег. № Н****КМ, като автомобилът е нейна собственост и е управляван от нея.

Навежда твърдение, че на 02.05.2025 г. е настъпило застрахователно събитие, по повод на което при ответника е образувана щета № ********. Изтъква, че била проведена ликвидационна процедура, като в хода на производство по щетата ответникът ЗД „Б.Ис" АД признал възникването на частично застрахователно събитие. След осъществени преговори между страните на 13.10.2025 г. било подписано споразумение, по силата на което ответникът се е задължил безусловно да заплати на ищеца сумата 9 000 лева като обезщетение за всички вреди по процесната щета.

Поддържа, въпреки сключеното споразумение, получила писмо - отказ от 04.12.2025 г, с което се оспорва механизма и се изразява резерви за действителната щета.

Независимо от отправените от ищцата покани за плащане (последната от дата 17.10.2025 г.) ответникът не е изпълнил задължението си и не е изплатил договореното застрахователно обезщетение. Впоследствие на 01.12.2025 г. на ищцата бил изпратен нов отказ за изплащане на обезщетение, основан на твърдения за несъответствие на механизма на събитието и 1 инсцениране на застрахователното събитие.

Ищцата настоява, че тези възражения на застрахователя са преодолени със сключване на споразумението.

По изложените подробни доводи моли исковите претенции да бъдат уважени изцяло, като претендира и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В последното по делото открито съдебно заседание ищецът се явява лично заедно с редовно упълномощения си процесуален представител, като заявява, че поддържа исковата молба и с оглед представените доказателства моли исковата претенция да бъде уважена изцяло и да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в който взима становище по процесуалната допустимост, но неоснователност на исковите претенции. Не отрича наличието на застрахователно правоотношение, нито, че в срока на действие на полица № Е******** е заведена щета под № ********.

Ответното дружество излага, че след представяне на всички изискуеми документи от страна на застрахованото лице бил съставен ликвидационен акт за изплащане на застрахователно обезщетение на ищеца. Навежда твърдение, че при извършена допълнителна проверка било установено несъответствие между декларирания механизъм на настъпване на събитието (попадане в дупка на пътното платно) и установените увреждания по автомобила, които според ответника не биха могли да настъпят при условията, описани в уведомлението –претенция на ищеца, поради което е налице изключен риск по т. 1.5 от Раздел III от Общите условия на застраховката. Настоява, че степента и характеристиките на вредите указват, че те са нанесени при условия и динамика, които не кореспондират със заявеното от застрахования и са резултат от събитие, което е различно от твърдяното във времеви и ситуационен смисъл. Поддържа, че са представени неверни данни относно застрахователното събитие и са налице основания за отказ от изплащане на обезщетение.

Оспорва и действителната стойност на автомобила към датата на събитието (21000 лева), като твърди надзастраховане и несъответствие между претендираното обезщетение и действително претърпените вреди.

По изложените доводи счита, че исковите претенции са неоснователни и недоказани и настоява да бъдат отхвърлени.

В последното по делото открито съдебно заседание ответникът не изпраща процесуален представител. Депозирано е становище, в което заявява, че поддържа отговора на исковата молба и моли исковата претенция да бъде отхвърлена.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложеното Заверено копие от Декларация за сключване на застраховка „К.И.“ от 21.03.2025г. безспорно се установява, че между ищцата М. Х. и ответното дружество е бил сключен договор за имуществена застраховка „Автокаско“ по полица № Е******** за лек автомобил „Ф.Г.С.“, рег. № Н****КМ. Договорената застрахователна сума възлиза на 15000 лева. Застрахователната премия е била платена, видно от ангажираните документи, установяващи плащане на сумата от 195,84 евро (касов бон и Сметка оригинал от ЗД“Б.ИС“АД до М. Х. по номер на полица № Е******** от 21.03.2025 год.

Установява се безспорно от приложените писмени доказателства, че по отношение на застрахования автомобил е настъпило застрахователно събитие. Приложени са протокол за извършен оглед и маркиране на автомобил № М252011813/06.10.2025г., опис на щета №2/02.05.2025г., от който документ е видно, че са констатирани щети по джантата (задна дясна), въздушна завеса (странична дясна), облегалка на предна дясна седалка, въздушна възглавница на предна дясна седалка, централна въздушна възглавница и гума (задна дясна), 2 като всички описани увредени детайли по автомобила са били за подмяна.

Била е заведена щета № ********/13.10.2025г.

Приложено е сключено Споразумение от 13.10.2025г. между ЗД“Б.ИС“АД и М. Х. във връзка с изплащането на застрахователно обезщетение по застрахователна полица Автокаско № Е******** и щета Автокаско № ********. В споразумението страните са приели застрахователят да заплати на ищцата сумата от 9000 лева - застрахователно обезщетение за причинени вреди в резултат на настъпило събитие с лек автомобил „Ф.Г.С.“, рег. № Н****КМ, настъпило на 02.05.2025 год. около 08:00 часа. В чл. 2 от споразумението е посочено, че застрахователното обезщетение е съобразено с действителните пазарни цени за ремонтни дейности, труд и материали към момента на подписване на споразумението. В чл.

4 е посочено, че с изплащане на определеното обезщетение застрахователят изпълнява изцяло задълженията си по застрахователна полица Автокаско № Е********, във връзка с настъпило застрахователно събитие по заведена щета Автокаско № ********.

Застрахователното обезщетение е следвало да бъде изплатено на ищцата на посочената в чл.

5 от споразумението банкова сметка. Споразумението носи подписите на ищцата и двама от Изпълнителните директори на застрахователя.

