Решение № 2466 от 10.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 62941/2024
- Вид
- Решение № 2466
- Подписан
- 10.02.2026
- Състав
- МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 169065 от 19.11.2024 · БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
- Разпореждане № 183717 от 12.12.2024 · БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
- Разпореждане № 102834 от 30.06.2025 · МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
- Разпореждане № 109228 от 10.07.2025 · МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
- Определение № 32199 от 31.07.2025 · МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
- Определение № 43968 от 22.10.2025 · МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
- Разпореждане № 98045 от 13.08.2026 · МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 153 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2466 гр. С., 10.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20241110162941 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД против Н. В. И., с искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 638,35 лева, представляваща ½ ид. част от главница за топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж. к. „СВ.“, бл. *, вх. *, ет.
*, ап. *, аб. № *****, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 04.10.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 109,44 лева, представляваща ½ ид. част от мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 20.09.2023 г., сумата в размер на 14,62 лева, представляваща ½ ид. част от незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 04.10.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 3,36 лева, представляваща ½ ид. част от мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 20.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 54823/2023 г. по описа на СРС, 126 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответника, ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като потребителят не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на доставената топлинна енергия и на 1 потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл.
22, ал. 2 от приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва ответникът да притежава качеството клиент на топлинна енергия, с твърдения, че същият не ползва топлинна енергия за собствени нужди, както и че липсва съгласие за ползване на услуги по топлоснабдяване. Поддържа, че претендираната сума е погасена чрез плащане. Прави възражение за погасяване на процесните суми по давност. Моли за отхвърляне на исковете.
По делото е конституирано трето лице-погамач „НЕЛБО“ АД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 54823/2023г. по описа на СРС, 126 състав, се установява, че 19.10.2023г. полза на „Топлофикация С.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено Н. В. И. и Д.С.П., да заплатят сумите, посочени в заповедта.
Заповедта е редовно връчена на длъжника Д. П., като в законоустановения срок същият не е подал възражение, поради което заповедта спрямо него е влязла в сила.
Заповедта е връчена на длъжника Н. И. на основание 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Топлофикация С.“ ЕАД е депозирала искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
2
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 от ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване: съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на дълга.
В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и положителния факт на плащането.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.
2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Видно от представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти от 19.02.1991г.
С.Д.П. и Н. В. П. са придобили собствеността върху процесния топлоснабден имот. Видно от представеното по делото писмо от Столична община – Район Н., С.П. е починал на 13.09.1995г. съгласно акт за смърт № 398/19.09.1995г., като е бил разведен и оставил за наследници трите си деца – А.С.П., Н.С.П. и Д.С.П.. Представено е и съдебно удостоверение, издадено от Софийски районен съд, 91 с-в, в което е посочено, че А.П. е подала молба с вх. № 3844/11.06.2013г., с която се отказва от наследството на наследодателя си С.П., като отказът е вписан в специалната книга на съда под номер № 388. Видно от представеното съдебно удостоверение, издадено от Софийски районен съд, 84 с-в, Н.П. е подала, с която се отказва от наследството на наследодателя си С.П., като отказът е вписан в специалната книга на съда под номер № 384.
Видно от представената по делото молба-декларация от 18.12.1995г. Н. И., след смъртта на С.П., се е легитимирала пред ищцовото дружество като 3 собственик на процесния имот и е заявила желание да бъде открита партида в ответното дружество на нейно име. Доколкото извършването на подобна промяна в титуляра на партидата е индикация за сключване на договор с дружеството, то действията на Н. И. са довели до възникване на облигационно правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия между нея и дружеството, като същата от този момент е станала клиент освен за своята идеална част от имота, така и за притежаваните от другите съсобственици идеални части. В този смисъл, съдът приема за доказано, че ответницата Н. И. има качеството на потребител по см. на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ. Това се доказва, както от молбата, така и от представените от ТЛП главни отчети.
Поради това съдът приема, че Н. И. е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по исковете.
Поради което искът се явява основателен по основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
От доказателствата по делото, в това число и приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, пълно и задълбочено се установява, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Съгласно заключението в процесния имот е имало 1 брой щраг-лира с мощност 680Вт. Изчислена е ТЕ за БГВ по данни от редовни отчети. За процесния период ТЕ за отопление, отдадена от сградна инсталация е изчислена върху пълната отопляема кубатура в размер на 150 куб.м.. Съгласно заключението прогнозно начислената сума е в размер на 1322,13 лева, от които 417,18 лева за отопление и сградна инсталация и 904,95 лева – за БГВ.
Сумата за връщане от изравнителните сметки е - 14,40 лева. Следователно задължението за процесния период възлиза на 668,63 евро /1307,73 кева/. По отношение на топломерът вещото лице сочи, че е минал проверки през м.01.2017г., м.03.2021г. и м.02.2023г. и е бил технически изправен.
С оглед определяне размерът на дължимата ТЕ съдът намира, че следва да се произнесе по направеното възражение за погасяване на задълженията.
4
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б.
"в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 04.10.2023г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Предвид това вземания на ищеца, станали изискуеми преди 04.10.2020г. са погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал.1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая това са вземания на ищцовото дружество за топлинна енергия за периода 05.2020г. – 07.2020г., като на основание чл.162 ГПК съдът вземайки предвид заключението по СТЕ определи погасения размер за главница топлинна енергия в размер на 50,54 евро /98,85 лева.
Като взе предвид приетото заключение по СТЕ, погасения размер на иска за главница топлинна енергия, както и диспозитивното начало, съдът намира, че искът за главница топлинна енергия следва да бъде уважен до размера от 275,84 евро (539,5 лева (638,35-98,85))
Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността на потребената топлинна енергия, видно от представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните сметки/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените изравнителни сметки третото лице помагач е извършило услугата, като няма данни работата да не е приета, поради което ответника следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение в размер на 7,47 евро (14,61 лева).
Разпечатката съдържа 39 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fc485e36-432b-4519-a01d-6b327a188121