Решение № 592 от 22.06.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. Сливен, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ при участието на секретаря НАДЕЖДА ИВ. И. като разгледа докладваното от ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ Гражданско дело № 20262230100403 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл. 144 СК и чл.149 от СК за присъждане на издръжка на пълнолетно дете, учащо редовно в средно учебно заведение, в размер на 230 евро месечно, считано от датата 02.09.2025 г. до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 25 годишна възраст, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

Ищецът Й. С. С. твърди, че ответника е негова майка. На 01.09.2025 г. е навършил пълнолетие, учи в редовна форма на обучение в СУ „Епископ Константин Преславски“ - гр. Бургас. Към настоящия момент живее с баща си в жилище под наем. Твърди, че не разполага с жилищни доходи, родил се е с детска церебрална парализа, като е претърпял няколко операции през годините. Вследствие от операциите и заболяването си ищецът твърди, че се нуждае от специални грижи и рехабилитация, нови обувки - зимни и летни.

Твърди се, че ищеца е последна година ученик, живее в жилище под наем с баща си и му предстои абитуриентски бал, както и разходи за изваждане на документи за прием във ВУЗ.

Ищцът моли за уважаване на предявения иск.

Ответникът е подал отговор на исковата молба. В него се признава, че тя е майка на ищеца. Твърди се, че ответникът работи като медицинска сестра в 1 лечебно заведение и получава заплата близка до минималната в страна.

Посочва се, още, че страда от онкологично заболяване, като има поставени и други диагнози - неисулинов захарен диабет, като заболяванията изискат специални грижи. Посочва се, още, че ответникът има пълнолетна дъщеря, която има малолетно дете, като ответникът като негова баба полага грижи, поради неглижиране от страна на родителите на непълнолетното дете и поради невъзможност да отглежда детето е депозирана молба в отдел „Закрила на детето“ при ДСП Сливен. Посочва се, че ответницата има активен кредит в размер на 42600 лева, който е теглила за ремонт на жилището си и за стоматологично лечение. Твърди се, че поради изброените разходи, ответникът е в невъзможност да изплаща претендираната издръжка, като ако я изплаща ще затрудни задоволяването на собствените си нужди.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично. Чрез своя пълномощник - адвокат, поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. С допълнителна молба входирана в съдебно заседание, ищецът конкретизира претенцията си, като посочва, че претендира иск за издръжка за минало време от датата на пълнолетието 01.09.2025 г. до датата на предявяване на исквоата молба в общ размер 920 евро – 4 вноски по 230 евро, както и иск за издръжка за сумата от 230 евро на месец от датата на подаване на исковата молба до завършване на образование, но не по късно навършване на 25 годишна възраст. Представя писмени бележки. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован, се явява лично и със своя пълномощник - адвокат оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а са представени и писмени доказателства, от които се установява, че ответникът е майка на ищеца, както и че към датата на исковата молба ищецът е учил в редовна форма в средно учебно заведение и не е навършил двадесетгодишна възраст.

Общоизвестно е обстоятелството, публикувано в календара на МОН, че последният учебен ден за учениците от 12-ти клас през учебната 2025/2026 г. е 15.05.2022 г.

2

Видно от представените от ищеца удостоверения от НАП и НОИ, същият не работи по граждански или трудови договори и не получава доходи от такива и няма облагаеми или необлагаеми доходи от наеми, лихви, дивиденти и т. н., не притежава МПС или недвижимо имущество.

От представеното удостоверение от ответника и от допълнително такова е видно, че майката на ищеца, работи на длъжност медицинска сестра - в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД, е получила трудово възнаграждение за периода от м. май 2025 г. до м. март 2026 г. брутно възнаграждение в размер на общо 16408,73 евро или средномесечно по 1367,39 евро, а от представения Договор за потребителски кредит се установява, че майката на ищеца е изтеглила кредит в размер на 42600лв., с краен срок на погасяване до 26.02.2035 г. От удостоверение от клиниката по онкогинекология на УМБАЛ „д-р Георги Странски“ се установя, че ответникът е с поставена диагноза „Hyperplasia endometrii atypica“.

С Решение № 140/18.02.2025 г. по гр. Дело 6134/2024 г. по описа на РС Сливен ответникът е осъдена да заплаща издръжка до навършване на пълнолетие сума в размер на 450 лева ежемесечно.

От удостоверение от НОИ се установява, че ищецът получава социална пенсия за инвалидност в размер на 221,67 евро.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Стоян С. - баща на ищеца, се установи, че ищецът страда от „ДЦП“, като е диагностициран от 5-годишен. Установи се, че ищецът посещава рехабилитационен център 3-пъти седмично срещу заплащане в размер от 40 евро. Бащата сочи, че синът му е хиперактивен и посещава уроци по български,математика и химия.

Установи се, че от 2017 година живее с баща си в гр. Бургас на квартира, ходи на фитнес и на плуване. Заедно със сина си ходят в гр. Котел за балнеолечение на процедури в рехабилитационния център. Посочва, че му предстои бал, като до момента облеклото, почерпките с близките и самото мероприятия са били заплащани единствено от бащата.