На 01.12.2025 год. ищцата е отправила покана до ответника за изплащане на определеното й обезщетение, като е предоставила срок за изпълнение на задължението – до 15.12.2025 год. Не са ангажирани доказателства дали тази покана е достигнала до знанието на ответника, но на 04.12.2025 год. ищцата е получила от ответника писмо-отказ, с което е заявил, че не дължи плащане по щетата, поради съмнения за несъответствие на декларирания механизъм на настъпване на събитието с установените увреждания.

На 13.01.2026 год. ищцата е изпратила нова Покана за плащане и възражение до ответника, като е предоставила нов 7-дневен срок на ответника да заплати задължението си.

Поканата е получена на 13.01.2026 год.

Представена е и кореспонденция по e-mail между ищцата и представители на ответника, в която ответното дружество отново е заявило позицията си за недължимост на договореното парично обезщетение. От тази кореспонденция, в частност от първия имейл от 07.10.2025 год. става ясно, че претенцията на ищцата е била разгледана от експертен съвет, който е взел решение, че при представяне на удостоверение за прекратена регистрация на МПС определеното обезщетение възлиза на 10500 лева, а в случай, че регистрацията не бъде прекратена обезщетението ще е в размер на 9000 лева. Ищцата е била поканена в офис на застрахователя, за да подпише споразумение, както е направила. На 07.11.2025 год. ищцата е получила нов имейл от служител на ответника, с който е отправена покана да окаже допълнително съдействие на застрахователя във връзка с установяване на щетите по автомобила.

От кореспонденцията между застрахователя и ОД МВР става ясно, че регистрацията на увреденото МПС не е прекратена, доколкото не е било представено удостоверение в тази насока.

От приетата по делото банкова справка по сметка на ищцата се установява, че по посочения в споразумението IBAN не е постъпвало плащане от ЗД „Б.Ис“ АД в размер на 9000 лв., нито в претендирания евроразмер 4 601,63 евро, до приключване на съдебното дирене.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 365 ЗЗД и чл. 86,ал. 1 от ЗЗД.

За да бъдат уважени предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните факти и обстоятелства: 1. сключването на валидно споразумение 3

(договор за спогодба) от 13.10.2025 г. между страните; 2. съдържанието на споразумението (че обхваща щета № ******** и застрахователна полица № Е********) и поетото от ответника задължение за плащане на сумата 9000 лева; 3. настъпването на изискуемост на задължението, т.е. покана за плащане, връчена на ответника и на коя дата; 4. Период на забавата и размер на претендираното обезщетение за забава.

Съответно в тежест на ответника по делото е да установи фактите, на които основава възраженията си срещу съществуването или дължимостта на вземането, както и евентуално изпълнение.

С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че 1. между страните е било налице валидно застрахователно правоотношение по полица № Е********; 2. процесният автомобил „Ф.Г.С.“, рег. № Н****КМ е бил застрахован при ответника; 3. при ответника е била образувана щета № ******** по повод твърдяно настъпване на застрахователно събитие от 02.05.2025 г., на осн. чл.146, ал.1, т.3 и т. 4 от ГПК.

Претенциите на ищеца произтичат от твърдения за наличие на споразумение между него и ответника, с което същите са уредили взаимоотношенията си във връзка с изплащането на застрахователно обезщетение по застрахователна полица Автокаско № Е******** и щета Автокаско № ********. Процесното споразумение съдържа ясно и безусловно парично задължение на ответника да заплати на ищцата сумата 9000 лв. (4601,63 евро).

Представеното по делото споразумение от 13.10.2025г. по своята правна същност представлява извънсъдебен договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, с който съконтрахентите по него чрез взаимни отстъпки са прекратили един съществуващ спор. С оглед целта на спогодбата да се внесе определеност и яснота в отношенията на спорещите, като се сложи край на спора, страните по договора се съгласяват правното положение между тях да е такова, каквото е прогласено с нея. Съобразно установеното от фактическа страна в случая се касае до споразумение, с което ответникът - застраховател се е съгласил да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в определен размер за настъпилата щета Автокаско № ********.

С подписването на споразумението страните са се задължили да зачитат прогласеното с него досежно материалните им отношения, възникнали по повод процесната щета и да спазват установеното с него правно положение, а именно, че ответникът се задължава да плати посоченото обезщетение в договорения размер, а ищеца да не търси по-голям размер от тази сума. Процесното споразумение, ценено с оглед датата на сключването му, ведно с приложените писмени доказателства, видно от които е била заведена щета, случила се в рамките на застрахователното покритие, предпоставя извода, че последното има установителен характер - за вече изискуемо от ищеца спрямо ответника, установено по основание и размер, вземане от застрахователно обезщетение, дължимо по застрахователния договор, в съответствие с предмета, индивидуализиран в споразумението. Основателността на претенцията, въведена като предмет на спора, зависи единствено и само от изпълнението на уговорките по това споразумение. Доколкото договорът за спогодба е самостоятелен, неформален и консенсуален и е валиден, съдът е длъжен да се съобрази с неговото съдържание и да зачете неговия материалноправен ефект (в този смисъл Решение № 50035 от 15.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5039/2021 г., IV г. о., ГК; Решение № 50 от 30.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1883/2018 г., I т. о., ТК; Решение № 425 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 39/2011 г., III г. о., ГК; Решение № 742 от 13.12.2024 г., на ВКС, по г.д. № 413/2024 г., 4-ТО на ВКС; Решение № 141 от 14.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 2839/2018 г., II т. о., ТК и др.).