Определение № 692 от 21.11.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 692 гр. Варна, 21.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243000500507 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 507/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано, след обезсилване от Върховния касационен съд с решение №619 от 23.10.2024 г., постановено по гр.д. № 3145/2023 г., на въззивно решение № 71/10.04.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 98/2022 г. на Варненския апелативен съд, В ЧАСТТА, с която е постановено отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 184 069.11 лв. от С. Р. М. и М.

Х. М., на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), както следва: дворно място с построената в него двуетажна сграда, находящи се в гр. Исперих, ул. „Средна гора“ № 17; товарен автомобил „ситроен“ с рег.

№ РР2285АК и лек автомобил „опел“ с рег. № РР4352ВК и делото е върнато на Варненския апелативен съд за ново разглеждане в посочената част от друг негов състав със задължителни указания.

Производството се развива само по въззивната жалба на М. Х. М. и С. Р.

М., подадена чрез адв. Ж. Ч. от АК гр. Разград, против решение №260000/14.01.2022 год., постановено по гр. д. № 153/2018 год. по описа на Разградския окръжен съд в частта, с която по предявения от КПКОНПИ (сега КОНПИ) срещу С. С. Р. М. и М. Х. М. иск, е отнето в полза на държавата имущество на стойност 184 069.11 лв. от С. Р. М. и М. Х. М., на основание чл.

63, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), както следва: Недвижим имот - поземлен имот с начин на ползване - дворно място, находящо се в чертите на град Исперих, ул. Средна гора“ № 17 /седемнадесет/, община Исперих, Разградска област, за което по скица № 257/07.04.2008 г., презаверена на 22.12.2009 г. на Община Исперих и дворищно-регулационния план, утвърден със Заповед № 25/29.01.2001 г. е отреден парцел Х-899 /римско десет тире осемстотин деветдесет и девет/ от квартал 109 /сто и девет/ с площ 1 от 3 152,75 кв.м. /три хиляди сто петдесет и две цяло седемдесет и пет стотни квадратни метра/, към парцел Х /римско десет/ има предавания: от улична регулация – 3,91 кв.м. /три цяло деветдесет и една стотни квадратни метра/, а съгласно скица № 494/07.08.2017 г. на Община Исперих и дворищнорегулационния план, утвърден със Заповед № 25/29.01.2001 г. е отреден УПИ Х /римско десет/ в кв. 109 /сто и девет/, образуван от имот 899 /осемстотин деветдесет и девет/ по ЗРП на гр. Исперих има площ 3 153 кв.м./три хиляди сто петдесет и три квадратни метра/, както и построената в имота съгласно съгласуван и одобрен инвестиционен проект и строителна документация:

„ДВУЕТАЖНА СГРАДА със застроената площ от 328,90 кв.м. и разгъната застроена площ на сградата 698,80 кв.м., представляваща: I етаж – ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ – АВТОМИВКА със застроена площ от 143,93 кв.м. която се състои от търговска част - автомивка, офис, битовка, склад, баня с тоалетна и коридор, АВТОРАБОТИЛНИЦА със застроена площ от 60,73 кв.м. която се състои от търговска част – работилница за вулканизация и баланс на гуми, битовка, баня с тоалетна и коридор, СМЕСЕН МАГАЗИН със застроена площ от 83,20 кв.м. - който се състои от търговска част, битовка, склад, баня с тоалетна и коридор На първи етаж са разположени и две самостоятелни стълбищни клетки към двете жилища. II етаж – ЖИЛИЩЕН – 2 ЖИЛИЩА със застроена площ от 184,95 кв.м. всяко, симетрично разположени, състоящи се всяко едно от тях от дневна столова, кухня, две спални, гардероб, килер, съблекалня, баня, тоалетна, антре и стълба към първи етаж. С вътрешни вити стълби откъм дневна столовата се достига таванския етаж, където всяко едно жилище разполага със самостоятелна таванска стая и подобрения, ведно с правото на строеж, при граници и съседи на имота: улица, парцел IХ-898, парцел ХХХ-923, парцел ХХIХ-922, ХХVIII-921 и парцел ХI901 от квартал 109 /сто и девет/ по плана на града; - товарен автомобил марка „Ситроен” модел „Джъмпер5 Д“, рег.№ РР 2285 АК, дата на първоначална регистрация - 01.12.1999 г., двигател № T9A10FZ1Z0321191, рама № VF7232B5215810683; - лек автомобил лек автомобил марка „Опел“, модел „Зефира“, рама № WOL0AHM7572004303, двигател № Z16YNG20HR3250, първоначална регистрация 23.04.2007 г., рег. № РР 4352 ВК.