От разпита на свидетеля Я., който живее със ответника на съпружески начала се установя, че ответникът има диабет и е оперирана от раково образувание. Посочва, че се грижат и за внук, който е от дъщерята на ответника. Посочва, че за едната операция на ищеца – бащата и майката са си 3 разделили парите.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 144 СК за присъждане на издръжка на пълнолетно дете, ненавършило двадесетгодишна възраст, учащо редовно в средно учебно заведение, в размер н а 230 евро месечно, считано от датата на подаване на исковата молба 29.01.2026 г. до настъпването на законен повод за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане и с правно основание чл. 149, вр. чл. 144 СК за присъждане на издръжка на пълнолетно дете, ненавършило двадесетгодишна възраст, учащо редовно в средно учебно заведение, в размер на 230 евро месечно за минал период от 4 месеца, считано от датата на навършване на пълнолетие на ищеца - 02.09.2025 г. до датата на завеждане исковата молба или общо в размер на 920 евро – 4 вноски по 230 евро.

Предявените искове са процесуално допустими.

Разгледани по същество, съдът ги намира и за частично основателни и доказани.

По иска с правна квалификация чл. 144 СК:

За да възникне правото на ищеца да получава издръжка по чл. 144 СК е необходимо същият да докаже, че е син на ответника, че е пълнолетен, че учи редовно в средно учебно заведение, че не може да се издържа от своите доходи и от използване на имуществото си, а родителят, към когото е насочена исковата претенция, може да дава месечна издръжка без особени затруднения, като законът изисква всички тези условия да са изпълнени кумулативно.

В случая е безспорно, че ответникът е майка на ищеца, както и че към датата на исковата молба ищецът е учил в редовна форма в средно учебно заведение и не е навършил двадесетгодишна възраст.

Съдът следва на основание чл. 235, ал. 3 ГПК да съобрази обстоятелството, че учебната 2025/2026 година за 12-ти клас е приключила на 15.05.2026 г., поради което и издръжката по чл. 144 СК следва да се дължи единствено до тази дата.

Категорично изяснено е също, че ищецът не е могъл да се издържа сам 4 през исковия период, защото не е имал възможност да работи, съответно няма доходи от труд, а няма и имущество, от което да генерира достатъчни за издръжката си доходи.

Обстоятелството, че ищецът получава социална пенсия за инвалидност е ирелевантен за настоящия спор. С оглед заболяването на ищеца и необходимото му лечение и поддържане на тялото му, чрез рехабилитации, упражнения, специални обувки и други условия за нормален начин на живот, настоящият съдебен състав счита, че тази социална добавка е твърде малка.

Макар и малка, същата е осигурена от държавата, социален акт, който цели да копенсира/доколкото е възможно/ здравословното състояние на хората.

Настоящият съдебен състав, счита, че издръжката на хора с увреждания е поголяма от тези в добро здравословно състояние.

Наред с горното се установява, че майката на ищеца, работеща като медицинска сестра в медицинско заведение.Нейните доходи и имущество обаче в настоящия случай са ирелевантни, тъй като право на пълнолетния ищец е да насочи претенцията си издръжка към всеки от двамата родители или само към единия от тях - в случая към майката.

Същевременно няма спор, че в периода на средното си образование пълнолетният ищец е имал нужда от средства за задоволяване на своите потребностите от храна, облекло, учебници и учебни помагала, битови разходи, ползване на мобилни услуги и интернет, разходи за социални и културни развлечения. Касае се за необходими, обикновени, а не луксозни разходи, възлизащи средно на поне 230 евро месечно за покриване на базови ежедневни нужди.

Следователно ищецът несъмнено е лице, което се нуждае от издръжка и има право да получава такава.

Налице е и последната, кумулативно необходима за уважаване на иска предпоставка, а именно родителят, към когото е насочена исковата претенция, да може да дава месечна издръжка без особени затруднения.

Задължението на родителите за издръжка на децата им, навършили пълнолетие, не е безусловно като това по отношение на непълнолетните.

Независимо от моралното задължение на родителя да подпомага финансово своето навършило пълнолетие дете при получаване на по-добро образование и поделяне на разноските за това с другия родител, скрепеното с правна принуда 5 юридическо задължение на родителя да издържа пълнолетното си дете, ако то продължава своето образование, възниква само при условие, че предоставянето на издръжката не създава особени затруднения за родителя.

В закона няма легално определение за понятието „особени затруднения“, но същността му може да се изясни като се има предвид същността на издръжката като задължение за доставяне на средства за съществуването на нуждаещия се. Следователно дали са налице особени затруднения или не се преценява с оглед на материалните възможности на родителите, както и с оглед на наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални възможности. Изложеното води на извод, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. (в т. см. Решение № 170/24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №1339/2012 г., III г. о.; Решение № 273/17.10.2011 г. на ВКС по гр. д.№ 1694/2010 г., III г. о.; Решение № 199/17.05.2011 г. на ВКС по гр. д.

№ 944/2010 г., III г. о.).

В настоящия случай, от представените писмени доказателства се установи, че средномесечното нетно трудово възнаграждение на ответника е в размер на 1367,39 евро – заплата в размер на почти два пъти минималната работна заплата.

При преценка материалните възможности на родителя - ответник по искове по чл. 144 СК, съдебната практика в страната е формирала два ориентира при определяне възможността за плащане на издръжка „без особени затруднения“.

Първият е обвързан с понятието „линия на бедност”, която е монетарен показател за идентифициране на бедните в обществото. При съобразяване социалния и материалния статус на ответника и след сравняване на нетния размер на получаваното от него месечно трудово възнаграждение 1100 евро, с определения от МС размер на линията на бедност за страната от 390,63 евро за 2026 г., може безусловно да се приеме, че домакинството на ответника е над нормативно определената линия на бедност за страната. Поради това, с оглед установения размер на получаваните от него доходи, ответникът разполага с достатъчно средства за заплащане на издръжка на пълнолетния си син в размер до 230 евро.