Решение № 89 от 01.02.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Русе, 01.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х.а като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20214520105955 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Инфоконт“ ООД против „Винпром Русе Трейд“ ЕООД, в която се твърди, че между страните е сключен договор за счетоводно обслужване по силата на който ищцовото дружество предоставяло на ответното счетоводни услуги, за които имало уговорено заплащане.

Твърди се, че такова не е платено по издадена фактура от 01.03.2021г. в размер на 4800 лв., както и имало частично неплащане и на още две фактури от същата дата и от 01.04.2021г. – за сумите от 400лв. и 100лв. За тези суми ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. № ***/2021г. и издадена заповед за изпълнение за неплатените главници по фактурите и дължимото обезщетение за забава по първата от тях, включително и за направените в заповедното производство разноски.

Моли се в настоящото производство да бъде признато за установено задължението на ответното дружество към ищцовото в размер на: 4800лв. с ДДС, представляващи задължение по фактура № *** от 01.03.2021г., лихва за забава за периода от 01.03.2021г. до 18.08.2021г. в размер на 228лв., 400лв.

1 представляващи задължение - остатък по фактура №*** от 01.03.2021г., 100лв. представляващи задължение - остатък по фактура №*** от 01.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от 18.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането. Моли се да бъдат присъдени и направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор по предявеният иск.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по следните съображения :

Ответникът, редовно уведомен, не представя в срок отговор на исковата молба, не се явява негов представител или пълномощник в първото по делото заседание и не прави искане то да се разгледа в негово отсъствие.

Ищецът е поискал при наличие на предвидените в закона предпоставки постановяване на неприсъствено решение.

На страните са указани и последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно заседание, както с разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението по чл. 140 ГПК. Предявените по делото искове са допустими и вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея писмени доказателства.

От приложените по делото писмени доказателства – договор за счетоводно обслужване от 09.08.2019г. и анекс към него от 15.03.2021г. се установява, че между страните са възникнали облигационни отношения, по силата на които ищцовото дружество е предоставяло на ответното счетоводни услуги срещу заплащане. За подготовка на допълнителни документи, изготвяне на справки и отчети във връзка със сделка по покупко-продажба на дружеството е издадена фактура №***/01.03.2021г. на стойност 4800лв. с ДДС. Представени са и още две фактури за абонаментно обслужване с №***/01.04.2021г. на стойност 2400лв. с ДДС и с №***/01.03.2021г. на стойност 2400лв. с ДДС.

По депозирано от ищцовото дружество заявление по чл. 410 ГПК е издадена срещу ответното дружество Заповед за изпълнение на парично задължение с №***/23.08.2021г. по ч.гр.д.№***/2021г. за сумите 4800лв.

2 главница по фактура №***/01.03.2021г., 228лв. лихва за забава за периода 01.03.2021г. до 18.08.2021г., 400лв. неплатен остатък по фактура №***/01.03.2021г., 100лв. неплатен остатък от фактура с №***/01.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците считано от 18.08.2021г. до изплащане на вземането, 110,56лв. държавна такса и 425лв. адвокатско възнаграждение. Представляващият ответното дружество е депозирал в срока по чл. 414 ГПК възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което не е аргументирал, не е навел конкретни възражения изключващи дължимостта на възнаграждението по процесната фактура. Оспорил е и претендираните разноски в заповедното производство.

Ответното дружество като възложител на претендираната за заплащане от ищцовото дружество работа не е възразило в настоящото производство срещу дължимостта на претендираното възнаграждение, нито е оспорило представените писмени доказателства, на които се основава исковата претенция. Предвид това и липсата и на конкретни възражения в заповедното производство, които съдът да съобрази и обсъди в настоящото, би могло да се приеме, че с оглед представените писмени доказателства предявените искове са вероятно основателни.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал.2 ГПК решението не се мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски в настоящото производство за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 576,44лв., както и разноските за заповедното производство в размер на 535,56лв. Последните са в размер, който не подлежи на намаляване поради прекомерност, каквото възражение ответникът е навел в депозираното от него възражение в заповедното производство. Също така е представен и договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащането на възнаграждение на адвоката представлявал дружеството заявител в минималния предвиден размер по Наредба №1/2004г. на ВАС, поради което не биха могли да бъдат приети за основателни възраженията на ответника 3 срещу дължимостта на разноските по заповедното производство.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ВИНПРОМ РУСЕ-ТРЕЙД“

ЕООД, ЕИК204672816, със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул.

„Трети март“ №44, представлявано от Гавраил Стоянов д ъ л ж и на „ИНФОКОНТ“ ООД ЕИК117665450, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Момчил войвода“ №3, представлявано от управителя Гюнер Исмаилова

Махмудова сумите: 4 8 0 0 л в . главница по фактура

№***/01.03.2021г., 228лв. лихва за забава за периода 01.03.2021г. до 18.08.2021г., 400лв. неплатен остатък по фактура №***/01.03.2021г., 100лв. неплатен остатък от фактура с №***/01.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците считано от 18.08.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №***/23.08.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2021г. по описа на РСРусе.

ОСЪЖДА „ВИНПРОМ РУСЕ-ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК204672816, със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. „Трети март“ №44, представлявано от Гавраил Стоянов да заплати н а „ИНФОКОНТ“ ООД ЕИК117665450, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Момчил войвода“ №3, представлявано от управителя Гюнер Исмаилова Махмудова 576,44лв. разноски за настоящото производство и 535,56лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2021г. по описа на РС-Русе.

Решението на основание чл. 239, ал.4 ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4