Въззивниците са настоявали, че решението на окръжния съд в обжалваната му част е недопустимо, постановено е в противоречие с процесуалния и с материалния закон и е необосновано. Молили са за обезсилване в обжалваната част и връщане на делото на окръжния съд за ново разглеждане, евентуално – за отмяна в обжалваната част и отхвърляне на иска.

Навели са следните оплаквания: поради липсата на изготвен доклад по делото, не били дадени указания и делото останало неизяснено по отношение на имуществото, с което проверяваните са разполагали в началото и края на изследвания период; съдът приел за недоказани твърденията за вложените в строителството заемни средства от св. Джамбазова и неправилно се позовал на забраната по чл. 164 от ГПК, която в случая не намирала приложение, тъй като се касаело за отношения между роднини по права линия; съдът отказал 2 събиране на относими доказателства, свързани с набрани средства от две семейни мероприятия, проведени през 2011 и 2014 год. (съответно абитуриентски бал и сватба), заявени като източници на средства още в становището до комисията преди образуване на делото, а именно - на експертиза във връзка с приложен видеоматериал от двете събития на електронен носител, от който се виждало набавянето на сумите, техния размер и произход и не кредитирал показанията на свидетелите Красимир М. и Нешо Русев в тази връзка; съдът не обсъдил всички конкретни възражения на жалбоподателите в подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор, включително и това за приложението на § 1, т. 7 от ЗОПДНПИ в относимата към проверявания период редакция и релевантен размер на несъответствие от 250 000 лв., като по-благоприятен закон, а не предвидения с изменението с ДВ, бр.

103 от 2016 год., в сила от 03.01.2017 год. по-нисък такъв от 150 000 лв.; съдът пренебрегнал и основно правило в производството, че само доходите от забранена със закона дейност са незаконни (те са краен брой, тъй като са изрично и изчерпателно посочени в действащите към съответния момент закони) и че всички останали доходи от всякакви възможни дейности са законни (те са неизброими); изцяло необосновани били фактическите и правни изводи на съда по приети за установени несъответствия между имуществото и доходите на жалбоподателите, ако се приеме, че такова е налице, както следва: за 2007 год. стойността на имуществото следвало да бъде намалено със сумата 1 095.20 лв. (сбора от сумата 410.70 лв. - дневни пари за пътуване в чужбина и сумата 684.50 лв.), която не се съдържала в заключението на автотехническата експертиза, а и касаела имущество, което не съществувало; за 2008 год. - сумата 16 000 лв. по сметката на ответника М. не следвало да се включва като придобито имущество и да участва в несъответствието, тъй като представлявала получени от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник и неналични в патримониума му в края на проверявания период; за 2009 год. вместо сумата от 20 000 лв. като цена за дворното място по нотариален акт (неоспорен бил от комисията), съдът безкритично възприел и включил стойността имуществото по пазарна оценка от 36 635 лв., дадена от вещото лице по оспорена от ответниците съдебно-техническа експертиза; в нарушение на процесуалните правила съдът не ценил показанията свидетелите Кемал Р. Сали и Красимир Борисов М. като установяващи доходи на ответника от работата му като общ работник в сватбена зала в гр. Хамбург, Германия в приблизителен чист размер от 15 000 евра и влагането им в покупката на дворното място; за същата година несъответствието следвало да бъде намалено и със сумата от 2 486.20 лв. - парични средства по банкова сметка на ответниците; за 2010 год. в разходите за строителство необосновано били включени т.н. „допълнителни разходи“ (според заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза), в размер на 34 743.97 лв., които реално не били направени, тъй като строителството било по стопански начин и нямало административни разходи на дружество-строител; за 2011 год. сумата от 5 220 лв. ( 3 100 лв. и 2 3

