Решение № 1880 от 22.11.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 5213/2023
- Вид
- Решение № 1880
- Подписан
- 22.11.2023
- В сила
- 28.02.2024
- Състав
- Силвия Лъчезарова Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 124 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 125, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 125, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 125, ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 125, ал.7 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 179, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 125, ал.5 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1880 гр. Пловдив, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20235330205213 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 722241-F719263/29.08.2023 г. на директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Вернас 2604“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от А. Х. А., на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС.
Дружеството жалбоподател, моли да се отмени НП, като аргументира становището си с възражения, свързани с маловажност на случая и липса на дейност на Вернас 2604 ЕООД.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Счита, че не е налице маловажен случай. Приема, че нарушението е доказано. Претендира разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството жалбоподател на „Вернас 2604“ ЕООД с ЕИК **** било регистрирано по ЗДДС лице от 05.10.2020 г.
На 15.06.2023 г. свидетелят Я. О. – ****, извършила служебна проверка на дейността на дружеството жалбоподател. В хода на проверката било установено, че дружеството като регистрирано по ЗДДС лице не е подало отчетни регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив за данъчен период 01.05.2023 г. 15.05.2023 г., когато е било дерегистрирано, в законоустановения срок до 14.06.2023 г., включително.
1
Отчетния регистър по чл. 124 от ЗДДС към Справката декларация по чл. 125, ведно с отчетните регистри за описания по-горе данъчен период не била подадена до момента на издаване на НП.
Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F719263/03.08.2023 г. срещу дружеството за нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на свидетел и представителя на дружеството. Последният подписал акта без възражения.
За извършеното нарушение било издадено НП, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушението на основание чл.
179, ал. 1 от ЗДДС.
От ТД на НАП Пловдив, били издадени общо десет броя НП, за неподаване от страна на Вернас 2604 ЕООД, на Справки декларации и отчетни регистри на различни данъчни периоди.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката Я. О. - ***, както и писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, ведно с приложениеписмо от ТД на НАП за подадени СД и отчетни регистри, акт за регистрация на дружеството жалбоподател, възражение, оправомощителна заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на ЦУ на НАП.
Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него като допълва, че има издаден и АУАН за неподаването на справката декларация по ЗДДС за същия период. Показанията съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства и становището на жалбоподателя за действително закъснение в подаването на отчетните регистри, поради което им дава вяра.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установените нарушения. Не е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него и същият се е възползвал. Актът е съставен в присъствието на свидетел и представител на дружеството жалбоподател, като последният лично е вписал възраженията си в него.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за деклариране на ДДС 2 чрез неподаването на отчетните регистри към справка декларация в определения за това срок.
От правна страна съдът намира следното:
При санкциониране на дееца за извършеното нарушение на чл. 125, ал.5 ЗДвП е допуснато нарушение на материалния закон, което се изразява в нарушение на чл. 18, от ЗАНН, който повелява, че за едно нарушение се налага само 1 наказание.Това е така тъй като според чл. 125, ал.1 ЗДДС „За всеки данъчен период регистрираното по чл.
96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124., а според ал.3 „Заедно със справкадекларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период“, според ал.5 „Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, а според чл. 179, ал.1 ЗДДС „Лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.“ Безспорно е в теорията и съдебната практика, че нарушението по чл. 125, ал.5 ЗДДС е на просто/формално извършване, като съставомерната форма на изпълнителното деяние се състои в бездействие да се изпълни задължението да се подадат в указания в закона срок посочените в правната норма данъчни документи.
Редакцията на нормата на чл. 179, ал.1 ЗДДС поставя въпроса, ако за един и същ данъчен период данъчно задълженото лице не подаде повече от един от изброените данъчни документи дали то върши няколко отделни нарушения или едно единно нарушение, при налично усложнение от фактическа страна, състоящо се в едновременно осъществяване на повече от една от алтернативно предвидените форми на изпълнителното деяние.
В процесния случай задълженията за подаване на справка декларация и отчетени регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел-надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, относими към законосъобразно формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен период.
Задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни регистри съгласно нарочната законодателна воля /чл. 125, ал.3 ЗДДС/ се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин – по електронен път при условията и реда на ДОПК и не биха могле да се изпълнят частично, т.е. частичното изпълнение е на практика пълно неизпълнение - чл. 125, ал.7 ЗДДС. Още повече, че частично изпълнение е и технически невъзможно, доколкото е ноторно известно, че електронната платформа на НАП, чрез която се изпълнява задължението по чл. 125, ал.7 ЗДДС не допуска отделно подаване и приемане на справка декларация без отчетни регистри и на отчетни регистри без справка декларация.
От гореизложеното следва, че изпълнението на законовото задължение за подаване на справка декларация и на отчетни регистри се осъществява чрез едно единствено действие, респективно неизпълнението на това задължение представлява единно деяние под формата на едно противоправно бездействие, в нарушение на една материално правна норма-чл. 125, ал.5 ЗДДС и води до един противоправен резултатнедеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона. Именно за това нарушение, под формата на бездействие в санкционната норма на чл. 179, ал.1 ЗДДС е предвидена санкция от 500 до 10 000 лв. за юридическите лица.
3
Очертаният фактически състав обосновава извода, че нарушението може да бъде в няколко алтернативни форми на изпълнително деяние - недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън законоустановения срок, но при всички случаи се върши едно единно нарушение, за което следва на основание чл. 18 ЗАНН да се наложи една единна санкция.
В гореизложения смисъл изрично: Решение № 2123 от 11.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2112 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1855 от 15.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1419 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1283 от 23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 465 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1396 от 07.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1175 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд Пловдив, Решение № 1918 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1643 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2123 от 11.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2112 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
В този смисъл е и практиката на съдилища от други съдебни райони: Решение № 147 от 20.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 128 / 2021 г. на Административен съд Кърджали, Решение от 21.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 10139 / 2021 г. на Административен съд - Велико Търново, Решение № 87 от 11.03.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 59 / 2020 г. на Административен съд – Добрич, Решение № 2531 от 30.11.2015 г. по н. д. № 2953/2015 г. на Административен съд – Варна.
Именно горното правило се явява нарушено в процесния случай, доколкото на настоящия състав е служебно известно, че по АНД № 5212/2023 по описа на ПРС е изадено и НП № 722235-F712958/29.08.2023 г, с които същият субект е наказан за неподаване на справка декларация за същия данъчен период 01.05.2023 г.- 15.05.2023 г.
С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че в нарушение на материалния закон, административно наказателната отговорност на наказания субект е незаконосъобразно мултиплицирана като за едно и също нарушение, макар и в две алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени две отделни санкции, в два отделни наказателни процеса.
По наказанието:
Налице е и още едно самостоятелно основание за отмЯ. на НП, доколкото наложената санкция се явява непропорционална по смисъла на практиката на СЕС, особено като се отчете, че за едно и също нарушение всъщност са наложени две самостоятелни санкции, в два самостоятелни процеса.
Съгласно трайната съдебна практика, както на СЕС, така и на АС - Пловдив:
„при липсата на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи, но при стриктно спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, сред които водещо място заема принципът на пропорционалността.