120 лв.) получени по банковата сметка на ответника М. от лицето Красимир Весков Кирилов и изпратени по пощата от брат му Георги като стойност на продадени ядки, била с установен източник и следвало да участва в доходите, а не в стойността на имуществото; за 2012 год. получени по банков път суми общо 5 307 лв. (преводи по сметки на ответника от Красимир Весков Георгиев 1000 лв. и 4307 лв. от Бейхан Х. Заид) погрешно вместо като доход били отчетени в несъответствието; за 2013 сумата от 3810 лв. - стойност на несъществуващо в края на периода МПС неправилно била отчетена при преценката за несъотвествието; за 2014 год. съдът необосновано, при наличие на писмени и гласни доказателства, не приел наличието на дарение за сумата 9 900 лв. (4 000 лв. предоставена от Айше Ахмед М. и 5 900 лв.- предоставена от Анета Алексиева Джамбазова - баба на Фатме Делянова Сашева, снаха на двамата жалбоподатели) и още 130 лв. за завършване на жилището на пълнолетния Джейсун Х. (едното жилище в построената сграда); Изложили са още, че съдът неправилно възприел като разход на домакинството посочения от вещото лице среден такъв за страната, вместо по-ниския такъв потребителски общ разход само за Област Разград, съгласно официалните данни в цитираната в заключението на вещото лице интернет страница и в тази връзка разликата от 25 984 лв., с която разходите по това перо следвало да бъдат намалени; В заключение въззивниците са поддържали, че при правилно изчисление, общият размер на несъотвествието би бил значително под 150 000 лв.

Позовано на допуснатите от окръжния съд процесуални нарушения и на осн. чл. 266, ал.3 ГПК са поискали: назначаване на комплексна съдебнотехническа и преводаческа експертиза, която да субтитира текста от видеоматериалите и да го преведе на български език; както и допускане на съдебно-икономическа експертиза, която да посочи средния разход на домакинство за Област Разград, за проверявания период.

КОНПИ, чрез инспектор И., е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорила същата и по съображения за неоснователността на всяко от оплакванията и за допустимостта и правилността на обжалваната част от решението на окръжния съд, е молила за потвърждаване на последното.

Поради липсата на предпоставките по чл. 266, ал.3 ГПК се е противопоставила на исканията по доказателствата.

Предвид наведеното от въззивниците оплакване за нередовност на исковата молба по отношение на липсата на твърдения от комисията за имуществото, с което проверяваните са разполагали в началото и края на изследвания период, с отговора на въззивната жалба КОНПИ сама е направила уточнения на исковата молба и е отстранила тази нередовност на исковата молба, като е изложила изрични и ясни твърдения, че не е установено в началото на проверявания период - към 11.01.2007 г. ответниците да са притежавали недвижими имоти, МПС и наличности по банкови сметки, както и че в края на периода - към 11.01.2017 г. наличното имущество на ответниците е процесното и в настоящото производство такова, а именно:

4 дворното място с построената в него двуетажна сграда на ул. „Средна гора“ № 17 в гр. Исперих, товарния автомобил „ситроен“ с рег. № РР2285АК и лекия автомобил „опел“ с рег. № РР4352ВК.

Решението на окръжния съд е влязло в сила в отхвърлителната му част.

По изпълнение на указанията на ВКС във връзка с отстраняване на нередовността на исковата молба:

В решението на ВКС е посочено, че в производството пред касационната инстанция, ответниците са се позовали и на актуалната практика на ЕСПЧ, обективирана в решението от 26.09.2023 г. по делото Йорданов и други срещу България, което е от значение и за извършваната от съда служебна проверка относно процесуалната допустимост на исковото производство - във всеки един момент от неговото развитие (в този смисъл - също задължителните указания и разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/2001 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 5 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, възприети и в посоченото по-горе решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на IVто гр. отд. на ВКС). В т. 111 от мотивите към решението от 26.09.2023 г. ЕСПЧ приема, че ЗОПДНПИ (отм.) преследва легитимна цел от обществен интерес, а именно: „да се предотврати незаконното придобиване на имущество чрез престъпления или административни нарушения, както е посочено в Закона“.